Няма привличане и толкова, защо трябва да му се търсят разни кусури на човека? Прекарала си уикенда с него от немай къде, видяла си, че няма да се получи и приключваш. Не си го харесвала и преди това. Не ми харесва, че се опитваш да му намериш някакви лоши черти, за да се оправдаеш.
- Публикувана: 29 ян. 2025, 00:03 ч.
- Последно мнение: 11 март 2025, 02:36 ч.
Грешно ли постъпих?
Наскоро дадох шанс на мъж, който ме харесва от много време и който преди съм отрязвала, защото винаги е липсвала химия. На практика той е всичко, което търся в един партньор - грижовен, щедър, лоялен, семейно ориентиран, работлив.
Здрасти, понежи си ми симпатична от други теми, ще ти отговоря.
Точно тук ти е грешлата, че си дала шанс на мъж с който нямаш химия. Това не го прави повече, защото явно е важно за теб. Разбирам, че може би е изглежало добра идея, ето го там, има хубавите качества на партньор, навит ти е, прави нещата да се случват лесно за теб, само едно "ДА" да кажеш. Аз на твое място бих си извадил поуката, повече с мъже които не те привличат и нямате химия да не се занимаваш.
Друг съвет, който може да приложиш е да разбереш, какво създава привличането в теб. Като бях по-млад и си харесвах конкретно момиче, отделях време за да разбера какво я привлича. Като опознаех механизма ѝ на формиране на привличане се позиционирах така, че да го използвам. Ако осъзнаеш какво наистина те привлича, ще ти е по-лесно.
Ще ти дам жокер, очевидно НЕ Е: "грижовен, щедър, лоялен, семейно ориентиран, работлив"
Според мен добре си направила. Дори и да е най-страхотния мъж на света, ако не го харесваш или не те привлича, то просто не е за теб. Няма да стане насила. Срещай се с различни хора и ще намериш подходящ. Този тип мъже често са сами, но не знам защо. Аз съм имала един такъв и в един момент започна да ми прилича на жена по действията и не можех да го приема за мъж. Не, че мъжете трябва да са груби, но трябва да излъчват мъжество пък може да са добри, мили и т.н.
И аз залагам на интуицията. Има такива хора – на пръв поглед идеални, но нещо те кара да стоиш по-далече от тях. След време може да научиш какво не е било наред, но и да не научиш, по-добре нещо несбъднато, отколкото сбъднати проблеми.
Скрит текст:
Искам да си излея душата, защото ми е криво и не знам дали постъпих правилно, дали съм егоистична ку*ка, дали съм в тотално противоречие със себе си и дали нямам нужда от терапия...
От известно време съм необвързана и започнах да излизам на срещи. Попадах на различни типажи - вечната жертва, стиснатия сметкаджия, пияницата, емоционално недостъпния и, разбира се, стабилния на пръв поглед, с който обаче нямаме нищо общо и в крайна сметка съм отказвала повече срещи.
От известно време съм необвързана и започнах да излизам на срещи. Попадах на различни типажи - вечната жертва, стиснатия сметкаджия, пияницата, емоционално недостъпния и, разбира се, стабилния на пръв поглед, с който обаче нямаме нищо общо и в крайна сметка съм отказвала повече срещи.
Наскоро дадох шанс на мъж, който ме харесва от много време и който преди съм отрязвала, защото винаги е липсвала химия.
Скрит текст:
Отрязах го. На практика той е всичко, което търся в един партньор - грижовен, щедър, лоялен, семейно ориентиран, работлив. Прекарах един уикенд с него и той се държа с мен повече от добре. Осъзнах каква щастливка съм и колко благодарна трябва да съм. И бях благодарна. Наистина много благодарна. Но нещо се случи и изпаднах в паника. Нямах търпение да се прибера вкъщи. След което просто нямах желание да разговарям с него. А той беше много щастлив. Знам, че самотата му тежи от много време и аз му дадох надежди. В крайна сметка осъзнах, че нямам желание да го виждам, че не чувствам привличане. Изпитах неоправдан гняв към него и напълно оправдан гняв към себе си.
Скрит текст:
Мъжете като него в днешно време са рядкост и ме е страх, че няма да намеря друг такъв. И ми е мъчно, че сега се чувства неоценен. Имали ли сте подобни ситуации?Грешно ли постъпих? Дали пък не трябваше да дам още един шанс? Но пък тогава можеше да го разигравам по-дълго. Може би не трябваше изобщо да му давам шанс. Наистина ми е много криво и не разбирам защо такъв човек като него е сам и защо не можах просто да го искам?
