Опосум, свекърва ти има страхотен лайфстайл. Моята баба също имаше ден за кафе, пасти и клюки в сладкарницата на село. Дано доживея и аз така да правя! Много ме радва като видя възрастни жени да се нагласят за излизане и да си чакат определен ден за техни си приятелски ритуали, които си спазват с години.
- Публикувана: 4 фев. 2025, 13:02 ч.
- Последно мнение: 3 март 2025, 19:30 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 161
Има ли нужда да продължаваме да го коментираме в темата. Явно в днешно време е много странно пораснали деца (и от двете страни) да се разбират и да имат близки отношения с родителите си. Ами приятно ни е, бе, хора. Играем карти, пием бирички и коктейли и всички сме заедно. Както ни е приятно и по празници. Хубаво ни е да сме заедно. Всеки да си гледа почивките както намери за добре. Имаме достатъчно време с него, в което да ходим сами, една от летните винаги е със семейството. И, както казах, когато резервирам - винаги предлагам и на двете страни. Това си е моят семеен модел, аз не съм коментирала вашите - бих уважила и разбрала изборите на всеки, защото всеки си има своята гледна точка и опит.
Opossum, чудех се дали изобщо да ти отговарям, но хайде, от мен да мине.
Не за друго, а защото за пореден път се опитваш да правиш внушения там, където ги няма.
Вероятно за повече драматизъм.
Абсолютно сигурна съм, че Милена прекрасно е разбрала какво имам предвид, както и че в никакъв случай не искам/а и не го правя/ да засегна нейното семейство, лично и персонално. Говорех по принцип, за нейния пост просто се “хванах“. Защото това е моето мнение и да, за мен това поведение идва именно от възпитанието в семейството, макар и не само. Но основно. Не и на това на Милена.
А що се отнася до “пенсионерките на свеки-то ти“, примерът няма нищо общо с това, което казвам аз.
Виждам, че достатъчно хора са ме разбрали, така че никакъв смисъл няма да обяснявам повече какво имам предвид.
Не за друго, а защото за пореден път се опитваш да правиш внушения там, където ги няма.
Вероятно за повече драматизъм.
Абсолютно сигурна съм, че Милена прекрасно е разбрала какво имам предвид, както и че в никакъв случай не искам/а и не го правя/ да засегна нейното семейство, лично и персонално. Говорех по принцип, за нейния пост просто се “хванах“. Защото това е моето мнение и да, за мен това поведение идва именно от възпитанието в семейството, макар и не само. Но основно. Не и на това на Милена.
А що се отнася до “пенсионерките на свеки-то ти“, примерът няма нищо общо с това, което казвам аз.
Виждам, че достатъчно хора са ме разбрали, така че никакъв смисъл няма да обяснявам повече какво имам предвид.
Скрит текст:
Опитвам се да го видя насаме, когато снахата не е там, а и тя остава.Иска да е с него. Постоянно. Обичат се много.
Ама ето как извърташ. Сега пък не сме изградили нормални отношения. Добре.
Ама ето как извърташ. Сега пък не сме изградили нормални отношения. Добре.
Скрит текст:
Не е болка за умиране, чрез частен пример само искам да представя и друга гледна точка.
Но съм го възпитала да е мъж, да си държи на жената, та в неговото поведение няма нищо нередно. И го пиша всичко това, за да си давате сметка снахите, че си обичаме децата, а как го показваме...според манталитет е.
Но съм го възпитала да е мъж, да си държи на жената, та в неговото поведение няма нищо нередно. И го пиша всичко това, за да си давате сметка снахите, че си обичаме децата, а как го показваме...според манталитет е.
За мен да кажеш "искам да се видим насаме, когато жена ти я няма" също е немислимо, не звучи много положително и ако снахата го чуе може и да се разсърди. В същото време ти си й направила намек "ама не е задължително да ме чакаш, ходи си на фитнес", което аз примерно бих схванала от първия път и бих прегърнала възможността да не стоя вкъщи с радост.
Чудя се как да го кажеш по-ясно, без да звучи кофти, но не се сещам.
Разбирам, че не си харесвате свекървите, за което не дължите обяснения никому, но това зле прикрито желание да откъснете мъжа от нормалната, обичайна комуникация с родителите му идва малко в повече.
