Здравейте, хора. Моля ви за съвет и да споделите гледна точка. Нямам подходящ човек на когото да споделя това, което ме човърка от около 2-3 години и напоследък става все по-зле. Свързано с родителите ми. Аз съм на 35, второ дете от родители с първи единствен брак. Имам по-голяма сестра.
(Няма да навлизам в повече подробности, тъй като майка ми чете форума.)
Гложди ме, че абсолютно родителите ми не ми помагат с нищо цял живот.
В тийн годините е имало дни в които ми оставяха пари за у-ще на масата в коридора и по ЦЕЛИ ДНИ не са ми говорили, само едно "Здрасти", ако са в настроение, не се интересуваха от нищо, свързано с мен. Сама си купувах най-елемнтарни неща като бръсначки, тампони, Парацетамол, дезодорант - с парите от закуски. Дрехи и обувки също си купувах сама или роднини ОТ ЖАЛ ми купуваха. Когато на 17 изпаднах в много тежка депресия, ме заведоха на лекар и след две седмици родителите започнаха да ми крещят, че само съм ги занимавала с моите "глупости". На 19 след училище директно ми казаха "Хайде да се ориентираш нанякъде, вече си голям човек". Заминах си първо при баба ми, после на квартира, после учих задочно и работих, за да си плащам всичко, но след втори курс не издържах и спрях, защото се скапвах. (Знам, че много хора са успели с двете неща и адмирации към тях!
По това време на 23 г. се запознах с бащата на детенцето ми, оженихме се, забременях, родих и се разведохме поживо-поздраво. Днес детенцето ни е на 12 и те двамата и ние сме в перфектни отношения. След като се разведох, отидох с бебче при нашите и те отново ми казаха точно думите бяха "Ами, тук няма да имаме достатъчно дърва зимата, отиди си при баба ти, там ще се оправите някакси". Мизерия. Не искам изобщо да коментирам как през годините единствено са ми платили един абитуриентски бал, а и двете ми сватби съм си ги платила аз и съпругът ми съответно (сега имам втори съпруг от 5 години и всичко е прекрасно). Нито са ми платили шофьорски курс, нито кола, нито сватба, жилище -абсурд, цял живот съм по квартири, стотици хиляди съм платила само за квартири, а те имат 2 къщи и един апартамент (за който също искаха аз да му плащам ипотеката между другото на тяхно име).
На сестра ми - платиха й редовен Университет, обмен в чужбина, сватба за 15 хиляди лева, кола за нея и мъжа й, ипотекираха си къщата, за да си направи хотел и т.н мога да продължа до безкрай.
Стана много дълго, с две приказки:
ЦЯЛ живот съм се чувствала нежелана, неадекватна, неспособна, без стойност, задавала съм си въпроса "Защо изобщо съм се родила?" ей така просто randomly, какъв е смисълът на живота ми? В днешно време виждам смисълът - детенцето ми и мъжът ми и моите цели, но тези дни разбрах защо аджеба родителите ми всъщност са имали изобщо второ дете (третото "майка ми" го е абортирала през 90-те в голямата българска мизерия, което тя се чувстваше явно длъжна да ми разкаже поради някаква причина - как нямали били пари за трето дете, доста глупаво, за това има презервативи. И освен това не я бях питала, можеше и да ми спести още едно допълнително чувтсво за вина.)
Та тези дни открих, имали са второ дете, защото преди 89-та имало някакъв младоженски заем, който комунистите опрощавали след като съпрузите имат второ дете.
Плюс, майка ми се хвалеше как изтеглили детските ни влогове, за да си купят касетофон за колата си. (Аз на моето дете никога не бих направила такава мизерия!)
Моля ви, споделете своето мнение, след всичко казано дотук, мислите ли, че родителите ми всъщност НЕ СА искали да имат второ дете, но са искали да се възползват от тази финансова привилегия и затова са решили? Просто ще полудея от тази мисъл, искам да плача, да троша, бясна съм.
(Няма да навлизам в повече подробности, тъй като майка ми чете форума.)
Гложди ме, че абсолютно родителите ми не ми помагат с нищо цял живот.
В тийн годините е имало дни в които ми оставяха пари за у-ще на масата в коридора и по ЦЕЛИ ДНИ не са ми говорили, само едно "Здрасти", ако са в настроение, не се интересуваха от нищо, свързано с мен. Сама си купувах най-елемнтарни неща като бръсначки, тампони, Парацетамол, дезодорант - с парите от закуски. Дрехи и обувки също си купувах сама или роднини ОТ ЖАЛ ми купуваха. Когато на 17 изпаднах в много тежка депресия, ме заведоха на лекар и след две седмици родителите започнаха да ми крещят, че само съм ги занимавала с моите "глупости". На 19 след училище директно ми казаха "Хайде да се ориентираш нанякъде, вече си голям човек". Заминах си първо при баба ми, после на квартира, после учих задочно и работих, за да си плащам всичко, но след втори курс не издържах и спрях, защото се скапвах. (Знам, че много хора са успели с двете неща и адмирации към тях!
По това време на 23 г. се запознах с бащата на детенцето ми, оженихме се, забременях, родих и се разведохме поживо-поздраво. Днес детенцето ни е на 12 и те двамата и ние сме в перфектни отношения. След като се разведох, отидох с бебче при нашите и те отново ми казаха точно думите бяха "Ами, тук няма да имаме достатъчно дърва зимата, отиди си при баба ти, там ще се оправите някакси". Мизерия. Не искам изобщо да коментирам как през годините единствено са ми платили един абитуриентски бал, а и двете ми сватби съм си ги платила аз и съпругът ми съответно (сега имам втори съпруг от 5 години и всичко е прекрасно). Нито са ми платили шофьорски курс, нито кола, нито сватба, жилище -абсурд, цял живот съм по квартири, стотици хиляди съм платила само за квартири, а те имат 2 къщи и един апартамент (за който също искаха аз да му плащам ипотеката между другото на тяхно име).
На сестра ми - платиха й редовен Университет, обмен в чужбина, сватба за 15 хиляди лева, кола за нея и мъжа й, ипотекираха си къщата, за да си направи хотел и т.н мога да продължа до безкрай.
Стана много дълго, с две приказки:
ЦЯЛ живот съм се чувствала нежелана, неадекватна, неспособна, без стойност, задавала съм си въпроса "Защо изобщо съм се родила?" ей така просто randomly, какъв е смисълът на живота ми? В днешно време виждам смисълът - детенцето ми и мъжът ми и моите цели, но тези дни разбрах защо аджеба родителите ми всъщност са имали изобщо второ дете (третото "майка ми" го е абортирала през 90-те в голямата българска мизерия, което тя се чувстваше явно длъжна да ми разкаже поради някаква причина - как нямали били пари за трето дете, доста глупаво, за това има презервативи. И освен това не я бях питала, можеше и да ми спести още едно допълнително чувтсво за вина.)
Та тези дни открих, имали са второ дете, защото преди 89-та имало някакъв младоженски заем, който комунистите опрощавали след като съпрузите имат второ дете.
Плюс, майка ми се хвалеше как изтеглили детските ни влогове, за да си купят касетофон за колата си. (Аз на моето дете никога не бих направила такава мизерия!)
Моля ви, споделете своето мнение, след всичко казано дотук, мислите ли, че родителите ми всъщност НЕ СА искали да имат второ дете, но са искали да се възползват от тази финансова привилегия и затова са решили? Просто ще полудея от тази мисъл, искам да плача, да троша, бясна съм.