Да резнеш някой два пъти и да продължава да те харесва - наистина са мноооооооооого малко такива мъже.
Като го отрежеш за трети път може и да му дойде акъла.
А може и да им няма нищо, просто да не си пасвате. И аз имам такива хора, не че са лоши или нещо, просто не сме на една вълна с тях и това си е. Не мисля че си постъпила грешно авторке - щом няма привличане сега, то занапред няма да стане по-добре ами напротив. Няма смисъл да се насилвате да сте заедно.
Това не е като да наемеш някой на работа и му гледаш сивито, мил, грижовен и тн. Без химия не става. Няма какво да се анализираш и обясняваш. И аз мисля като Невена, грешка е, че си отишла и то спрямо теб. Единичните пъти, в които съм опитвала да направя разумен избор на тоя фронт, профайлър нале, съм се натрисала на такива говна, без извинение, че съм убедена – от интуицията по-ценен ориентир в любовния и партньорския фронт няма.
Колкото и да е идеален с времето само ще започне да те дразни.
То, и с химия и любов от толкова “грижовност” ще ти писне да те наблюдава и да се върти около теб като кученце. В такъв случай кученцето даже е в пъти за предпочитане.
Според мен няма повече какво да направиш от това да си отваряш очите, да си отворена за нови запознанства и контакти. Този не е бил твоят човек, друг ще дойде.
То, и с химия и любов от толкова “грижовност” ще ти писне да те наблюдава и да се върти около теб като кученце. В такъв случай кученцето даже е в пъти за предпочитане.
Според мен няма повече какво да направиш от това да си отваряш очите, да си отворена за нови запознанства и контакти. Този не е бил твоят човек, друг ще дойде.
Признай пред себе си, че не го харесващ, а не да му търсиш неговите недостатъци. Бъди коректна със себе си и с него!
Искам да си излея душата, защото ми е криво и не знам дали постъпих правилно, дали съм егоистична ку*ка, дали съм в тотално противоречие със себе си и дали нямам нужда от терапия...
От известно време съм необвързана и започнах да излизам на срещи. Попадах на различни типажи - вечната жертва, стиснатия сметкаджия, пияницата, емоционално недостъпния и, разбира се, стабилния на пръв поглед, с който обаче нямаме нищо общо и в крайна сметка съм отказвала повече срещи.
Наскоро дадох шанс на мъж, който ме харесва от много време и който преди съм отрязвала, защото винаги е липсвала химия. На практика той е всичко, което търся в един партньор - грижовен, щедър, лоялен, семейно ориентиран, работлив. Прекарах един уикенд с него и той се държа с мен повече от добре. Осъзнах каква щастливка съм и колко благодарна трябва да съм. И бях благодарна. Наистина много благодарна. Но нещо се случи и изпаднах в паника. Нямах търпение да се прибера вкъщи. След което просто нямах желание да разговарям с него. А той беше много щастлив. Знам, че самотата му тежи от много време и аз му дадох надежди. В крайна сметка осъзнах, че нямам желание да го виждам, че не чувствам привличане. Изпитах неоправдан гняв към него и напълно оправдан гняв към себе си. Отрязах го. Грешно ли постъпих? Дали пък не трябваше да дам още един шанс? Но пък тогава можеше да го разигравам по-дълго. Може би не трябваше изобщо да му давам шанс. Наистина ми е много криво и не разбирам защо такъв човек като него е сам и защо не можах просто да го искам? Мъжете като него в днешно време са рядкост и ме е страх, че няма да намеря друг такъв. И ми е мъчно, че сега се чувства неоценен. Имали ли сте подобни ситуации?
От известно време съм необвързана и започнах да излизам на срещи. Попадах на различни типажи - вечната жертва, стиснатия сметкаджия, пияницата, емоционално недостъпния и, разбира се, стабилния на пръв поглед, с който обаче нямаме нищо общо и в крайна сметка съм отказвала повече срещи.
Наскоро дадох шанс на мъж, който ме харесва от много време и който преди съм отрязвала, защото винаги е липсвала химия. На практика той е всичко, което търся в един партньор - грижовен, щедър, лоялен, семейно ориентиран, работлив. Прекарах един уикенд с него и той се държа с мен повече от добре. Осъзнах каква щастливка съм и колко благодарна трябва да съм. И бях благодарна. Наистина много благодарна. Но нещо се случи и изпаднах в паника. Нямах търпение да се прибера вкъщи. След което просто нямах желание да разговарям с него. А той беше много щастлив. Знам, че самотата му тежи от много време и аз му дадох надежди. В крайна сметка осъзнах, че нямам желание да го виждам, че не чувствам привличане. Изпитах неоправдан гняв към него и напълно оправдан гняв към себе си. Отрязах го. Грешно ли постъпих? Дали пък не трябваше да дам още един шанс? Но пък тогава можеше да го разигравам по-дълго. Може би не трябваше изобщо да му давам шанс. Наистина ми е много криво и не разбирам защо такъв човек като него е сам и защо не можах просто да го искам? Мъжете като него в днешно време са рядкост и ме е страх, че няма да намеря друг такъв. И ми е мъчно, че сега се чувства неоценен. Имали ли сте подобни ситуации?
