Приятелят ми не ме обича

Добре, че сексът не е този индикатор за чувства, за който го спрягат мъжете, че щяха да си изхарчат заплатата за обредни такси и бракоразводни адвокати за 3 дни.

Човекът е предупредил, че освен секс, нищо друго не може да предложи. Тя се е съгласила.
После се е увлякла, влюбила... Случва се.
Само че той продължава да я търси само за секс. Тя пък иска някакво развитие, да станат двойка. Той не ще. Така си му е много добре. На нея – не и се измъчва. Класика.
Сигурно е трудно да се преглътне, че те търсят само за секс и нищо друго. Но пък топката е в нейните ръце. Или приема положението такова, каквото е, или къса. Това, което ѝ се иска, няма да стане, поне не и с този мъж.

Моят брак приключи преди 5 години.
Имам две деца. Не целя брак с този човек.
Свестен е много, но както казах - не си чувствам обичана. Вероятно скоро всичко ще приключи.
Не е с мен заради секса. Това е доказано.
Нормално е всеки да казва предположения на база за късия разказ, който направих. Моля, грозно е да намесвате предишни публикации, които съм пускала. Дори не помня какви!
Благодаря на всички, които отделят от времето си.

Факт е, че мъж, който не се влюби в началото, не се влюбва и после.
Знам, че ме харесва като жена, но това не е достатъчно. Не мога да се откажа от него от раз. Просто няма да съм всеотдайна както досега. Възможно е да не му липсвам, защото съм му на постоянно разположение - когато звънни, когато пише, когато поиска среща.
Той самият е казвал, че му е било добре и без жена и не му пречи да е сам. Затова продължава по същия начин живота си и не се съобразява с мен. Вероятно и с друга жена ще е така. Повярвайте. Разумна съм. На 40 години съм. Просто, когато човек заобича, няма куража да си тръгне.
Не ми е фикс идея да имам мъж до себе си. Мога и сама. Запознаха ни, допадна ми и се влюбих. Добър е, любезен и има подход към жените. Просто това, че се виждаме рядко и не показва чувства, ме обърква. Не казвам, че се държи лошо. Напротив. Звъни ми по няколко пъти, мил е, пише ми в удобни моменти. Не е днес ще се държа добре, а утре няма. Равен е в поведението си.  Казва, че обича след работа да се прибира, особено зимата. Не обича да излиза. Домошар е.
Човекът е свестен, независимо дали може да ме обича или не. Понякога няма виновен за това.

Оправдаваш поведението, за което специално пусна тема да се оплачеш.

Съветът ми е да не търсиш начини да го оправдаваш, и да си въобразяваш колко е травмиран.
Жена му, също като теб, е искала повече отдаденост, но не я е получавала. Тя поискала той да влага повече, колкото нея, и той решил, че го ограничава от личното му време, за неговите си планове.

Ясно.
Несигурността и неувереността в себе си ви кара да търсите драми.
Приемете, че човекът е такъв, какъвто е без наклони дали и колко ви обича.
Щом не е вашето, натам. Той така ги разбира нещата. Не е задължително лошо или добро.
За себе си вземете решение.

Това важи повече за жените. Повечето мъже, аз в частност , започваме да се чувстваме несигурно ако липсва секс.

В общи линии това е проблема в повечето връзки, жената държи на дрънканици, мъжа държи на секса. Кой крив, кой прав не се наемам да кажа, че пак ще започнат да ме питат "какво правя в женски форум"

Ако смяташ, че някой не те обича, значи не те обича. От това по-просто не може да се обясни. А тази роля на жертва действително е чиста проба манипулация и нищо повече. Колкото и ще труден развод/раздяла да е имал, за 4 години все ще се е съвзел.  Ако се отдръпнеш, той ще почне да те търси повече и временно (за седмица-две) ще му бъдеш приоритет. Ама не защото много те обича, а за да не си загуби удобството в твое лице. Ти ще си доволна и ще продължиш да си му на разположение. После ще започнат да се появяват оправдания и много бързо ще се окажеш в изходна позиция. Тоест - файда от това, което искаш да направиш няма да има. Даже напротив - после ще се почувстваш още по-зле.