И като се видят, извън обичайните реплики за времето, пътуването и може би внуците, ако има такива, тези хора няма какво да си кажат и настъпва едно неловко мълчание. И на такова общуване снахата не пречи, просто защото няма общуване.
Та горе-долу е все едно там ли ще бъде или не. Даже понякога точно синът иска жена му да е там, че да не се налага да седи сам с хора, с които не знае какво да си каже.
Не казвам, че някои от случаите тук е такъв, говоря по принцип, че не трябва да се обобщава как ние снахите в темата не харесваме свекървите си и затова не ходим и до тоалетната, за да не останат насаме с детето си.
*****
Редактирам, че мнението ми е последно.
Вятър и мъгла, за съжаление не бих нарекла животът на свеки страхотен лайфстайл. Жената живее на село, работи много там, грижи се за всичко и за всички, а не съм сигурна, че го оценяваме колкото трябва. Не знам, може и да е щастлива така, да живее на село и да се грижи за всички, но за мен тя заслужава много повече. Това кафе веднъж в седмицата и веднъж в месеца до града за да си вземе пенсията ми се вижда недостатъчно. Но свекъра се е запънал, че иска на село и така....
Чудя се доколко е реално трети човек да бъде обвиняван за влошени отношения между двама възрастни (родител и детето му). Ако за едно пораснало дете пишем, че му е минало времето да обвинява мама и тате за грешките си, не би ли трябвало същият принцип да важи и за отношенията между въпросното дете и родителите му? Да не обвиняват снахата за влошените отношения между тях. И двете страни да носят отговорност за собствените си действия, вместо да я стоварват върху трети човек.
Даже понякога точно синът иска жена му да е там, че да не се налага да седи сам с хора, с които не знае какво да си каже.
Скрит текст:
Опитвам се да го видя насаме, когато снахата не е там, а и тя остава.Иска да е с него. Постоянно. Обичат се много.
Ама ето как извърташ. Сега пък не сме изградили нормални отношения. Добре.
Ама ето как извърташ. Сега пък не сме изградили нормални отношения. Добре.
Скрит текст:
Не е болка за умиране, чрез частен пример само искам да представя и друга гледна точка.
Но съм го възпитала да е мъж, да си държи на жената, та в неговото поведение няма нищо нередно. И го пиша всичко това, за да си давате сметка снахите, че си обичаме децата, а как го показваме...според манталитет е.
Но съм го възпитала да е мъж, да си държи на жената, та в неговото поведение няма нищо нередно. И го пиша всичко това, за да си давате сметка снахите, че си обичаме децата, а как го показваме...според манталитет е.
За мен да кажеш "искам да се видим насаме, когато жена ти я няма" също е немислимо, не звучи много положително и ако снахата го чуе може и да се разсърди. В същото време ти си й направила намек "ама не е задължително да ме чакаш, ходи си на фитнес", което аз примерно бих схванала от първия път и бих прегърнала възможността да не стоя вкъщи с радост.
Чудя се как да го кажеш по-ясно, без да звучи кофти, но не се сещам.
Ще споделя опит от моето семейство.
Когато искаме да се видим колективно, се уговаряме за гостуване - било у нас, било у моите родители или у свекърите. Уточняваме кой ще ходи, и кой ще бъде там. Нищо задължително няма, включва се който иска, но винаги се знае предварително в какъв формат ще е събирането.
Когато искаме да си видим поединично (аз с майка ми, аз с баща ми, мъжа ми с майка си или мъжа ми с баща си), си определяме срещи навън. Кафе, сладкарница, разходка, бира в парка - виждаме се и си общуваме на спокойствие. Виждам се и само със свекърва ми, с нея си имаме любимо заведение, но това не е по темата
Когато децата бяха малки (защото това е критичния момент за отделяне на внимание и време за "други хора"), пак процедирахме така - при условие, че мъжът ми е бил на мястото си през всичкото останало време, двата часа, през които е отишъл да се види с майка си, никога не са ми пречили.
Но пак опираме до азбучната за темата истина - че всичко зависи от мъжа, той е този, който да балансира нещата така, че всички да са доволни.
Скрит текст:
Не виждам никакъв проблем в нуждата на една майка да прикара някакво време насаме с порасналия си син, за да си споделят някакви си техни неща. Merri_An го е описала много балансирано и човешки.
