- Публикувана: 13 фев. 2025, 16:30 ч.
- Последно мнение: 11 март 2025, 20:28 ч.
Нека в месеца на любовта, да се появят много нови сърчица ! ~бебеправене 617~
ВаНиЛа мисля, че изобщо няма нужда да обясняваш каквото и да било.Сама казваш, че тя няма да те разбере, което до някъде е приемливо, хора разни, но не и ако я наричаш приятел. Това, че ще те обсъжда и съди, отново съвсем не е приятелско. Искаш да бъдеш честна и лоялна с човек, който не ти отговаря със същото, аз не бих.Имаш право да ти се ходи или да не ти се ходи някъде, изобщо не си длъжна на никой за нищо. Щом ти носи дискомфорт просто не го правиш.
Според мен няма лошо да си го кажеш, както си планувала. Дори и да не те разбере, аз смятам, че не трябва да премълчаваме нещата, защото само така има шанс някой да се осъзнае и да погледне ситуацията от по-различен ъгъл. Но не и на сила - ако имаш сили за такъв разговор действай, ако не- просто казваш, че не можеш да присъстваш и това е.
Категорично не се обяснявай и не води разговори да разголваш най-съкровената си болка и чувства - НЯМА да срещнеш разбиране. Ще срещнеш цупене и изискване за посрещане на нейните нужди и хранене на егото с ходене на нейното събитие. И да, вероятно и ще те обсъди и в историята ти ще си завиждащ човек. В техните глави ние не искаме да ходим по подобни неща защото завиждаме. Грам не могат да схванат, че никой не иска техния живот - искаме нашия да се промени, а не става.
Аз лично казвам че имам друг ангажимент и е неотложен, случвало се е да послъгвам че роднина или приятел има нужда от мен (не уточнявам какво), казвам че съм с недоизлекувана хрема или че съм здрава, но съм била контактна с някой доста болен.
Нямам скрупули да лъжа вече след като психоложката ми ме накара да осъзная, че обмислям как да пазя чувствата на другите, а моите собствени тъпча в праха в името на някакви тъпи стари модели на поведение от типа “какво ще кажат хората”.
Аз лично казвам че имам друг ангажимент и е неотложен, случвало се е да послъгвам че роднина или приятел има нужда от мен (не уточнявам какво), казвам че съм с недоизлекувана хрема или че съм здрава, но съм била контактна с някой доста болен.
Нямам скрупули да лъжа вече след като психоложката ми ме накара да осъзная, че обмислям как да пазя чувствата на другите, а моите собствени тъпча в праха в името на някакви тъпи стари модели на поведение от типа “какво ще кажат хората”.
Ванила, съвет от мен, влез по-скоро в информативен режим, а не в обяснителен. Не е твой проблем кой как възприема дадена ситуация, че да му я представяш смляна и лесна за употреба.
Имах няколко такива случки - едната ми се разсърди, защото съм ѝ скапала “вайба”, (съответно нейният мъж спря да говори на моя), другата каза “както си решиш”.
Имах няколко такива случки - едната ми се разсърди, защото съм ѝ скапала “вайба”, (съответно нейният мъж спря да говори на моя), другата каза “както си решиш”.
Не съм се включвала отдавна. Честит празник момичета. Бъдете здрави 
Аз НЕ съм съгласна с това да НЕ се обясняваш. Всичко трябва да се казва "право куме в очите". Напълно подкрепям казаното от 2402😊❤️❤️❤️ Аз така бях разочарована от моя близка колежка, която се отдръпна, когато забременя....много добре разбирам защо го направи, но за мен беше обида, въпреки стотиците разочарования по пътя към нашата мечта. Чак след около две години аз отворих темата и сама си каза, че ѝ е било неудобно от мен.... Предпочитам да ме беше поканила и ако не се чувствам добре, да откажа, но не и да се отдръпне. Трябва комуникация.
Бях на изписването на друга моя приятелка и бях толкова щастлива, като това беше около четири дни след трансфер и не знаех все още, че съм бременна 🩵
Бях на изписването на друга моя приятелка и бях толкова щастлива, като това беше около четири дни след трансфер и не знаех все още, че съм бременна 🩵
МисКрис, все пак стимулациите напъват хормоните на макс и организмът се натоварва, някои хора ги усещат тия неща малко повече. Хидратирай се, слушай си тялото, почивай си, няма страшно, препаратите си вършат работата. Потърси си някакви дихателни практики, които помагат с такива състояния на притеснение, сърцебиене и безпокойство.