Той бил добър човек, ами ти авторке не си ли?
Той получва това, което иска и прави каквото си иска, а ти явно не.
Не смяташ ли, че заслужаваш това от което имаш нужда и искаш?
От този няма да го получиш.
Ако чакаш да 'му мине', няма да е. Достатъчно зле са започнали отношенията ви. Повече от това няма да получиш.
От теб зависи дали ще живееш за чуждите желания и удобства, или за своите.

Абсолютно мисля същото като вас!!!

Тия две неща не са съвместими като твърдения.

Направо, все едно за моята ситуация говори авторката и аз като нея не знам, какво да си мисля. Правилното решение, може би е, че няма бъдеще в такива отношения и по-добре да се прекратят. На сила хубост не става, са казали хората.

При мен ситуацията е подобна. Може би изобщо не трябваше да почвам отношения с този човек. Той си каза още в самото начало, че не иска да се обвързва, но понеже много добре ни вървеше общуването, искаше да сме си приятели. Така и стана, само дето в един момент стана и повече. Може да се каже, че бяхме в нещо като връзка. Прекарвахме от петък вечер до неделя следобед, през уикенд заедно, допълнително се виждахме и за по няколко часа поне още 2-3 пъти месечно. Разговори по телефона от по 2-3 часа през останалото време.

Той също обяснява, как е бил подиграван от бившата си, страда от липсата на повече контакти с детето си. В следствие на липсата на по-честа комуникация с детето, често се затваря в себе си с дни и нито пише, нито се обажда, нито отговаря. Мен обаче това ме подразни, понеже реших, че щом няма нужда да ме чуе, явно толкова ме иска. Съответно му написах някакви работи, като ме хвърляха емоциите от една крайност в друга. Това ми беше грешката, може би, трябва да не се поддаваме на моментни вълнения... ама уви.

Няколко пъти казва, как не е сигурен, че иска да се обвързва, че го било страх, че в главата му била каша. Само дето той под "обвързване" има предвид да заживее с някого, да може да държи сметка, да можело да му се държи сметка и т.н. Ама това вече съвсем наскоро ми го обясни. Само дето аз изобщо не искам такова обвързване, а той явно с такова усещане е останал (защо съм била натискала толкова, а аз всъщност не съм, просто исках да се виждаме и да прекарваме време заедно), но така е като не се говори... Предлагах му да си продължим, както до сега, да се виждаме и да прекарваме свободното си време заедно, да правим секс, да излизаме и както е било. Предложих му и да не се виждаме и чуваме повече, ако така иска, както му предложих и ако иска, може и само да си говорим, без да намесваме останалите дейности. Така и не получих отговор, какво точно иска той от мен, а пак "и аз не знам, в главата ми е каша".

Та с такива, може би е по-добре да не се занимаваме. Ама и аз като авторката го виждам, че е добър човек, пък и добра компания, че и успях и чувства да образувам май, а хем се опитах да не става така, лично за мене си...

п.п. Извинявам се за дългия пост в чужда тема. Просто много ми замяза на моята ситуация в момента.

Боже, момичета, как им се връзвате, я се осъзнайте!

Хората, склонни да хленчат на чуждо рамо за бивши – и мъже, и жени, са често именно те неструващите и неадекватни в отношения.
Влизане в ролята на жертва говоря, иначе всеки може да сподели накратко какво го мъчи и кое го е отблъснало от бивш партньор. Ако прецени и му тежи.
Но не и под формата на непрестанен хленч, ожалване, оплюване, приемане на ролята на жертвен агнец.
Това е не червен флаг, това си е ален фар.

Да, така е. При мен не е било постоянно, просто сподели някои неща за предишната си връзка, както и аз споделих за своята разбира се. Като и двамата си признаваме, че също сме допускали грешки, а не само другата половинка е била виновна. Тука проблема е в страха от обвързване, макар че аз не искам това, което той влага в тая дума, а по-скоро връзка... Пък и кой за бога мисли още от самото начало за такива неща... съвместно съжителство и даване на "отчети"....