Всичко за дамските чанти – 4

Споделям веднага. Моля само да сме наясно- не съм спец по покупките, просто напоследък явно ми се получава. Във всяка държава покупките стават различно. В Щатите може да влезеш в магазин, да оставиш 100к и може би да излезеш с лелеяната чанта (quota bag), но на други места просто не става така. Във Франция Hermes работи тотално различно от другите държави. Да, може да си им клиент, с акаунт и да правиш списъци с желания, но съществува и мечтата на всеки чантоман с 5-6-7к в джоба- лотарията за leather appointments или walk in appointments. Или казано другояче, НияВ щурмува бутиците на Париж един по един, ежедневно, пита ще я вземат ли си ву пле, а сърдита французойка я гледа като дъвка, която е настъпила и я праща да си пробва късмета онлайн за тъй бленуваната чанта, където се бутат всичкото туристи, дето са се изсипали в Париж да видят чудото на Бъркина. Иначе чанта не може да се пипа, пробва и гледа. В крайна сметка, ако минете през точния бутик и без час, рано сутрин или след 3 (айде да не разваляме обяда на хората), може да ви се усмихне късмета и да ви изнесат оранжева кутия. Ако я покажат= канят ви да я купите. Каквото е в кутията- туй то. Няма ‘ама има ли еди какво си’. Няма. Купуваш или я гледаш влажно и си тръгваш. За Франция стратегия нямам- или се получава, или не.
В Лондон е малко по-различно. Обличам се във всичкото си скъпо, едновременно. Да се види, че разполагаме. Хвърляме в бутика пари, но за правилните неща. Не туили и чехли и после да питаме за крокодилско Кели, а един от два варианта- по-евтинки неща, които ще носим, но като луд с картечница; или нещо специално, лимитирано и тн, дето ‘само него търсим’ и струва бъбрек, но след него питаме аЧантаКога и чакаме да видим ще клъвне ли сейлс асистента. Като цяло, в Лондон кълве, не е много трудно. От там ми е първата чанта, без една стотинка похарчена за друго, обаче това си е мега късмет. Бях облечена като циганката Есмералда за бала на кича, но бях на 23, та явно се оцени.
В Италия работи комбинация от двете. Има си списък на чакащи- може да се купи само чанта, но се чака за това и желанието се подновява всяка година- дори и да е изтекло без покупка. Много важен момент е, че всяка държава си има система и не вижда чуждите. Съответно, като се премести в Рим леля ви Ния влезе с бална стъпка в магазина- облечена стилно, Италия е, няма се лигавим- и помоли за нов асистент и уишлист. Защото, даалинг, аз десетки хиляди съм изхарчила в Лондон (уж), но нямам вкус и диво ми е необходим сейлс асоушиът в Рим, който да ми каже къде да набия изкараните с пот пари, та да не съм чак толкоз източно европейска. В Рим чантите са като Волдеморт. Не споменаваме имената им, освен при уишлиста. Обаче харчим или често, но по малко; или изтупваме сума в магазина и като накрая ни питат ‘това ли е’, питаме - е това ли е? Аз лично питам има ли нещо специално или различно, или нещо ежедневно, от кожа може би, с което да вържем купения аутфит. Положението в Рим до момента е she shoots, she scores. И защото засега са дашни, ходя често. Явно BS-a, който им пробутах за хай спендър в Лондон проработи, защото ме канят и на ревюта и trunk shows, последно на мъжката колекция за SS25 преди да излезе, откъдето винаги купувам по нещо. На въпросното шоу купих разни неща само за да не са капо от поканата. След като платих и докато ми опаковаха покупките, видях че има мини Herbag в шоколадово на една витрина и изтичах докато ми опаковат покупките да помоля за едно. S.A каза, че ще провери дали има в склада (нещата по витрините са за мирисане през стъкло, не за продажба) и излезе с две кутии. Въпросната шоколадова чанта в едната и шолдър Бъркина в другата. Не съм най-куул къстъмър-а и малко изцвилих като я видях и ме подкани да я пробвам, останалото е история. Купувам винаги каквото ми предложат, нямам отказана чанта. Просто ако не е моята я продавам- обикновено тази продажба финансира покупките в магазина ми за година напред, барабар с новите чанти. Не се случва често, но се случва. Най-нелепо купената ми чанта е special order mini Kelly- като тази на снимката на темата, но в Etoupe и Craie, която се оказа невзета поръчка на друг клиент. За такива се чака и харчи с векове по принцип. Най-лесно купената ми чанта е shoulder Birkin-a- даже не попитах за него. Още си нямам шоколадов Herbag, но туй то. Не съм спец, но ми харесва играта в Hermes, а и честно казано, доста ми допадат дрехите и аксесоарите извън линията на чантите. Последните за мен не са статус, а страст и за мен са много красиви, + държат стойност и не се чувствам виновна ако дам 6к за чанта. Даже скоро реших, че последното купено чанте на ЛВ ще ми е последното на бранда. Просто качеството не е същото, далеч са от вечни и са си пари на вятъра, моментно щастие, което си е харч. За такова удоволствие предпочитам да дам пари на Ботега, които просто обожавам и са ми криптонита.

