Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с НЯР/ИЯР - тема 23

  • 40 645
  • 673
  •   1
Отговори
# 555
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 125
Супер, но това което се опитах да кажа е, аз също съм била мега позитивна, отпусната и щастлива дори в период на процедури и не е ставало. Не е било насила. Наистина бях отпусната, доволна, окрилена жена.
Неуспешния ми трансфер последния го изживях като най-прекрасното нещо, докато ми се случваше ❤ Беше близо до Коледа, бях УБЕДЕНА че е станало, ставах усмихната сутрин галейки си коремчето и обяснявах на бебето, че целият път си е заслужавал заради него. Живях като пълноценен, щастлив човек, почивах си и си се занимавах с хобитата, отдавах се на любимите си хора и животни. В главата ми бяха вече детски колички. Изследвания даже не знаех на този етап, доверих се, че лекарката ми ги знае.
Не забременях.
Та да се върна на първоначалната ми теза.
За едни работи (браво!), за други не.
На рандъм е.

# 556
  • Мнения: 1 161
В групи във ФБ споделят за забременяване когато вече са се отказали и най-вече са приели ситуацията. От всички книги които съм изчела (психологични) в основата на всичко стои идеята да приемеш ситуацията.

# 557
  • Мнения: 408
На вас прави ли ви впечатление,че една и съща дама вечно напада другите жени по групите и когато и кажат истината веднага си трие коментара?.Има една поговорка "Какво изшептиш,трябва да имаш смелост да го извикаш силно и на глас!"

# 558
  • Be realistic - plan for a miracle.
  • Мнения: 2 125
Не, не ми прави. Сега съмишленици срещу Сахара ли ще си търсим? Да посъбера камъни, нещо?

# 559
  • Мнения: 408
Не, не ми прави. Сега съмишленици срещу Сахара ли ще си търсим? Да посъбера камъни, нещо?
Според вас,защо се трият коментари?

# 560
  • Мнения: 224
В групи във ФБ споделят за забременяване когато вече са се отказали и най-вече са приели ситуацията. От всички книги които съм изчела (психологични) в основата на всичко стои идеята да приемеш ситуацията.

Ани то при мен точно така стана. След 3-4 години неуспешни опити се смирих, че ще си остана с едно детенце, изживях си горчилката и след 8 месеца - хоп, бременна...

Скед това пък 5-6 месеца докато се настроя за новите промени...

# 561
  • Мнения: 1 073
Това, че се е случило чак след като някой е приел ситуацията не значи изобщо, че между двете неща има връзка или че преди не е ставало поради стрес.

# 562
  • София
  • Мнения: 23 372
Аз преживях 14 опита инвитро.
След осмия родих дете.
След 14 се отказах, примирих се , но не ми се получиха пак нещата.
И с годините много пъти съм се успокоявала, ама пак нищо.
При мъжки фактор хептен няма как да зависи колко спокойна е жената.

# 563
  • Мнения: 1 436
И мен малко ме натоварва това с историите кой как се е успокоил и е станало, защото е още един стресов фактор върху нас самите - видиш ли колко сме неспокойни и то заради това не става. Ето и историята горе на жената, която е осиновила и е забременяла 19 години след осиновяването, едва ли чак тогава се е успокоила.. Та има си и много истории на хора с по 1 дете, при които повече просто не става. Ама ние чуваме само тези, при които е станало и си мислим, че това е факт.

За да си използвам и без това отговора - този месец съм на изцяло естествен цикъл. От близо година почти всеки месец правя по 2 фоликула естествено, растат си заедно, случвало се е и три да имам. Та и този месец така, 8 ден 2Ф в десен яйчник по 10 мм. В ляво нищо. В събота съм на преглед, но според мен ще е рано още, но док иска да пуснем и хормони. Мисли, че тогава ще са 15 мм. Каза евентуално ако вс е ок, неделя вечер овитрел и вторник пункция.
Вие от къде си взимате Овитрел и Оргалутран? Че Неовитро се преместиха и вече не ми е удобна аптеката на Неоклиник, а още не са сключили договор с някоя по-близо до клиниката.

# 564
  • Мнения: 366
В интересна посока тръгна темата.
Моето мнение е, че съм сигурност стресът влияе, но не е основното нещо да се случват или да не се случват нещата.
При мен първата стимулация беше по време на работа и много, много се притеснявах дали ще успея да стигна на време, дали няма да се наложи да закъснея (не съм уведомила никой в работата през какво минаваме) и т.н.
И все пак - не мисля, че това е основната причина да имам само три и то скапани яйцеклетки, които така и не стигнаха до ден 5.
Втората стимулация мина доста по-спокойно, имаме два замразени ембриона, но дали всичко ще е наред до края - Божа работа.
При всички случаи цялата ситуация е много стресова, но ако има действителен проблем (лошо качество на Я или МФ, лоша ембриология, лоша среда в матката и т.н.) то колкото и да си спокоен, нищо няма да стане.

