Приятелят ми не ме обича

И мъжете се връзваме.Ама основният проблем е от отсрещната страна......защото не са искрени.Защото не си казва още в началото намеренията.Защото напълно осъзнава, че това, което иска е невъзможно за изпълнение и се надява с времето уж нещата да се разминат .....или другият отсреща да е някаква напълно заблудена овца и никога да не събуди.
Не знам какви са тези трамви , неминали истории, драми.........абе като не си добре.....скрий се там в къщичката ти и се лекувай, не е нужно да разболяваш здрав човек.Чак пък толкова ли ви е ниско самочувствието, че постоянно имате нужда да сте с някой?

PS.В Събота излизам с една мацка на среща......мацката страхотна, хубавица,  има слово.......ама в момента, в който седна срещу мен и започна да върти очите към входа на ресторанта вече ми беше ясно в каква драма съм.Разделила се преди месец.......сега си търсим, кой да ни лекува......е по изключение този път няма да съм аз, стигат ми геройствата.

Мередит, я кажи, че е интересно - какво е за теб обвързване, и за него?
Дай двете страни на медала.
Че то не става с "аз искам да се обвържа".
Връзката узрява, или не.

За него "обвързване" било да живее с някого, да има право да държи сметка и на него да му държат. За мен е същото, "обвързване" значи да искам да живея с някого, евентуално да искаме общи деца и т.н. Аз към момента, такова обвързване не искам, не само с него, а по принцип. Аз искам по-скоро "връзка" да си изкарвам свободното време с някого, на някого да му е интересно как ми е минал деня, да общуваме, да се виждаме, но след това всеки да си е в къщата си.

Така значи искаш от един мъж да стои да те чака , когато ти си свободна и имаш време да му свирнеш и той да дойде.Искаш да стои по цяла седмица без секс и да чака уикенда , КРАЛИЦАТА да е свободна и е и той да е насреща.Най вероятно искаш също да не излиза с други жени , да плаща сметката от ресторанта или киното когато излезете заедно.И цялото това нещо защото ти към МОМЕНТА не искаш......а той какво иска няма значение.Важното е ти какво искаш.........ама готова ли си като решиш да го изненадаш в Сряда вечер да го завариш с друга жена и да изпляскаш във Форума тема "Какви свине са мъжете"?

Аз наистана се чудя дали е възмножно толкова много хора да нямат абсолютно никаква връзка с реалния свят и да си измислят някаква си  утопия, само и само да оправдаят егоизма си или тъпотата си (С извинение)

Няма "държане на сметка", отчети, тропане с краче, и тем подобни, да не сме деца.
Има уважение, отношение, раздаване и грижа, емпатия, приятелство и стабилна интимност в двойката ежедневно, което не означава само и единствено секс.

Ако единият иска деца изначално, а другият - не, пак не става.

Ясно, модерни времена. : )

@Meredith, това болднатото заявавяла ли си го в прав текст на мъжа отсреща? И ако да, той как реагира?

Относно "връзка"-та и свободното време с някого - да търсиш мъж точно за това не е много удачно. По-скоро се насоч към някоя приятелка, с която да споделяш, докато си прекарвате време заедно.

Изобщо не е така, както казваш. Взаимно си уплътнявахе свободното време, по взаимно съгласие, а не само когато аз реша. Нито съм му "свиркала" аз, нито той на мен. Аз му казах, какво искам, а той все така "не знае" и му е "каша в главата", та не знам кой на кого свирка и дали аз съм "кралица" или той е "принца". Дори не му държа сметка, къде е и какво прави, когато не се виждаме, а той сам ми се обяснява. В крайна сметка сме големи хора и би трябвало да можем да си кажем направо, а не днес да е едно, утре да е друго.... а накрая "не знам, какво искам, не съм сигурен, че искам да се обвързвам, каша ми е в главата".


Предполагам той имаше предвид "да се държи сметка" на това кой, какво прави, когато сме поотделно, при съжителство все пак си дължим някакво обяснение, къде сме, с кого сме, защо ни няма и т.н.

За деца не сме говорили, кой иска и дали иска и двамата си имаме свои. Пък и такива неща не ги мисля от 2-рия ден на връзката или там, каквото е.
Казвала съм го още в началото, когато той каза, че не иска да се обвързва и аз обясних, че това един далечен етап от една връзка и че едни отношения не започват от там. Колко ме е чул е друга тема. Факт е, че така, както нищо не искаше, той започна, аз на него етап, бях ок и само приятели да си останем.

С приятелка не мога да правя секс, нали? Пък и общуването с мъж е различно. И пак казвам, една връзка, не започва с живеенето заедно, нито с даването на отчети. Още повече аз имам деца и те са ми малко по-приоритетни от намирането на мъж.

Няма криво право, именно това е тайната на здравата връзка. За мъжа да има редовен секс, за жената - гушкания, емоционални неща и т.п. Но когато липсва едно нещо и партньорът не иска да го компенсира, значи има бъркотия в тази връзка и трябва да се направи нещо по въпроса.

А, мъжете са днешните жени – не знаят какво искат.
Искали връзка – ама няма да излизаш без мен, искам да сме постоянно и всеки ден заедно. Иначе, не се брои за връзка.
Предлагаш им само секс – ааа, не, ти ме използваш.
Предлагаш им добро изкарване 2-3 пъти в седмицата с евентуален бенефит – аааа, не намери си приятелки за разговори.
Последно?

В крайна сметка сме големи хора и би трябвало да можем да си кажем направо, а не днес да е едно, утре да е друго.... а накрая "не знам, какво искам, не съм сигурен, че искам да се обвързвам, каша ми е в главатa""

Добре аз ли не разбирам правилно от първият ви пост в темата  или човека много ясно  е обяснил какво за него означава обвързване, обаче Вие отказвате да приемете негово защото вас това не ви устройва.Не се заяждам......просто питам!

Да, но, ден да мине, друг да дойде и си минават 8 месеца. По това време - 6-8 месец на връзката, просто трябва да претърпи някакво развитие. Иначе се получава ето това - не че не те обича, но чувстваш една несигурност и безпътица. И той не ти дава увереност. А това "висене във въздуха" изхабява връзката.

Не разбираш правилно. Той едва наскоро обясни, какво значи за него обвързване, не че аз не предполагах, че това има предвид. Редактирах един пост по-нагоре... но пак ще кажа, едни отношения за мен не започват от това "обвързване", което той обясни, че не иска. Напълно не е задължително, една връзка да стигне до обвързване. Аз приемам това че той не иска обвързване и ми ок защото и аз не искам, това, което той влага в тая дума. Ама като го питам, какво иска от мен, той пак казва "не знам".

Толкова дълго време е напълно достатъчно, за да могат да преценят и двамата как да продължат. Или очертават ясни граници и правила, които да спазват от тук нататък или всеки да поема по своя път. Друг вариант не виждам, а все пак говорим и за зрели хора с деца в случая.

Ето това е. Той, вместо да води като мъж, държи едно такова никакво положение.
Нито е връзка, нито е обвързване, ами една такава "висяща ситуация". И "ох, не знам".

Паля, защото и аз преживях нещо подобно. Обаче по едно време запалих и аз скъсах.

Ами, да Роки, вероятно е това, което трябва да направя и аз, но се привързах и ми е трудно да се откъсна. Ама вървя в тая посока, след като на директно зададен от мен въпрос, пак получих "не знам", а аз отговорих на неговите... Просто няма смисъл.