Грешно ли постъпих?

Търсиш си мъж без бивши ? Успех ! 


Не си търся мъж без бивши, ясно ми е, че всички имаме такива.
Просто ми е първа връзка с разведен и 10+ години по-голям, затова се колебаех в началото.

И то на брат си. Но пък Моне хич не е живял в беднотия.
Та, да пожелаем на Примадоната успехи като на втория😉

Да, разведени са. Имам познат адвокат, помолих го да провери и ми потвърди.
Иначе бизнесът им е от години и вече добре разработен и доходоносен, нормално е да не искат се дели или продава.
Засега не виждам пробелми, ама то и отношенията ни още са пресни де.

Искам да си излея душата, защото ми е криво и не знам дали постъпих правилно, дали съм егоистична ку*ка, дали съм в тотално противоречие със себе си и дали нямам нужда от терапия...
От известно време съм необвързана и започнах да излизам на срещи. Попадах на различни типажи - вечната жертва, стиснатия сметкаджия, пияницата, емоционално недостъпния и, разбира се, стабилния на пръв поглед, с който обаче нямаме нищо общо и в крайна сметка съм отказвала повече срещи.

Наскоро дадох шанс на мъж, който ме харесва от много време и който преди съм отрязвала, защото винаги е липсвала химия. На практика той е всичко, което търся в един партньор - грижовен, щедър, лоялен, семейно ориентиран, работлив. Прекарах един уикенд с него и той се държа с мен повече от добре. Осъзнах каква щастливка съм и колко благодарна трябва да съм. И бях благодарна. Наистина много благодарна. Но нещо се случи и изпаднах в паника. Нямах търпение да се прибера вкъщи. След което просто нямах желание да разговарям с него. А той беше много щастлив. Знам, че самотата му тежи от много време и аз му дадох надежди. В крайна сметка осъзнах, че нямам желание да го виждам, че не чувствам привличане. Изпитах неоправдан гняв към него и напълно оправдан гняв към себе си. Отрязах го. Грешно ли постъпих? Дали пък не трябваше да дам още един шанс? Но пък тогава можеше да го разигравам по-дълго. Може би не трябваше изобщо да му давам шанс. Наистина ми е много криво и не разбирам защо такъв човек като него е сам и защо не можах просто да го искам? Мъжете като него в днешно време са рядкост и ме е страх, че няма да намеря друг такъв. И ми е мъчно, че сега се чувства неоценен. Имали ли сте подобни ситуации?
[/quote


Лошо е, ама всички грешат. Виж вгледай се в него, че да не останеш до края на живота си без истински мъж. То мъже и жени много,  ама един е правилния/ата. Така, че не слушай сърцето и малката отдолу, а главата.

А, де, как наистина такъв мъж е сам и как само за един уикенд определи, че е принцът на бял кон? Дали нещо не пропускаш?

Насила хубост не става, не се коси. Той, ако е наистина толкова страхотен човек, би трябвало лесно да си намери половинка...

Искам да дам един ъпдейт. Откакто го отрязах (бях наистина деликатна и искрена), не е спрял да поства ту гневни, ту сърцераздирателни неща, от сорта какви неблагодарни и неискрени са хората. Много от вас изказаха мнение, че може би интуицията ми е действала и мисля, че сте прави. Защото едно е да липсва химия, друго е да се задушавам.

Лора, на 25 за мен 38-годишните бяха чичовци. Ти обаче си си за себе си. Явно си го попроучила, търсиш някакви отговори за да вземеш решение. В крайна сметка какви точно са ти очакванията, от него като човек и от евентуална връзка?


Напомня ми на един определен типаж мъже, които си мислят, че като се държат мило, отсреща са длъжни да им откликват, и като не стане, си показват истинското, озлобено лице. Да ме чака на нещо като първа среща с наготвена храна, цветя и подаръци, е прекалено натегаческо, изискващо и задължаващо. И мен би ме стреснало. Напълно резонно си се почувствала некомфортно и задушена.

Лора, на 25 за мен 38-годишните бяха чичовци. Ти обаче си си за себе си. Явно си го попроучила, търсиш някакви отговори за да вземеш решение. В крайна сметка какви точно са ти очакванията, от него като човек и от евентуална връзка?

Ами ние сме заедно от 2-3 седмици вече и като цяло имам очаквания да се получи нещо сериозно, защото ми допада като мъж, семейно ориентиран е има добър такт и усет за нещата.
Външно не мога да му дам 38, като се запознахме мислих, че е на не повече от 32-33.
След кофти завършената връзка с бившия ми и няколко срещи с мои връстници, той някак доста се открои в добра светлина.
Но ще видим де, времето ще покаже.