- Публикувана: 21 фев. 2025, 22:14 ч.
- Последно мнение: 7 март 2025, 19:24 ч.
Живот на кантар - тема 2
Но да ядеш 3 бургера вместо 10 не е промяна на навици, и си е пак тъпчепе. Ако си свикнал да ядеш само захар, ако опиташ нещо различно то няма никакъв вкус, но ако дълго време не ядеш захар и после пробваш дори не ти харесва, защото усещаш основно остър вкус само на захар. Все пак е известно, че тя е пристрастяваща, не че толкова обичаш наистина. Не е важно само да отслабваш, а как отслабваш. Реално и с чипс ще сваляш, ако имаш калориен дефицит, но каква полза за организма. А и те трябва да имат сили и за тренировки.
Имат здравословни проблеми, но те са вследствие на начина на хранене, а не че са започнали да ядат така, защото имат проблем. Тоест имат, но не физически, а са претърпели някаква загуба повечето и компенсират и запълват липсите с храна. Но в предаването не искат да лекуват това, може и за добро, иначе щяха да използват личните им истории и травми по много гаден начин.
Щом предаването и в тази си форма мотивира някого, значи е добро.
Имат здравословни проблеми, но те са вследствие на начина на хранене, а не че са започнали да ядат така, защото имат проблем. Тоест имат, но не физически, а са претърпели някаква загуба повечето и компенсират и запълват липсите с храна. Но в предаването не искат да лекуват това, може и за добро, иначе щяха да използват личните им истории и травми по много гаден начин.
Щом предаването и в тази си форма мотивира някого, значи е добро.
Айде, и аз тогава да се включа в офлайн отслабването, тъкмо е понеделник. 169 см, около 80 кг, на кантара - после. Отскоро броя калории с приложение.
Именно. Намаляване за захарта в кафето (аз впрочем също го пия без захар, понякога с мляко) или шунка вместо пържено кюфте в сандвича не е като "броколите със сьомга са ми гадни, трябва да се възпитам да ми бъдат вкусни".
Според случая е, и точно за отслабване количествата (+засищащи храни и по-малко захар, де, заради влиянието върху инсулина) са най-важни.
Винаги има компромис, който работи.
Цитат
Има разлика между възпитаване на вкус и...
Според случая е, и точно за отслабване количествата (+засищащи храни и по-малко захар, де, заради влиянието върху инсулина) са най-важни.
Винаги има компромис, който работи.
Е ми да, де - не виждам смисъл да яде непременно сьомга със зеленчуци, може един бургер (два, три? не десет) с пилешко (ако обича) и краставица примерно.
На тях не им е отнето всичко, имаха по меню филия със сладко, здравословен вариант на пица. Не ядат броколи по цял ден.
Е ми да, де - не виждам смисъл да яде непременно сьомга със зеленчуци, може един бургер (два, три? не десет) с пилешко (ако обича) и краставица примерно.
На тях не им е отнето всичко, имаха по меню филия със сладко, здравословен вариант на пица. Не ядат броколи по цял ден.
За мен лично това беше грешка. Да там изядоха по една филия със сладко, но когато излязат и знаят, че е позволено няма да се задоволят с една. Правилната стратегия според мен е, когато се изградят полезни здравословни и дългосрочни навици, и когато това се превърне в начин на живот, и когато могат да се контролират и да се хранят интуитивно тогава да си позволяват подобни неща.
Не смятам, че е грешка. Не могат да бъдат лишавани от абсолютно всичко, в случая даже не говорим за чипс или бургер от верига ресторанти.
Навън няма кой да им държи ръката. Затова психологическата работа е много важна. Като станеш устойчив на изкушенията и най-вече като не изпитваш страх от дадена храна, знаеш, че само ти си отговорен за изборите си и можеш да ги контролираш.
Навън няма кой да им държи ръката. Затова психологическата работа е много важна. Като станеш устойчив на изкушенията и най-вече като не изпитваш страх от дадена храна, знаеш, че само ти си отговорен за изборите си и можеш да ги контролираш.
Според мен ще започнат да дават и малко повече информация за състоянието им преди това, но като напреднат епизодите. Беше ни досадно да се "запознаем с тях" в първия епизод, представяте ли си, ако 5 епизода разказват истории. Кой колко см е, колко болести има, колко хапчета пие и тн. Ще стане скучно. Със сигурност в движение ще дават повече информация. Поне се надявам де.
Оф топик малко
Оф топик малко
Скрит текст:
Моя брат не яде захар. В нищо. Хранят се еко, био, мио, веган, меган, от космоса, от слънцето 
Нищо общо с мен. Та един път ми вика, че отива да си купи някакъв десерт. Викам, ти нали не ядеш сладко. Той ми каза, че сладко яде, само ако има нужда от бърза енергия. Дълго време на работа, после тръгват на път на 1000км (те суоер много пътуват) и по този начин му действа енергийно. Веднъж в месеца примерно. Бях доста изумена, защото знам колко са еко.
Една приятелка ми беше казала преди години, че е спряла сладкото на 100%. Реално, ако не ядеш никаква захар 10 дена, на 11 вместо да се нахвърлят, просто не ти се яде. Според мен със здравословното хранене точно това целят. Ударно да ги откажат.
Нищо общо с мен. Та един път ми вика, че отива да си купи някакъв десерт. Викам, ти нали не ядеш сладко. Той ми каза, че сладко яде, само ако има нужда от бърза енергия. Дълго време на работа, после тръгват на път на 1000км (те суоер много пътуват) и по този начин му действа енергийно. Веднъж в месеца примерно. Бях доста изумена, защото знам колко са еко. Една приятелка ми беше казала преди години, че е спряла сладкото на 100%. Реално, ако не ядеш никаква захар 10 дена, на 11 вместо да се нахвърлят, просто не ти се яде. Според мен със здравословното хранене точно това целят. Ударно да ги откажат.
