Инвитро/Икси на 40 (и) + Инвитро/Икси с НЯР/ИЯР - тема 23

Ох, BlackCat, сподели ми за тази вила къде е, да ида да се барикадирам и аз там. 🫶

Да направим график за посещения направо предлагам.

Не знам какво да те посъветвам. Мога да ти кажа какво реших за себе си. Аз съм на 40 и от 3,5 год опитваме. Имам една спонтанна бременност с кухо яйце по средата между инвитро процедури. По принцип почти се бях навила да минаваме на ДЯ и си мислихме с мъжа ми, че просто после ще продължим с опитите и за генетично мое дете. Но като се замислих, че ако имам едно дете на ръце едва ли ще тръгна да правя инвитро опити пак, прецених че ще си дадем още няколко години време. Надявам се с ДЯ да не се закучат така нещата, както с моя и че имам още време да го направя това с ДЯ. С една дума още не съм напълно готова за ДЯ, но знам, че е добър бекъп план. Вслушай се в себе си. Имаш ли още надежда и все още Я има и още шанс да се случи чудото. Натискай мъжа ти през ден два да сте активни дори когато имаш ЗФ и уж нищо не е ок, защото никога не знаеш кога те дебне щастието. Аз за себе си си мисля, че имам още едни 2-3-4 год време да попробвам с мои. Дано Господ е милостив и ни прати нашето чудо през това време. Това решение е взето до второ нареждане, т.е. трябва да успея и да се справя психически със ситуацията и финансово.

За Пловдив съм чувала че Гогова е добра и Мин(ч)ев, но не съм била никога лично на преглед при някой от тях.

Желая ти сила да се справиш с предизвикателствата и скоро да сбъднете мечтата си!

Някоя беше питала за NAD+ и glutathione вливания. Правих този месец, нищо не съм усетила. Чакам да видя резултатите след 3 месеца. Но имам и някакво усещане, че не бяха достатъчно силни. Ще търся друга клиника, където ги правят. Та ако някой има опит с някоя клиника ще се радвам да сподели.

Ние след 3 месеца принудителна пауза имахме възможност да стартираме процедура. Че и моят единствен работещ яйчник беше благосклонен и имах 5АФ и нещо като остатък от ЗФ. В крайна сметка на пункцията бяха 6 Ф😲, което никого до сега не бях виждала при мен. Надявах се да имаме над 4 Я но бяха само 3. Все пак до сега никого не бяхме имали 3Я🥹. 2 с Пикси и 1 с ИВФ, реших че тук бях чела някакви мнения, че на моята клиника ембриолозите не били добри и затова ИВФ им се получавали по-добре. Всички се оплодиха.  На 5 ден ИВФ дамата едвам беше стигнала морула и то с множество фрагментации. От пиксито имах едно 3АА ембрио и едно ранен бластоцист. (С това разбулих за себе си този мит за ембриология на Неовитро) Такъв успех пълен бластоцист до сега не бяхме имали. Още повече с такъв разкошен грейд. Върнахме ги и двата. Еуфорията беше голяма, но паданието още по-болезнено. Тестът беше отрицателен. Пак съм съкрушена. Този месец ще се събера и без това Сенкова е отпуска. А другия месец се надявам да имаме пак възможност да стартираме процедура.

Хайде някоя да ни зарадва с един положителен тест и да ни върне надеждата, че чудеса стават!

Искаше ми се да съм аз но уви!

Поздрав най-сърдечен
Тъжна патиланка (а можеше да е и весела патиланка 😔)

ivinas, правила съм вливания в клиниката на д-р Денкова при д-р Димитров. Занесох му куп изследвания: кръвни и генетични. На база на тях ми формира вливките. Включително ми биха и инжекции витамин Д.
От генетична гледна точка съм изтеглила късата клечка за глутатиона. Двойна доза слагахме. От вливките усещах ефект: по-бистър ум, малко повече енергия. Но не е била някаква УАУ разлика.
Направих пакет от три вливки + впоследствие два шота глутатион. После докторът каза, че за момента нямам нужда от още. По това време ходих на преглед и при Станулов, който беше твърдо против такива вливания: била ли съм си вливала вода…
Това беше миналата година. Не се е случило някакво чудо от тогава досега. Отново бих си направила, но ме спира цената и дали сегашния ми репродуктивен би бил съгласен(не съм го питала).
От време на време пия липозомален глутатион, но не е същото като интравенозния.

Аз също бях доста време в Тутракан, не съм доволна. Така и не разбрах цялото хвалене на тази клиника , аз нищо ама нищо положително не мога да кажа. И с ДЯ не стана там. В момента движа кореспонденция с две клиники паралелно, една в България и една в чужбина . От 2019 - тя година се борим. Ако стане ще стане с ДЯ при нас, ходенето по клиники ми е ужасно натоварващо вече…

Мера съжалявам за това.
Всичко е строго индивидуално по клиниките и разбира се, организмите ни.
Аз съм доволна от Тутракан, защото стана от първи път, а и с доктор си допаднахме, не мога да кажа същото за АГ Варна, където едва ли не, ти се подиграват.
От Майчин дом Варна, също съм доволна, макар че и там претърпях два неуспеха.
Пожелавам ти късмет и скоро да се радваш на две чертички.

