Сложни отношения с мъж

Какво е това отчаяние за мъж? Ок, искаш човек до себе си, ама 8 месеца са малко в повечето случаи, пък какво остава когато има намесено дете.

Най-вероятно родители му не те приемат насериозно. От едва 8 месеца сте заедно. Моите родители също не умираха от желание да ги запознавам с гаджета, всячески избягваха даже. Плюс това, какво толкова да те разпитват за детето? То според мен щеше да стане още по-тягостна обстановката? Замисляла ли си се, че и тях ги поставяш в изключително тъпа и неловка ситуация, хем нямат желание да се запознават с гаджето ма сина си, хем ти го караш насила?

На тази възраст защо да са бързо 8 месеца, момичета? Познавам няколко двойки, и по-малки бяха събраха се да живеят заедно след 6 месеца, а той искаше в едната двойка след 4, вече години са заедно и с деца. Зависи от намеренията, може да са малко, може достатъчно. Но когато няма развитие, дори 5 години може да са рано.
Но тук май не е имало предложение за живот заедно, а просто той си е изместил част от вещите от майка си тук.
А ти познаваш ли приятелите му? Излизате ли заедно понякога?

За мен бързото, в случая, е че не са двамата човека, които се събират и започват да градят, а че авторката веднага го е хванала в релсите на съпруг, баща и т.н., а дори не е разбрала още той става ли за тези неща.

Иначе, с моя мъж също станаха бързо нещата, но по естествен път, не с клизма.

Мъжете най-обичат да им е комфортно и спокойно. В същото време без съмнение родителите му не са очаровани от това, че се е хванал с разведена с дете, защото не са увлечени по теб, а могат да разсъждават трезво. И от опит знаят за недостатъците в такава връзка (за сина им имам предвид). Той го знае и поне докато не е решил какво ще бъде предпочита да си спестява конфронтации и мърморене, а да го кара леко и приятно. Затова не те интегрира в семейството си. Разбира се, има вариант и той самият да осъзнава, че не си му подходяща за съпруга с твоите дадености и просто да изчаква и да се възползва от връзката то докато може. Тоест преди да ти прекипи. Но той в е win-win  ситуация - сега си има хубава жена за секс, играе си на семейство, а като го изриташ ще стане свободен да си търси мома и няма да е виновен, че те е разкарал.

Най-важното е двамата да се движат с еднакво темпо, да искат едно и също. В случая обаче имаме уседнала жена с дете, която иска сигурност, домашен уют, гостувания и активно общуване с разширеното семейство, а до нея - волно ергенче, което си иска излизанията с приятелите. Няма адаптация, няма напасване - очаква се той просто да влезе в нейния начин на живот, да обърне ежедневието си на 180 градуса, и да поеме отговорности, за които не е готов.

Детето ми не е на заден план. Вечерите и следобедите в който той рядко присъства, а и да присъства са изцяло за нея. Водя го веднъж седмично на детски кът с други деца. Имаме си наши игри и се старая максимално да стимулирам развитието му.  Получава от мен нужната грижа и внимание. През уикендите- когато не съм пътуваме с приятеля ми някъде съм била само с детето и си прекарваме страхотно, на гости с други деца, или семейството. През деня и на детска градина, сутрин я водим заедно, или по отделно, като и той поема ангажимента. Относно приспиването, приспивам си а аз смятам че си е мое задължение и ми е приятно. Когато е с нас, се заиграва с нея, докато аз свърша нещо из къщи, или когато тя го потърси. В началото беше доста резервиран към детето ми, но това се промени доста… често го целува прегръща ей така просто. Когато влезе вкъщи винаги го поздравява и проверява какво прави- може да са 1-2 мин с влизането но ги има. Не смятам, че е достатъчно, но виждам, че той се откри за детето ми, прояви интерес и го опознава  все повече, не е категорично затворен за комуникация или дейност свързана с грижата. Облича го често сутрин.. понякога мият заедно зъбки. Общо взето започна да се включва в това доста по- активно от колкото в началото. Усещам емоция от него към детето, но не знам обич ли е или просто откритост. Не е биологичния баща и не очаквам от раз да коли и беси за детето. Но с времето….се поражда и обичта, желанието за подкрепа и т.н.
Не смятам, че го поставям на заден план. Просто изисквам и присъствието на приятели ми  във ежедневието ми с детето, а не само във времето ни без него. И смятам, че нормалните семейства, който имат общи деца, също биха искали да си осигурят малко уединение като съпрузи, а тези който имат възможност и го правят и в това няма нищо лошо, не означава че децата/детето остават на заден план. Родителите са си родители преди всичко, но те са и хора също- партньори, любовници, приятели и е хубаво да се отдели време за всеки аспект от живота, разбира се без да бъде нарушаван баланса и едното да е за сметка на другото. За себе си смятам, че успях добре да балансирам времето за детето, работата си и времето което да отделя да личните си отношения.