Според мен е много различно за всеки. Случвало ми се е месец да не ям нищо сладко, но да не ми се яде след това не.
Преди си мислех, че и аз без едно мога, но с едно не мога. И този път стратегията ми е различна. Не се ограничавам като изляза с приятелки. И вино пия, и десерт ям. На чисто психологическо ниво това ми помага много. Знам, че мога да ям всичко. Ако не днес, то в някой от следващите дни. За друг това би било убийствено. Няма универсална формула. Чета ви за високо мазнинния режим и започва да ми се гади. Аз не мога да ям много мазно.
Преди си мислех, че и аз без едно мога, но с едно не мога. И този път стратегията ми е различна. Не се ограничавам като изляза с приятелки. И вино пия, и десерт ям. На чисто психологическо ниво това ми помага много. Знам, че мога да ям всичко. Ако не днес, то в някой от следващите дни. За друг това би било убийствено. Няма универсална формула. Чета ви за високо мазнинния режим и започва да ми се гади. Аз не мога да ям много мазно.
Не смятам, че е грешка. Не могат да бъдат лишавани от абсолютно всичко, в случая даже не говорим за чипс или бургер от верига ресторанти.
Навън няма кой да им държи ръката. Затова психологическата работа е много важна. Като станеш устойчив на изкушенията и най-вече като не изпитваш страх от дадена храна, знаеш, че само ти си отговорен за изборите си и можеш да ги контролираш.
Навън няма кой да им държи ръката. Затова психологическата работа е много важна. Като станеш устойчив на изкушенията и най-вече като не изпитваш страх от дадена храна, знаеш, че само ти си отговорен за изборите си и можеш да ги контролираш.
След като русата Вили сподели, че мъжете треньори не се справяли с темперамента й, има и реакция
Скрит текст: 
Тя от 1-2 години някъде, още преди операцията е на режими, трнировки и процедури, но явно не е спазвала хранителните и тренировъчни режими щом нямаше никакъв резултат, а сега за седмица свали 4 кила.
Не смятам, че е грешка. Не могат да бъдат лишавани от абсолютно всичко, в случая даже не говорим за чипс или бургер от верига ресторанти.
Навън няма кой да им държи ръката. Затова психологическата работа е много важна. Като станеш устойчив на изкушенията и най-вече като не изпитваш страх от дадена храна, знаеш, че само ти си отговорен за изборите си и можеш да ги контролираш.
Навън няма кой да им държи ръката. Затова психологическата работа е много важна. Като станеш устойчив на изкушенията и най-вече като не изпитваш страх от дадена храна, знаеш, че само ти си отговорен за изборите си и можеш да ги контролираш.
Според мен няма нужда от страх, а от разбиране за действието на определени храни върху начина на работа на тялото ни и как именно го затормозяваме.
Проблема идва от забраната и то "завинаги". Просто мозъка ни се противопоставя на подобен тип забрани и в дългосрочен план се проваля. Всеки опитвал неуспешно да спре тютюнопушенето знае за какво става въпрос.
Когато се заинатиш как "завинаги" спираш нещо, мозъка ти се чувства лишен, чувстваш се ограбен и ощетен, дори може да се да самосъжаляваш. "Нещото" ти липсва......
Затова е по - успешно да не си даваш срокове, за да избегнеш чувството за обреченост, а да правиш малки крачки към успеха и да знаеш че дори да приемеш "нещото" след това ще се коригираш. Просто си казваш: "точно сега и днес няма да хапна този бургер"
Просто отлагаш момента,......и когато го отлагаш постоянно, постепенно разбираш че можеш да не ползваш това като извор на удоволствие. Но може да си го хапнеш веднъж след 2 седмици примерно или при специален повод. В този пример с храната е уместно да го отложиш и да си го позволиш веднъж в месеца примерно, докато при тютюна това е просто способ да си излъжеш мозъка, като идеята е никога повече да не поемеш "нещото "
Препоръчвам книгата на Джилиан Райли, която обяснява много добре как работи зависимостта към тютюна, някои от съветите могат да се приложат и при храната.
Проблема идва от забраната и то "завинаги". Просто мозъка ни се противопоставя на подобен тип забрани и в дългосрочен план се проваля. Всеки опитвал неуспешно да спре тютюнопушенето знае за какво става въпрос.
Когато се заинатиш как "завинаги" спираш нещо, мозъка ти се чувства лишен, чувстваш се ограбен и ощетен, дори може да се да самосъжаляваш. "Нещото" ти липсва......
Затова е по - успешно да не си даваш срокове, за да избегнеш чувството за обреченост, а да правиш малки крачки към успеха и да знаеш че дори да приемеш "нещото" след това ще се коригираш. Просто си казваш: "точно сега и днес няма да хапна този бургер"
Просто отлагаш момента,......и когато го отлагаш постоянно, постепенно разбираш че можеш да не ползваш това като извор на удоволствие. Но може да си го хапнеш веднъж след 2 седмици примерно или при специален повод. В този пример с храната е уместно да го отложиш и да си го позволиш веднъж в месеца примерно, докато при тютюна това е просто способ да си излъжеш мозъка, като идеята е никога повече да не поемеш "нещото "
Препоръчвам книгата на Джилиан Райли, която обяснява много добре как работи зависимостта към тютюна, някои от съветите могат да се приложат и при храната.