Аз съм ходила на училище в 3 през нощта и съм работила в официален почивен ден. Бях много бясна, че никой не ми отговаря на мейлите.
- Публикувана: 22 фев. 2025, 19:32 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2025, 18:29 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 12)
Много кротък чехъл, повечето биха извадили зъби и нокти при такова безобразно отношение 
Аз съм ходила на училище в 3 през нощта и съм работила в официален почивен ден. Бях много бясна, че никой не ми отговаря на мейлите.
Много кротък чехъл, повечето биха извадили зъби и нокти при такова безобразно отношение
И аз съм ставала за училище посред нощ! С усещането,че съм се успала и изхвърчах по пижама навън и с чехли
Днес си купих от пазара плодове. Цената им беше колкото теглото им в злато, но реших да се поглезя. Добре, че продавачката беше съвестна и бързо ме догони, за да ми даде платените покупки.
Веднага. Трябва да си помагаме:
Скрит текст: 
Гледам, пише, че е с амоняк. Може и от това да е 🙂↕️
Аз съм ходила в неделя в 7ч до Университета Единствена бях. И за капак на всичко беше навалял огромен сняг! Пъртина правих, но стигнах навреме
Единствена бях. И за капак на всичко беше навалял огромен сняг! Пъртина правих, но стигнах навреме
Култови сте. И аз съм от работно изперкалите, през годините съм имала различни включвания, но любимото ми е преди години (още живеех с нашите) как сънувам, че ни правят одит и ми я няма една фактура и аз ровя ли, ровя в тоя пуст класьор, всичките фактури една по една, и я няма, проклетията. По едно време си давам сметка, че съм станала, взела съм си папката с лекциите, и прелиствам ударно на масата в кухнята... в 3 сутринта... Налях си една студена вода да пия и да ходя да си лягам, и в този момент идва баща ми. Погледна ме странно, пита ме какво правя, обясних му. Успокои ме, че той сънувал, че приключва тримесечието и станал да търси една липсваща епикриза (лекар е). Та явно мунщината е наследствена. 😂😂😂
Ученичка съм и живея в общежитие. Прибирам се в неделя по обяд след колосален купон и се тръшвам да спя, събуждам се на другия ден в седем и подскачам как закъснявам за училище, а онези гадини съкилийничките ми не са ме събудили. Навличам някакви дрехи, набутвам някакви учебници в раницата и тръгвам пеша (много ясно, че пеша, опукали сме си всичките пари) към училището. Късна зима е, мрачно замръзнало утро с черни ята гарвани и улични кучета, кръстосващи по улиците в търсене на храна. Моят корем ми напомня, че от петък само с течно го храня и мислено започвам да въртя кой точно съученик ще изгори днес с два лева за моята манджа. "Спас ще ми даде, ама още не съм му върнала от миналата седмица...Ивайло, уффф, голяма лепка и ще иска да излизаме..."
Все пак решавам, че ще опоскам Ивайло - гладът гризе вече жестоко. С тези нерадостни мисли дръпвам вратата на моето училище само за да установя, че е заключена и да вдяна, че сега е неделя 7 вечерта, а не понеделник 7 сутринта.
И никакъв Ивайло няма наоколо да ме спаси.
Все пак решавам, че ще опоскам Ивайло - гладът гризе вече жестоко. С тези нерадостни мисли дръпвам вратата на моето училище само за да установя, че е заключена и да вдяна, че сега е неделя 7 вечерта, а не понеделник 7 сутринта.
И никакъв Ивайло няма наоколо да ме спаси.
В събота вечерта гледах внучката ми, докато младите бяха на бар за РД на дъщеря ми. Уж да преспя там, но си идват в 2.30 и ги посреща тъщата, гледа си сериала, свежа като краставичка. Решавам, че ще си ходя да си спя на моето легло, минавам 16 км до нас и чак тогава се сещам, че ММ от известно време придоби навика да заключва и вътрешната врата, бившата външна, чийто ключ вече съм махнала. Ама се сещам в асансьора, не по-рано. ММ си мислел, че го нося... Съответно бях така любезна да го събудя по телефона към 3,30, а в крайна сметка и аз дълго време не заспах, може да ме е проклел наум.