Е, защо бил сам... То по тази логика защо и авторката е сама?
- Публикувана: 29 ян. 2025, 00:03 ч.
- Последно мнение: 11 март 2025, 02:36 ч.
Грешно ли постъпих?
Е, защо бил сам... То по тази логика защо и авторката е сама?
Защото няма достойни мъже. Аз ли да ви казвам ?
Съгласна съм с другите, че грешката е да излезеш с него.
Като знаеш, че не ти привлича, не излизаш с него, просто е.
Аз така съм отказвала много покани за срещи, защото знам, че няма смисъл.
Не вярвам в митовете, че можело с времето да ми стане някой привлекателен заради характера.
По-добре да го отрежеш преди срещата, отколкото след това.
Като знаеш, че не ти привлича, не излизаш с него, просто е.
Аз така съм отказвала много покани за срещи, защото знам, че няма смисъл.
Не вярвам в митовете, че можело с времето да ми стане някой привлекателен заради характера.
По-добре да го отрежеш преди срещата, отколкото след това.
Искам да си излея душата, защото ми е криво и не знам дали постъпих правилно, дали съм егоистична ку*ка, дали съм в тотално противоречие със себе си и дали нямам нужда от терапия...
От известно време съм необвързана и започнах да излизам на срещи. Попадах на различни типажи - вечната жертва, стиснатия сметкаджия, пияницата, емоционално недостъпния и, разбира се, стабилния на пръв поглед, с който обаче нямаме нищо общо и в крайна сметка съм отказвала повече срещи.
Наскоро дадох шанс на мъж, който ме харесва от много време и който преди съм отрязвала, защото винаги е липсвала химия. На практика той е всичко, което търся в един партньор - грижовен, щедър, лоялен, семейно ориентиран, работлив. Прекарах един уикенд с него и той се държа с мен повече от добре. Осъзнах каква щастливка съм и колко благодарна трябва да съм. И бях благодарна. Наистина много благодарна. Но нещо се случи и изпаднах в паника. Нямах търпение да се прибера вкъщи. След което просто нямах желание да разговарям с него. А той беше много щастлив. Знам, че самотата му тежи от много време и аз му дадох надежди. В крайна сметка осъзнах, че нямам желание да го виждам, че не чувствам привличане. Изпитах неоправдан гняв към него и напълно оправдан гняв към себе си. Отрязах го. Грешно ли постъпих? Дали пък не трябваше да дам още един шанс? Но пък тогава можеше да го разигравам по-дълго. Може би не трябваше изобщо да му давам шанс. Наистина ми е много криво и не разбирам защо такъв човек като него е сам и защо не можах просто да го искам? Мъжете като него в днешно време са рядкост и ме е страх, че няма да намеря друг такъв. И ми е мъчно, че сега се чувства неоценен. Имали ли сте подобни ситуации?
От известно време съм необвързана и започнах да излизам на срещи. Попадах на различни типажи - вечната жертва, стиснатия сметкаджия, пияницата, емоционално недостъпния и, разбира се, стабилния на пръв поглед, с който обаче нямаме нищо общо и в крайна сметка съм отказвала повече срещи.
Наскоро дадох шанс на мъж, който ме харесва от много време и който преди съм отрязвала, защото винаги е липсвала химия. На практика той е всичко, което търся в един партньор - грижовен, щедър, лоялен, семейно ориентиран, работлив. Прекарах един уикенд с него и той се държа с мен повече от добре. Осъзнах каква щастливка съм и колко благодарна трябва да съм. И бях благодарна. Наистина много благодарна. Но нещо се случи и изпаднах в паника. Нямах търпение да се прибера вкъщи. След което просто нямах желание да разговарям с него. А той беше много щастлив. Знам, че самотата му тежи от много време и аз му дадох надежди. В крайна сметка осъзнах, че нямам желание да го виждам, че не чувствам привличане. Изпитах неоправдан гняв към него и напълно оправдан гняв към себе си. Отрязах го. Грешно ли постъпих? Дали пък не трябваше да дам още един шанс? Но пък тогава можеше да го разигравам по-дълго. Може би не трябваше изобщо да му давам шанс. Наистина ми е много криво и не разбирам защо такъв човек като него е сам и защо не можах просто да го искам? Мъжете като него в днешно време са рядкост и ме е страх, че няма да намеря друг такъв. И ми е мъчно, че сега се чувства неоценен. Имали ли сте подобни ситуации?