Аз бях на 2 инжекции всичко на всичко, но ми се спеше адски.
Аз бях на 2 инжекции всичко на всичко, но ми се спеше адски.
Ванила, първо, тази г-жа въобще не мисля, че ти е приятелка, така както го описваш. Човек, който ти е приятел ще те подкрепи, ще те разбере и няма да те натоварва, ако вижда, че ти е трудно и тежко. Да, ще те покани, но ще каже " ако ти е трудно да дойдеш, ще те разбера". А тук такова нещо не видях. Видях една егоистка на която най-важното й е да се съобразиш с нея и да не й развалиш " вайба". Въобще, не й дължиш обяснения. Заета си, точка. Ако все пак искаш да й обясниш ( тя не само няма да те разбере, но и ще излезеш виновна) давай, но имай предвид, че се разкриваш пред човек, на който очевидно не му пука за теб. Направи както го чувстваш, но знай, че хората са лоши и не очаквай от нея състрадание.
Мен подобни събития винаги са ме зареждали, чуждите деца и бременности също винаги са ме радвали, особено пък след като нашите проблеми изникнаха. Някакси ми се връщаше вярата, че щом на други се случва и на мен ще се случи. Даже винаги с голям ентусиазъм съм разпитвала за бременността и раждането, като някой, който не може да яде тортата, но много иска да си представи максимално какво е чрез този, коъто си я хапва с надеждата, че следващото парче ще е за мен. Тази нагласа ми е помогнала много, но и разбирам как това всичко може да нагарча, когато си превъртял вече играта да гледаш другите, а при теб да не става.. Аз лично в такъв случай бих казала, че не се чувствам добре без повече подробности (та това даже няма да е лъжа) и бих купила подарък.
Скрит текст:
Аз мразя ограничаването на комуникация без обяснение, правили са ми го на мен и не е приятно. Оставя те да стоиш и но се чудиш какво си направил, ти ли си токсичния, защо така стана, къде си сбъркал и толкова ли е непоправимо. После са ми се извинявали след години (не беше ти, еди какво си беше, ама файда). През това време малко или много ти се е скапало психиката и убило доверието в хората и желанието да се сближаваш и споделяш твърде много с нови хора.
Евала, Lygia, много е хубаво, че така ги усещаш нещата! 💚 Мен ме напряга не чуждото щастие, а това да ми се оплакват от нещото, което аз искам най-много. Как гледаш ти на това? Успяваш ли да проявиш емпатия към техните проблеми? Винаги ми се струва неуместно, някой да се оплаква на мен от детето си. Но много ще се радвам да чуя, ако имаш друг поглед над нещата.
Ако въпросната приятелка е запозната със ситуацията на Ванила и емоциите, през които минава, евентуално дори е обсъждано в миналото по други поводи, не виждам как това може да се категоризира като един вид да я остави без обяснение. Сори, ама нормален човек би трябвало да може да съобрази за какво става въпрос.
Аз също си казвам, майките с малки деца са хора, изморително е, сигурно особено в началото е монотонно, недоспиване, и тъй нататък, ама чета вчера оплакване на моя суъченичка от гимназията по социалните медии - не се чувствала жена, защото нямала време за себе си, нито за да се погрижи за визията си, нито за нищо, но била майка и това било така, тя си обичала децата. Сори - не е самотен родител, вече 6 години си седи вкъщи и не работи, децата ходят на градина и има баби и дядовци в същия град (за всеки случай ако има нужда от помощ, не да ѝ ги гледат). Ако не де чувства като жена, защото се била запуснала, не е от децата. Червило се слага за 5 секунди. Ами ей такива оплаквания, да, дразнят ме, излишно драматични и патетични ги намирам, а и все пак гледа две деца, не 20.
Аз също си казвам, майките с малки деца са хора, изморително е, сигурно особено в началото е монотонно, недоспиване, и тъй нататък, ама чета вчера оплакване на моя суъченичка от гимназията по социалните медии - не се чувствала жена, защото нямала време за себе си, нито за да се погрижи за визията си, нито за нищо, но била майка и това било така, тя си обичала децата. Сори - не е самотен родител, вече 6 години си седи вкъщи и не работи, децата ходят на градина и има баби и дядовци в същия град (за всеки случай ако има нужда от помощ, не да ѝ ги гледат). Ако не де чувства като жена, защото се била запуснала, не е от децата. Червило се слага за 5 секунди. Ами ей такива оплаквания, да, дразнят ме, излишно драматични и патетични ги намирам, а и все пак гледа две деца, не 20.