И мъжете се връзваме.Ама основният проблем е от отсрещната страна......защото не са искрени.Защото не си казва още в началото намеренията.Защото напълно осъзнава, че това, което иска е невъзможно за изпълнение и се надява с времето уж нещата да се разминат .....или другият отсреща да е някаква напълно заблудена овца и никога да не събуди.
Не знам какви са тези трамви , неминали истории, драми.........абе като не си добре.....скрий се там в къщичката ти и се лекувай, не е нужно да разболяваш здрав човек.Чак пък толкова ли ви е ниско самочувствието, че постоянно имате нужда да сте с някой?
PS.В Събота излизам с една мацка на среща......мацката страхотна, хубавица, има слово.......ама в момента, в който седна срещу мен и започна да върти очите към входа на ресторанта вече ми беше ясно в каква драма съм.Разделила се преди месец.......сега си търсим, кой да ни лекува......е по изключение този път няма да съм аз, стигат ми геройствата.