Откога знаеш, че самотата го мъчи? И да знаеш, че нищо хубаво няма да излезе от това. Този мъж се старае и не прави всички тези неща в ресурсно състояние - от цялата си душа. Това е едно от нещата, които несъзнателно са те отблъснали. Жените искаме сигурност и постоянство, а не мимолетна грижа и внимание, които на един етап ни се полагат, за да бъдем примамени в клетката на съзависимите отношения. А после, когато всичко стане удобно и предвидимо, да се молим и надяваме това време да се върне.
Няколко пъти го чета този първи пост с описанието на мъжа и пак не разбирам на какво отгоре му намирате недостатъци? То е много просто - авторката не го харесва, точка. Какво го изкарахте някакъв откачалник, обсебващ бил, преструвал се на мил, сам бил, интуиция имала...
Как по-точно трябваше да се държи, че да не е виновен? Те и другите пияници, жертви, недостъпни, сметкаджии... Ами то на крива ракета, нали знаете...
Как по-точно трябваше да се държи, че да не е виновен? Те и другите пияници, жертви, недостъпни, сметкаджии... Ами то на крива ракета, нали знаете...
Няколко пъти го чета този първи пост с описанието на мъжа и пак не разбирам на какво отгоре му намирате недостатъци? То е много просто - авторката не го харесва, точка. Какво го изкарахте някакъв откачалник, обсебващ бил, преструвал се на мил, сам бил, интуиция имала...
Как по-точно трябваше да се държи, че да не е виновен? Те и другите пияници, жертви, недостъпни, сметкаджии... Ами то на крива ракета, нали знаете...
Как по-точно трябваше да се държи, че да не е виновен? Те и другите пияници, жертви, недостъпни, сметкаджии... Ами то на крива ракета, нали знаете...
Ако няма тръпка и привличане, за какво ти е това изобилие? Той отдавна я харесва по този начин и тя знае. Опитала е за един уикенд, не се е получило. Разбира се, че ще иска да избяга оттам, като си се набутал на романтичен уикенд с човек, който не те привлича, как няма да искаш да бягаш... То и мъже за женене има в изобилие, но ето че не става по команда и по зададени критерии.
То и мъже за женене има в изобилие,
И на двамата нещо ви има. Не ти препоръчвам да се срещаш с мъже, които на първа среща се оплакват как самотата им тежи. Освен ако не са на 85 години, овдовяли, но се съмнявам, че търсиш такива.
А ти си дай почивка от срещи. Звучиш прегоряла, неудовлетоврена, несигурна. Може би от там ти идват необяснимите раздразнения към мъжете, които се държат добре с теб.
А ти си дай почивка от срещи. Звучиш прегоряла, неудовлетоврена, несигурна. Може би от там ти идват необяснимите раздразнения към мъжете, които се държат добре с теб.
Все едно аз съм го писала този пост. Пък и съм от Тексас … както и да е.
На скоро бях в същото положение. Ми блокирах го.
Като няма химия няма какво да се мъча.
На времето щях да дам шанс, сега просто знам. Казва ли ми нещо че това не е моя човек - бягам и не се обръщам.
Няма смисъл да се хабиш, запази си енергията за себе си и за мъжа когото ще обичаш повече от себе си.
На скоро бях в същото положение. Ми блокирах го.
Като няма химия няма какво да се мъча.
На времето щях да дам шанс, сега просто знам. Казва ли ми нещо че това не е моя човек - бягам и не се обръщам.
Няма смисъл да се хабиш, запази си енергията за себе си и за мъжа когото ще обичаш повече от себе си.
Много съвпадения нещо...
Да не се окаже, че и мъжът е един и същ?
Сваляч обикаля българките из Тексас?
Подозрително...