Мисля, че това "Но нещо се случи и изпаднах в паника. Нямах търпение да се прибера вкъщи. След което просто нямах желание да разговарям с него." е ключов момент. Ако оставиш всички останали неща настрани, трябва да погледнеш дълбоко в себе си какво се е случило и откъде идва. Някои го наричат интуиция, някои го наричат "намеса свише". Каквото и да е, щом си се почуствала така замисли се дълбоко. И това няма нищо общо с химията.
За останалите, които говорят за химия: затова после има теми или случаи с "влюбих се в неподходящ", "има страхотна химия, ама е такъв и онакъв"
Човек и да се влюби трябва да си запази малко здравия разум.
За другите с напасването и обсебването - винаги има напасване между воденичните камъни, ако го няма нищо няма да може да се смели. А обсебването също е в началната фаза, когато емоциите са много силни. Намерил си нещо, което търсиш/искаш и съответно искаш да си го запазиш само за себе си да не ти го отнеме някой.
По скоро е липса на привличане, не достатъчно желание за връзка или друго, няма значение толкова, но след като очевидно не те кефи, по добре да удариш спирачките на време. Така че да, правилно си постъпила.
Имах една такава случка, ново гадже, много напориста беше и много навита, при мен обаче не беше така. Излизахме, натискахме се, до секс не бяхме стигнали и една вечер се прибирам след среща с нея. Брат ми ме ядоса за нещо дребно и му теглих хиляда ругатни, после като се успокоих и се сетих как бях след срещи с момичета, към които имах чувства и желание, все едно витаех в облаците и нищо не беше в състояние да ме ядоса... След това просто прецених да приключвам с това момиче и да не се напрягам повече.
Така че за тези неща няма винаги рационално обяснение, лошото е, че понякога също се обръща палачинката когато обектът вече стане недостъпен. Това ми е се е случвало от другата страна, когато мен са ме рязали по някакви такива неясни причини.
Имах една такава случка, ново гадже, много напориста беше и много навита, при мен обаче не беше така. Излизахме, натискахме се, до секс не бяхме стигнали и една вечер се прибирам след среща с нея. Брат ми ме ядоса за нещо дребно и му теглих хиляда ругатни, после като се успокоих и се сетих как бях след срещи с момичета, към които имах чувства и желание, все едно витаех в облаците и нищо не беше в състояние да ме ядоса... След това просто прецених да приключвам с това момиче и да не се напрягам повече.
Така че за тези неща няма винаги рационално обяснение, лошото е, че понякога също се обръща палачинката когато обектът вече стане недостъпен. Това ми е се е случвало от другата страна, когато мен са ме рязали по някакви такива неясни причини.
Като изчетох всичките характеризации за мъжете с които си се срещала, направо се изплаших що за кукувица си 
Никакви шансове не давай, никой не ги иска.
Любовта или се случва или не.
Защо човека е сам? Ми какво ти пука, ти не си неговият човек.
Така е решил така в предцени - сам е. Пък може и той да е страшна кукувица.
Никакви шансове не давай, никой не ги иска.
Любовта или се случва или не.
Защо човека е сам? Ми какво ти пука, ти не си неговият човек.
Така е решил така в предцени - сам е. Пък може и той да е страшна кукувица.
Защо трябва да ти е криво? Не е имало привличане, зарязала си го.
Секса е много важен в една връзка. И най-милият мъж на света да е, ако не ти идва да му разкъсаш дрехите след като цял ден не си го виждала няма смисъл.
Ако му беше дала шанс, при първият мъж, който ти докара пеперуди в стомаха и с тоя човек нещата щяха да отидат по дяволите.
Секса е много важен в една връзка. И най-милият мъж на света да е, ако не ти идва да му разкъсаш дрехите след като цял ден не си го виждала няма смисъл.
Ако му беше дала шанс, при първият мъж, който ти докара пеперуди в стомаха и с тоя човек нещата щяха да отидат по дяволите.