Аз не съм се развела тъкмо.. детето ми не познава баща си, малко след раждането той ни напусна и заживя с нова “дама”. Не поддържаме контакт с него, нито той иска нито аз. Детето реално не е имало мъжка фигура в живота си, а това е първата ми връзка след раждането и съответно първия човек който влиза в живота на това дете! Права сте за това, че може би избързах със запознанството на детето и мъжа и при следваща връзка бих изчакала доста повече. А именно защото мисля за детето и виждам, че се привързва към него,  искам запознанството с родителите да си мине по реда, за да придобия повече яснота относно възможностите на мъжа до мен. Да го опозная по добре както и семейните им отношения и възгледи и ако усетя, че те са хора, който ще пренебрегват и няма да се отнасят подобаващо към моето дете, когато след време родя (тяхно внуче), а той е човек зависим от тяхното мнение, и би позволил подобно нещо, да бягам, докато е време - именно заради детето! Притесненията ми са свързани главно с моето дете, и това да не я поставя в неприятна ситуация сред тях… защото съвместното съжителство и присъствието му в ежедневието на детето вече е факт. В началото на темата помолих да не ми задавате въпроса защо и да не ме съдите за изборите ми Да отчитам като грешка бързото запознанство на детето с мъжа, но не мога да го променя. Но знам и че колкото и да го обичам, ако усетя, че детето ми не се чувства добре в неговата среда, и за в бъдеще ще бъде ощетявана, пренебрегвана и т.н, защото сигурност ще има присъствие макар и граничено околу неговото семейство (при евентуално наше общо дете) , може са се наложи да прекратя връзката, според зависи цялостната картина там каква ще бъде с присъствието на моето дете в тяхната “чужда” за нея къща. - и разбира се най- вече позицията на моя приятел. Ако той е с нас и ни подкрепи при евентуален конфликт или нещо подобно, компромис мога да направя, но ако не го направи, няма как да направя. Има си хора и хора, бих искала да знам все пак и аз с какво си имам работа. Не познавам мъжа до мен в тази среда, не познавам и тези хора, а смятам, че и нежно за да имам по- ясна представа за това на къде ще вървя с него.
Не очаквам пълно разбиране от всички. Но смятам, че споделих достатъчно относно възгледите си. Въпроси и изказвания от типа “ а къде е детето”, или “детето ти май е на заден план” не желая да се коментират и въпреки това отговорих и на такива изказвания за да дам повече яснота, относно ситуацията в която се намирам. Повода  да пусна темата е по- скоро заради интереса ми да разбера каква може да е  причината и защо всичко се случва по този начин с този човек  ? И как се се случило при хора който имат деца и са изградили връзка с нов мъж, или са имали такава. Техни изводи, действия, опит, и типа поведение на мъжа който е бил във връзка с жена с дете- споделен както от самите мъже така и от жените.
- това е в отговор на всички коментари и допълнително пояснение, а не лично към вашия.

Каквото е станало вече е станало, не се вини. Отбелязах ти го точно, заради това, което сама казваш тук и наистина е важно какво е семейството на този човек, какви са отношенията им. И аз съм подценявала това като млада, а много често си е решаващо. Да се надяваме на добър развой в случая, можеш да позатегнеш редиците, да имаш изисквания за намеренията на господина преди да приемеш, че живее у вас и сте почти семейство.
Ако ще си тръгне, защото имаш претенции просто не е за теб, затова не се страхувай да имаш изисквания и да не приемаш всичко. Вярвай в себе си и пак казвам, не си втора ръка човек, защото си самотна майка с дете, напротив, знам колко е трудно и се гордей, че се справяш. Просто ти трябва също толкова силен и зрял мъж, иначе и на него ще си му майка.

