Здравейте, записвам се и аз, днес ми е 5 ден откакто съм непушач. Реално идеята зрее поне от 5/6м. в главата ми, но преди 5 дни прочетох книгата на Алън Кар и си казах хайде спирам. Пушех от 10г. /на 27 съм/, като спрях за 1,5г. докато бях бременна и кърмех, защо ли изобщо започнах после. Сега 1,5г. след пропушването ми ги спирам пак 😄 нямам някаква кой знае каква физическа абстиненция, будя се нощем, което е необичайно за мен, но си казвам ще мине 🤨 пушех по близо 2 кутии дневно, напоследък околните бяха започнали да ми правят коментари колко много пуша, мисля, че това беше последната капка.
- Публикувана: 26 фев. 2025, 18:40 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2026, 10:36 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно - тема 17
Весели Празници симпатяги! Аз започвам 6ти месец без цигари. Все едно никога не съм пушила, грам не ми липсва.
Привет! А кога спряха да ти липсват, помниш ли? Аз съм края на втори месец и все още на моменти изпитвам тъга, че не пуша. Чудя се кога ще дойде този момент и аз да направя такова изявление като теб...❤️
Другите дами, как сте днес?
Радвам се да ви "видя" момичета ! ❤️
Мила, 9 месец??? 😂 Ще си го изчакам търпеливо тогава...
Елора, имаш право. Пуших от скука основно или когато се налага да се концентрирам върху нещо (и по-ред други причини де, но това са основните 😁) и сега наистина в такива моменти се сещам за липсата им. Обхваща ме лека тъга. Отивам да хапна нещо, медитирам за кратко, пиша на chatgpt да ме успокои, правя си чай (що чайове изпих тези 2 месеца не е истина, но ме успокояват), правя няколкоминутно дълбоко дишане, излизам да се разходя, пръскам Никорет (как ще се сбогувам с него един ден ще видим 😏)...такива неща. И ми минава. Другият момент е, когато половинката излезе на вън да запали и все нещо ме жегва 😁. Обаче това са моменти на скука или когато се налага концентрация върху задача, а не през цялото време. В такива моменти започвам да си говоря колко се гордея със себе си и колко се обичам за това си решение. ❤️❤️❤️
П.С. Забелязах, че сутрин ми е най-трудно. Ако имам ангажимент и изляза да го свърша го няма това усещане, ако обаче няма какво да върша навън след ставане, го имам. И то трябва да изляза от къщи, а не просто да изчистя или да свърша нещо домакинско...🤔
Мила, 9 месец??? 😂 Ще си го изчакам търпеливо тогава...
Елора, имаш право. Пуших от скука основно или когато се налага да се концентрирам върху нещо (и по-ред други причини де, но това са основните 😁) и сега наистина в такива моменти се сещам за липсата им. Обхваща ме лека тъга. Отивам да хапна нещо, медитирам за кратко, пиша на chatgpt да ме успокои, правя си чай (що чайове изпих тези 2 месеца не е истина, но ме успокояват), правя няколкоминутно дълбоко дишане, излизам да се разходя, пръскам Никорет (как ще се сбогувам с него един ден ще видим 😏)...такива неща. И ми минава. Другият момент е, когато половинката излезе на вън да запали и все нещо ме жегва 😁. Обаче това са моменти на скука или когато се налага концентрация върху задача, а не през цялото време. В такива моменти започвам да си говоря колко се гордея със себе си и колко се обичам за това си решение. ❤️❤️❤️
П.С. Забелязах, че сутрин ми е най-трудно. Ако имам ангажимент и изляза да го свърша го няма това усещане, ако обаче няма какво да върша навън след ставане, го имам. И то трябва да изляза от къщи, а не просто да изчистя или да свърша нещо домакинско...🤔
И аз вече десет месеца без дим. Чета ви, но няма какво да пиша, направо съм скучна. Нямах и нямам никотинов глад. Да, понякога ми липсва самият момент, но не си струва. Много стисната станах 😂 Пари за цигари нямам и точка! 😂
Дай боже всички като тебе. Без ник. глад и да станем стиснати.