Тя беше малка,с бебе,оставена от момчето от което е детето.
Все като ни видише,ни се радваше,но някак лицемерно го усещах.
Той имаше питбул, много лигав и дружелюбен-като детенце им беше.
Пред входната врата имаха платче за краката,някакво изтъркано там,старо.
Обаче един ден изчезна то,мислехме жената която чисти входа го е вдигнала,обаче търсихме го,няма го никъде,така и не го намерихме.И 1 ден го нямаше,на другия ден го гледаме пред вратата.
Бяхме на разходка с кучето,прибираме се и то минава първо през него.
На другия ден кучето беше с повръщане,супер отпаднало,не може да стъпи на краката си,не може да се изправи,нищо.Помислихме,че ще умре.. Така изкара 24 часа и след това все едно нищо не е било.
От тогава много започнахме да се караме,разделяхме се,събирахме се...голяма любов,а пък брашно не можем да мелим...и така минаха години,разделихме се.
След това сме се виждали по улиците,и като се видим сме си говорили все едно до вчера сме били заедно,супер близки,все едно не е имало скандали.
И аз му бях споменала,че мисля че имахме магия,но той не вярва в тези неща.
Но аз още си вярвам,че имахме и така и ще си остане.
Просто за мен друго обяснение няма.
Това момиче после,намери си друг мъж,дете от него,щастливо семейство,а при нас нещата приключиха,случаЕност-не мисля 😀
Ще споделя и моята странна история, с ясното съзнаване, че най-вероятно е случайност и аз полудявам.
Наскоро се разделих с мм, който реши, че иска да бъде с друга, доста по-млада жена, идваща от малко село с предимно ромско население. Живеехме в негово жилище, като той ми позволи да остана в него, докато си намеря ново място и се изнеса. Една вечер, малко преди да напусна жилището попаднах на видео, в което момиче разказваше как се е разделило с приятеля си чрез черна магия, като в канал в банята намира свой предмет увит в канап с много възли, поставен от свекървата с цел раздяла.
Стана ми интересно, но подминах. На следващият ден нещо ме накара все пак да огледам за нещо странно или липсващо. И какво да видя, в ревизията с водомерите парче канап с няколко възела. Настръхнах. Изхвърлих го веднаха в близката река, така четох, че се прави.
Пояснение: въпросната нова жена е била в дома ни, докато аз съм била в командировка.
Знам, че звучи налудничево, вие вярвате ли в такива неща и възможно ли е наистина да ни е направена магия?
), едва ли е имало осезаем резултат от посещението - иначе сега щях да ви пиша: и стана тъй и тъй и аз така и така... Помня все още, че едно големшко шише от мин.вода стоя у дома някое време (ама пиех ли, не пиех ли; дали ходжата не пусна вътре листчета с молитви? - не ми е в главата днес), после го изхвърлихме в река. А от самото посещение - тогава ми е било важно (щом сме отишли), но ми беше почти 50:50 и интересно самото общуване, "сеансът". И бях положително настроен от срещата ни. А на жена ми преди 20-тина год. й ляха куршум против паника и страх от събитие - бяхме заедно, на нея й помогна; даже и чисто психологически да е било.