Пожелавам на всички, скоро да се изнесем към другите теми във форума и изобщо да не влизаме е "Проблемно забременяване" 🙏❤️

# 565
  • Мнения: 237
Примерът с изнасилването е неудачен, да. Аз бих дала пример с жените в концлагери през Втората световна война. Да, забременявали са и там. В дългосрочен стрес, включително тежко недохранване и постоянна угроза от насилие и смърт, преживявайки загубата на огромна част от близките си. Забременявали са и често пъти са и раждали или им е извършван аборт (не спонтанен).
Пиша всичко това, за да кажа, че и на мен не ми е ясна логиката и според мен не ми е ясна, защото такава не съществува Simple Smile
На този етап нямам обяснение кой кога и защо забременява. На рандъм ми е и за мен вече не зависи от начин на живот. Мога с ръка на сърцето да кажа, че съм пробвала всичко откъм хранене, спокойствие, почивки, добавки и т.н. Май само барокамера не съм, което д-р Михайлова веднъж ми беше споменала, но там пък ще е трудно, защото имам клаустрофобия. Мисълта ми беше за дългосрочния стрес - да, и в него се забременява и то много често. Ежедневно. Жените, чиито дългогодишни партньори след работа им удрят по 2-3 шамара задето манджата не е приготвена добре също забременяват и то начестичко, породени.
Та това е скромното ми мнение - логика не съществува.

Отговорих на изречението, (Това са глупости. Трябва страшно много стрес, за да ви се изкривят до такава степен хормоните, че да възпрепятстват забременяване (примерно чрез липса на овулация). че е вероятно стреса да вреди и не са глупости. Няма обяснение понякога,именно защото всеки си има собствени проблеми с тялото и ако при едни става при друг няма. Разбира се че не е основно, много може да са причините. Хубаво е да чуеш че някой е успял. То нали за това беше тоя форум да сподели,ако може да помогне на някой. Успех на всички,дано стане и намерите причините.

# 566
  • Мнения: 1 073
Аз не казах, че стресът не вреди. Казах, че ако не забременяваме най-вероятно не е от това обаче.

# 567
  • Мнения: 1 950
Аз разбирам, че за някои това е истинският им път и история , и че им се иска да вдъхнат надежда разказвайки как чудото се е случило  когато са спрели да го очакват или са се успокоили , но нека не забравяме, че за много други тези думи могат да звучат като упрек: „Не си бременна, защото го мислиш, си напрегната, не правиш нещо достатъчно добре“ или като откъсване от реалността на диагнози като ендометриоза, имунологични проблеми, загуби и т.н. Истината е, че бременността не се случва по команда отпускане, нито чрез силнo желание само по себе си.За някои от нас тя идва след лечение, инжекции, операции, трансфери, загуби, сълзи и вяра. А понякога ,въпреки всичко не идва.

Последна редакция: ср, 06 авг 2025, 18:07 от •MERA•

# 568
  • Мнения: 408
Аз разбирам, че за някои това е истинският им път и история , и че им се иска да вдъхнат надежда разказвайки как чудото се е случило  когато са спрели да го очакват или са се успокоили , но нека не забравяме, че за много други тези думи могат да звучат като упрек: „Не си бременна, защото го мислиш, си напрегната, не правиш нещо достатъчно добре“ или като откъсване от реалността на диагнози като ендометриоза, имунологични проблеми, загуби и т.н. Истината е, че бременността не се случва по команда отпускане, нито чрез силнo желание само по себе си.За някои от нас тя идва след лечение, инжекции, операции, трансфери, загуби, сълзи и вяра. А понякога ,въпреки всичко не идва.
Аз лично не разбирам защо се реагира така.Групата с цел единствено да се излива негативен опит ,да си съчувстваме и жалваме ли е?Нима никой няма нужда да чуе и нещо позитивно?Всеки си има своя истина,свои мисли,защо се получава или защо не,никой не изкарва друг виновен,че нещо не прави,като хората.Мен конкретно повече би ме притеснило да чета само негативния опит,който би ме отчаял тотално.

# 569
  • Мнения: 1 950
Понеже си ме цитирала , Петя, да ти отговоря..
Напълно разбирам нуждата от позитивизъм и надежда ,и че всеки от нас има различен начин да преминава през трудностите и е ценно, когато някой успява да вдъхнови и повдигне духа в темата. Моят коментар обаче не беше насочен срещу това, а по-скоро като напомняне, че някои изказвания, макар и с добри намерения, могат да прозвучат болезнено за други , особено когато съдържат послания като „отпусни се и ще се случи“, “ отпиши го и ще стане” , “ отиди на почивка и не го мисли”, “ ти постоянно го мислиш и затова не става” и т.н и т.н …
Историите на всички ни са важни - и позитивните, и болезнените. Не отричам силата на надеждата , тя ни крепи. Но моля не отричайте и другата гледна точка.

Последна редакция: ср, 06 авг 2025, 21:55 от •MERA•

Общи условия

Активация на акаунт