Как да постъпя правилно

Когато много искаме да повярваме на нечий думи, но дълбоко в себе си знаем, че този човек само си приказва и нещата няма да се случат по описвания от него начин (или няма да направи това, което обещава), та тогава изпадаме в положението "сега накъде?"
И тук няма правилно "по принцип". Решава се на база аз какво искам, наистина ли го искам и мога ли да понеса последствията, ако желанието ми се изпълни при най-лошия сценарий за поведението на другия човек(т.е. да си остане същия или даже да стане по-зле).

Няма какво да си губиш времето с тоя, щом вече правите секс по рядко от веднъж в месеца, на него явно му е все тая и си му писнала, после ти ще си начело на бебето, домакинството а секс няма да има.
Той защо не ти е съпруг а ти е все още приятел??? След всичкото това време!!!

Г. Петкова  - с този алкохол само едно ще ти кажа:  Бягай, момиче!

Някой пита ли авторката има ли друг мъж, който да има интерс към нея ?

Раздяла - ОК. Ама после докато се освести, докато намери, докато се напаснат, докато го убеди за дете ...


Мъжете по принцип си имаме две. Даже много пъти сме обвинявани, че мислим с другата си глава, вместо с тази на раменете.

Е дай сега да стои с този, само зашото  ще мине време докато срещне друг.

Щом си разбрала, че работят за дете, значи не им се получава много. Ако се получаваше, вече да е бременна жената, без да разбират околните, че работят за дете

На същата възраст е ментално, на която е бил преди 7 години когато сте се сгаджосали.
Ако мъжът порасне навреме, започва да прави стъпки като зрял човек - това е граденето на дом и семейство.
Ако тези стъпки не са се случили или трябва да го "буташ" за тях, впоследствие ще ти излезе през носа, че си го накарала насила. Защото това си е насилие над свободната воля на човек. Не може да се тика никой към такъв тип решения. Някои хора искат завинаги да останат тийнейджъри и това е тяхно право.


Осем месеца след като срещнах мъжа ми вече мислехме за дете без да го "убеждавам".
Ето за това "убеждаване" говоря... трябва ли да има убеждаване, нещата са изначално сбъркани.
Кой ще го спре да се обърне след като е родено детето и да каже "ти ме накара и сега аз съм нещастен, чао".
Не че и мъже, които уж са искали деца не го правят, но ако си го убедила е 99% сигурно, че така ще стане.

Въпросния описан в темата излиза два пъти седмично да пие алкохол и да се забавлява с приятели.
Това е достатъчно, за да стане ясно, че домошарския и спокоен (за някои скучен живот) не е за него. Това не го прави лош човек, просто е факт. Предвид този факт, авторката не би трябвало да се опитва да променя някой, на който му е добре така.

Ал при жените е така - или отсичаш стария или не се появява новия. Ако седи със стария нов не идва.

А това за детето , че тя трябвало да кандардисва мъжа. Ако мъжа е настроен за деца, няма кандардисване. На първа среща на интервюто се разбират тези неща. Няма как да сбъркаш, и обикновено мъжа си пита и казва всичко тогава. Видиш ли го че не иска деца много много а иска да се рее из живота сам, не е твоят, отиваш с следващия.

Глупости са това. Ако става дума за репродуктивен проблем, то може да бъде и на млада възраст.

Щом съм разбрала, че работят за дете е, защото са ми казало. Иначе как да го знам? Хора, които са се оженили на по-късна възраст, или такива, които са работили усилено години наред да правят кариера. Не значи, че бебето е било приоритет на 20.

То репродуктивният проблем може и да бъде в млада възраст, но това е грешната логика на 50-годишните жени, които изглеждали по-добре от 20-годишните. От някои зле изглеждащи 20-годишни може и да изглеждат по-добре, но от масовите 20-годишни не изглеждат, особено като се махне лустрото на скъпа поддръжка, грим и вкус, придобит през годините. След 40 и нямащите репродуктивни проблеми на млада възраст, може да са ги придобили вследствие на минали инфекции, аборти и възрастови изменения. Аз забременях почти веднага, а 5 години по-късно гинеколожката ми каза, че нивата на някои хормони ми били като за предменопауза и ако съм планирала друго дете, трябвало да побързам и да мина през специалист.

По принцип работенето за дете двойките си го възприемат като нещо интимно и да се отворят да говорят на тази тема дори и пред близки роднини, какво да говорим извън този кръг, означава, че е минало известно време в неуспешни опити.

Не съм съгласна с това мнение. Поне в моя кръг се говори свободно кой кога иска и дали е готов за дете. Ако някой има проблеми, също говорят за това. И мисля, че е наистина полезно да се говори за репродуктивни проблеми, защото това ще е добър пример за по-младите хора да посетят лекари навреме.

+1 за мнението на кукумицинка.
Не става въпрос, че някой като стане на 35 е за боклука, както спомена някой, но ето, че е изпуснал малко приоритетите. Фактът, че виждаш много жени да раждат по-късно се дължи на ред промени в обществото (образование/желание за реализация и независимост и в това няма нищо лошо, /жилищни проблеми), съответно и за мъжете се оказва по-късен момента с децата. И там е понякога драмата в последствие. Не всички могат успешно и безпроблемно да имат деца по-късно, затова не е ли по-разумно да се замислят по-рано, вместо да усложняват живота си?

Има биологична възраст жената, различна от анаграфската, това на колко  години е тя. Съответно и за мъжа е така.
Коментираше този факт един изследовател, професор, който преди много години беше успял да помогне на семейство да имат дете, когато жената беше станала над 53 години. Но там случаят беше друг - нещастен случай и смърт с единственият им син, вече голямо момче, мисля, че беше катастрофа, тъга и пълно загубване на смисъла в живота. Много обикновена двойка, жена, която изглеждаше съвсем обикновено, както и мъжа. На времето това се считаше за голямо предизвикателство, но аз съм слушала този професор, точно това подчертаваше за биологичната възраст и че дори и той не би могъл да помогне на всяка жена над 53, да има дете.
Ето тук мисля, че много млади хора смятат за панацея, че специалистите по репродуктивна медицина, могат да помагат на всеки и винаги.

Още един факт, който не забелязах да се коментира в темата, е че след 35 год имаме много по-малко енергия за тичане по малки деца, макар че привидно си
правим всичко, както преди. Даже се чувстваме в апогея си.
Имам предвид, разбира се, отглеждането на детето само от двамата родители, а не делегирането на това на бабите.

От сега приятелите са му приоритет.
Да направите едно дете поне 20 години грижи, по-добре няма да стане.

Да, и в моя. С приятелите ми говорим свободно за това. Знаем кое бебе е инвитро и кое не. Не съм от хората, които любопитстват, но сред приятелите не е и нужно. Сами го споделят. Самата аз не съм майка все още и съм на 32, мм скоро ще е на 40. За мен това не е проблем, защото преди няколко години бяхме на съвсем различна вълна. Тук много се корят и двата пола за късното родителство. Веднага се пращат по клиники и по репородуктивни специалисти. Не плашете толкова авторката. И да не е тоя мъжа, ще намери друг.

Hechisera, предполагам, че не са ти споделили вчера всички вкупом от тия двойки на 40+, а пък те да са решили предната вечер преди споделянето, че започват да работят за дете. Сигурно поне преди 1-2-3-6... месеца са споделили. Вероятно и за настъпила бременност щяха да споделят, щом са толкова споделителни.