NiaV, благодаря за споделения опит! Имаш късмет определено, но не е само това - добър играч си в “играта на Hermes”.

Еее, благодаря ти, супер интересно.
А защо не купи и двете чанти, които ти предложиха тогава, не може ли или кинти?
Какво мислиш за Емили и нейните бутици за препродаване в Лондон и Дубай?

Много ми беше интересно да прочета 🙂
Благадаря много 🌷 в друг свят ме метна

Аз нещо трудно купувам чанти, виж с обувките е друго 😃

Едно мини велурено Yuzefi взех, имам забележки към финиша и ще видя дали ще я запазя и да поръчам друга

Nia, много благодаря за интересния разказ. Чувствах се в съвършено различен свят, докато четях. Моля те, продължавай да ни разказваш!

Много сте мили! Благодаря!
Денс, не става и двете- не дават. Поне на мен не дават, силно вероятно дават на други. Иначе шоколадовата не е скъпа, поне за Ермеския стандарт. Относно кинти- дори да не я нося, намирам. Просто ако купя една куота за 5-6к и я продам за 20, си покривам шопинга за доста напред. Не е класи и почтено, но Ния от Овча Купел това не я топли особено, така че…

Пожелавам ти винаги голям късмет, много предложения за най-хубавите чанти и статут да купуваш най-новите и желани неща, които са ти на сърце. Опитът и разказите ти са много ценни за хора които не се докосват до тези циркове. Разказвай още, когато имаш възможност.

На мен ми звучи като чудесен бизнес план! Пожелавам ти винаги и всичко да ти се получава! И после да ни разказваш.

Беше ми изключително интересно да те прочета, Ниа! Ако имаш блог - давай го насам, ще те следвам с най-голямо удоволствие. Имаш дар слово и разказваш увлекателно.
Тези Ермеси къде ги разкарваш? Аз имам една Ралф Лорън, която е най-скъпата ми чанта. За 1 година съм я носила 2 пъти, жал ме е да я поднося и си карам е един зелен Карл за 300 лева (май беше, не помня).

NiaV,  а имаш ли впечатление от магазините им в Германия. Има ли си трикове и за тук?
Ако трябва да съм чесна , съм срещала хора с големи оранжеви торбички, по центъра предимно от азиатски произход, из нашият квартал са винаги много млади, под 25г и повечето са мъже. Това ми е направило впечатление.

В момента в главата ми е един модел на  LV, а аз дори не ги харесвам. Но тази чанта е толкова too much, че ме уцелиха в сърцето с нея. Нито формата на чантата, нито големината е моята.

Това си е чудесен бизнес!
Браво NiaV 🍀

Дами, много благодаря за подкрепата! Ще ви троля с покупки тогава, но да си знаете- не е от безкрайни финанси, а просто от горе-долу измислена стратегия за шопинг. Не парадирам, просто се излъгаха в Рим напоследък, но нека! Благодаря за пожеланията!
Лято, нямам блог, пази Боже да тормозя по-широка аудитория. Продавам ги или във Вестиаре (под псевдоним, та да не надушат от магазина, че съм аз и да ми резнат квотата), както и във Щатска група за продажба във Фейсбук, бях я пускала няколко странички назад.
K@тя, нямам никакъв поглед за Германия, но мога да разпитам във ФБ групите и ще докладвам. Розовата чанта е бонбон.
Денси, забравих да кажа за Емили и бутиците ѝ- за мен е по-добре да продам сама за 20тина к, вместо за около 14 на нейните бутици. Но ако нямаш референции е нелоша опция.

И на мен ми беше безкрайно интересно да прочета и ще радвам да споделяш повече Аз преди 12 години, студентка във Виена, ума ми не можеше да побере как хора се записват в бутика на Хермес и чакат години наред по списък за чанта Тогава имах много познати българи състуденти, които работеха охрана там и ни разказваха

Супер интересно беше, благодаря, Ния:)

Не си ме разбрала. Идеята ми беше къде дефилираш с тези красоти, а не как ги шкартираш.