BlackCat, това с вилата звучи много добре. То и аз си взех два месеца отпуск от инвитрото. И честно да ви кажа свива ми се сърцето при мисълта да се върна за още опити в болницата. То почивката е нож с две остриета. Бях влязла вече в един режим преди това, вече ми беше рутина отиването на прегледи, пункциите. Обаче сега като си помисля и ми става лошо. Иде ми всичко да захвърля, но нямам и време за такива моменти.

lovely, описала си точно как се чувствам и аз. След толкова клиники, доктори и неуспехи само мисълта за започване отначало ме напряга. В такива моменти си припомням, че това е привилегия - да можем да си позволим още опити . Не че ми става по-добре, но поне внася позитивизъм в иначе неприятната цялостна картинка. В момента движа нещата в две клиники паралелно за да избегна падането в промеждутъка след евентуален неуспех. Нечовешка е тази битка…

Момичета, всяка преценява сама и според възможностите си . Аз, направих този избор с изолацията и неплатения отпуск, защото в противен случай щях не бърн аут, ами такъв и пълно изкукуригване да стане. Натрупаха ми се  и лични сериозни ангажименти и избягах. Ми, да това си е думата. Избягах и от процедури и от лекари и от близки, ако трябва да бъда честна. Никой не ме разбира, защо съм имала нужда да остана сама. Ами, да не разбира, аз разбирам, това е най-важното.
Намерете си местенце, ако имате роднини или вила, някъде в Балкана или нещо, което да поправите, да отремонтирате, да създадете с ръце и действайте. Поне при мен подейства много добре. Укосих цялата трева, събирах шишарки, смених маркучи, ходех пеша на 10 километра, за да си купя нещо за ядене и после го носех с раница, без коли, без хора около мен. Никога не съм си представяла, че съм сподобна на такива неща, но го направих и си намерих някакъв вътрешен мир. И аз не съм готова все още за ДЯ и се опитах да се смиря и да започна да поприемам, но не стигнах до никъде. Поне си помислих добре. За сега правя тотална почивка откъм процедури, ако и когато го почувствам, ще атакувам отново. Но, майтапа на страна, оказа се, че физическата работа, доста помага, за гонене на такива мисли и тровоги, така, че всички обадайте се на някоя приятелка с вила или дворно място и бегом. Успех на тези, които са в процедури !!!

Запис и от мен.
Отскоро сэм в отбора на 40-годишните и с мъжа ми искаме да опитаме за второ дете.
Минаха обаче доста години от първия опит и отново трябва да минем пътеката.

Успех на всички момичета в борбата 🍀

Която има желание, но няма познати къде да отиде предлагам село наблизо до Малко Търново с 20 постоянни жители, магазин няма. Имаме там един двор, който е за разчистване. Хем ще е помощ за родителите ми, хем терапия за вас😉. Аз за съжаление съм в Германия и не мога да им помогна.

Шегата на страна. Работата с ръце, да създаваш нещо с физически труд е похват в психосоматичната терапия. Тъй като в България няма такива клиники, трябва сами да си ги създаваме. Такава терапия е била прилагана на американските войници, които са се върнали от виетнамската война.

На мен ми се случвало като ме хванат лудите а няма село наблизо и не мога да тръгна по някаква причина да облагородявам неподдържани изоставени градинки в града, премерно около блока. Хем ми става по красиво наоколо, хем съседите се убиват да ме гледат като полезно изкопаемо защо джанам го правя това. Даже се спират да ми дават акъл, ама не побарват и те нещо де. Бонус следващите 3-7 дни те обсъжда цялата махала, че си хвърлила гарнитурата щом вършиш работа за общото благо, а не се скатаваш и ти като всички и не плюеш само по държата и управниците че нищо не правят, а взимаш нещата в свои ръце. Доста е забавно!

Успех на всички, аз съм се хванала сега да почиствам гардеробите!

Здравейте. По средата на 2ри опит съм и съм на 40. Първият завърши с биохимична бременност. Прави ми впечатление, че много жени споделят тук че след 40 лекарите ги насочват директно към ДЯ 😐. На мен ми казват, че трябват опити, но с наш материал щяло да стане. Ако имате желание, споделете дали само на база години ви пращат към вариант с ДЯ или има допълнителни фактори. Много разчитаме сега на този опит, но като чета форума осъзнавам колко е малък шанса. До кога си струват опитите с наши яйцеклетки, кога човек психически трябва да се настрои за други варианти? На всички, които като мен сега започват и са в процес на някой от своите опити желая много успех и положителни мисли 🤗

Здравейте!
И аз съм на 40, но никой не ме е насочвал към ДЯ. Била съм в 2 инвитро клиники в София. Всичко е наред, освен АМХ ми е 0.62 а миналата година беше 0.69. Но проблема е мъжки фактор и напоследък обмислям инсеминация с донор от Cryos банката. Вие как бихте постъпили на мое място?
Успех на всички! Дано чудото ни се случи възможно най-скоро 🙏

Аз забременях с инсеминация на 41, но АМХ ми беше 2,87. Бремеността не продължи. От моя опит бих ви посъветвала да се насочите директно към инвитро с ПИД на ембриони;  ще спестите доста време и ще имате повече яснота.

Честно казано много ме е страх от тези стимулации, мои съображения и мнение, бих искала да ги избегна. Ще пробвам по скоро инсеминация и не дай си Боже, ако не се получи от 1вия или 2рия път, чак тогава ще се подложа ако е супер наложително на стимулации и инвитро!