при първото изказване свека беше на 58 г. (наскоро пенсионирана и останала вдовица), при воторото на 67 г. Не е от възрастта, майка ми беше по-голяма от нея, но не мислеше така нито за зет си, нито за снаха си.
Не ми е тежало, че помагаме. Нормално е, няма да я оставим - ако има за нас, има и за нея. Нараняваме ме отношението - само защото е свекърва, мисли, че има права над мен като робовладелец. И така десетилетия.
Не й се получава, но продължава. Бях писала, тя си е такава. И да й се говори, полза няма, тя пак казва/прави каквото е решила. Само свекър ми слушаше. Той беше страхотен човек и успяваше да я спре преди да изплиска поредния леген. Затова свека общува само с роднини, които също й се дразнят, но после й прощават.
И аз това се опитвам да направя - да й прощавам. Както и да е, оплаках се, олекна ми. И да ни е жива и здрава, че от всички родители само тя ни остана.