Скрит текст:
Ако снахата държи да присъства на тези разговори, то тя се превръща в натрапник. Не е нужно да се свети на всяко нещо, надали кроят някакви тайни съзаклятия зад гърба и. Разбирам, че не си харесвате свекървите, за което не дължите обяснения никому, но това зле прикрито желание да откъснете мъжа от нормалната, обичайна комуникация с родителите му идва малко в повече.
Но ако тези гостувания са веднъж месечно, примерно, за мен е нормално да се съберат всички заедно - деца, родители, внуци, да се видят за няколко часа, да си кажат каквото има и после кой откъде е.
Няма натрапници, няма “лампи“, няма излишни.
Да бе. Те това им е най-любимото на родителите, да вардят децата във водата и да ходят по цял ден след тях, вместо да се опнат с коктейл на шезлонга, ще знаеш.
Тайс, никога не съм го крила - и тук съм го казвала. Тя за мен е майката на мъжа ми, признавала съм си откровено, че една ситуация бих я видяла с различни очи. НО се старая да пазя баланс в името на внуците им, малко възпитание, както и аз никога не съм чула нещо лошо от страна за майка ми за баба ми по бащина линия. Вярвам и сега дочувам, че са си имали търкания, но при добър тон от двете страни се получават нещата. Отново - аз се старая да не ги деля, защото те за мен са важни, а майка му - за него, всички общо - за внуците.
Писала съм го вече, но пак ще го напиша. Ако майка ми се беше обадила някой ден на баба ми, за да ѝ каже "майко, няма да ти пращам децата на село, за да можеш да си починеш и да нямаш ангажименти с тях", баба ми щеше жестоко да се обиди. Чак щеше да се разреве и да вдигне кръвно, затова че е лишена от внучетата си. Има баби и дядовци, които много си обичат внуците и много обичат да прекарват време с тях. Толкова много обичат, че дори и грижите за деца не им тежат, даже ги радват.
Да бе. Те това им е най-любимото на родителите, да вардят децата във водата и да ходят по цял ден след тях, вместо да се опнат с коктейл на шезлонга, ще знаеш.
Ако ме поканят, или искат помощ, или кажат, че ще е добре да отидем заедно някъде - естествено, че няма да откажа. То същото важи и ако се обадят да дойдем да помагаме за каквото и да е в/при тях. Но да го поискат, не да се натрапваме ние. Това и предполага по-продължителен престой заедно. И не е невъзможно човек да си почине и с внуци, защото физическата умора /поне за мен/ е съвсем поносима, дори приятна, когато правиш нещо от сърце и с желание. Но трябва да е взаимно, да се поиска това съвместно преживяване, независимо дали е почивка или екскурзия. Както казах, до момента снаха ми предпочита да си почиват самостоятелно.
Ако пък говорим за почивка - трите семейства /както вече коментирах - ние, вие /сватовете/ и те /младите/
/ - предпочитам си коктейла на шезлонга.Сигурна съм, че и те също.
И майка ми е така. Но освен всичко работи, има нужда от почивка, виждам я, че е преуморена. Ама тук идва моята роля да мога да премисля аджеба тази 64 годишна жена, работеща все още, вярно ли има силите да ги обгрижва 2 деца и през уикенда, колкото и да настоява. 
Миналия уикенд едва я убедих да си остане вкъщи да си почива. Тя идва вкъщи за да е с децата, тоест взимаме я ние, че не шофира. И ние с мъжа ми го удряме на живот и излизаме като е тук. Или спим 
Баланс е нужен.
Миналия уикенд едва я убедих да си остане вкъщи да си почива. Тя идва вкъщи за да е с децата, тоест взимаме я ние, че не шофира. И ние с мъжа ми го удряме на живот и излизаме като е тук. Или спим Баланс е нужен.
Писала съм го вече, но пак ще го напиша. Ако майка ми се беше обадила някой ден на баба ми, за да ѝ каже "майко, няма да ти пращам децата на село, за да можеш да си починеш и да нямаш ангажименти с тях", баба ми щеше жестоко да се обиди. Чак щеше да се разреве и да вдигне кръвно, затова че е лишена от внучетата си. Има баби и дядовци, които много си обичат внуците и много обичат да прекарват време с тях. Толкова много обичат, че дори и грижите за деца не им тежат, даже ги радват.