Преди години като се разделих с бащата на детето ми, ходих при разни психотерапевти и тогава чух следното. Какъвто и мъж да намериш в бъдеще, ако няма дете самия той, то ти трябва да му родиш.
Според мен не бързай с неговото семейство, забавлявай се и използвай времето заедно. Покажи, че ти липсва като излиза всяка вечер с приятели, не му натяквай, просто предлагай някакви неща да правите заедно след като заспи детето. Филми, музика, свещи, мъжете са като деца, искат да се чувстват специални и цялото внимание само за тях. Това поне е моето наблюдение от личен опит.

Извинявам се, но това ме изуми, звучи някаква нелепица. Откъде накъде трябва, според кого? Ами ако мъжът по принцип не иска деца?  И не става ясно вие съгласна ли сте с това твърдение или само го цитирате? Друг въпрос, че адекватен психотерапевт не би се изразил така какво трябвало или не, някакъв измислен е бил този.

Според мен този мъж не е готов на семейство или не е сигурен, че иска семейство с теб. Достатъчно е "порастнал" и щом ти дава противоречиви сигнали, то и той сам се двоуми.
Не знам до каква степен удобрението на семейството му има значение за него, а както по-горе писаха, може би те не се интересуват от теб и детето ти, защото не считат, че отношенията ви са сериозни. Реално вие не живеете заедно, а той понякога идва при теб и остава, но ако реши - не идва, а си ходи, където си иска.
Не ми е много читава тази ситуация. Недей да правиш ненужни компромиси, а и да се самонавиваш, че сте семейство.
Както се казва - оценява се не по думите, а по делата. А при него се разминават.

Има го и момента, че може би и ти твърде много натискаш в някаква посока.

От последния коментар на авторката аз оставам с впечатлението, че мъжът се старае, или му е трудно, или рано или има различни възгледи, но не бих бързала да прекратявам. Това че облича детето и го води на градина показва ангажираност. И е вярно това, че двойките с общи деца заслужават време насаме, така че и тук това е нормално.
Не му поставяй ултиматуми, а бъди искрена и го остави той да действа..

В една връзка нещата трябва да се случват естествено, от самосебе си.
В тази връзка авторката тегли волската каруца, натиска, напъва, очаква реакция от другата страна, но такава няма. Или поне няма такава каквато тя очаква.
Не знам, на мен ми звучи много изискваща, прилепчива, контролираща. Много обяснителна. Не съм оптимист за тази връзка, сори.

Много малко мъже биха се обвързали сериозно с жена с дете, още повече биха поели сериозни грижи и отговорност към него.

Така че давай го спокойно и остави времето да си свърши работата - или ще се сближите или ще установиш, че това не е човекът за теб.

Наскоро бях попаднала на статистика, която показваше, че за едно дете най-опасен е доведеният му баща. Имай предвид и това. Също, не си мисли изобщо, че дори и да му родиш дете, той ще си промени отношението към другото.

Значи въпреки че тук битува мнението, че детето едва ли не е предимство понеже винаги е най прекрасното създание и всеки мъж трябва да пърха от щастие, че има възможност да се обвърже наготово с цяло семейство, реалността е малко по различна. Да, проблемът е в детето и че родителите му най вероятно не са особено очаровани от този факт. По добре приеми тази реалност и не се натискай на този етап да те приемат в семейството му,както и не го притискай него самият. Ако се развият добре нещата с връзката ви,с течение на времето ще те приемат и ще ви се получи. Ако за теб вече е минало твърде много време и искаш развитие, можеш да му поставиш директно въпроса или или, но тогава е твърде вероятно всичко да приключи. Според мен е рано все още, поне няколко месеца нека да минат, направете си лятото семейна почивка с детето тримата и ще видиш след това ще я бъде ли вашата