Каква травма, какво изоставяне - това е бебе на има няма два месеца, от тази възраст човек няма НИКАКВИ спомени. вие чувате ли се какви глупости пишете.
То не е нужно да имаш спомени, за да сметнеш 2+2 и да ти стане гадно, че не са те искали.
- Публикувана: 2 март 2025, 00:59 ч.
- Последно мнение: 3 апр. 2025, 15:28 ч.
Бременна на 16
То не е нужно да имаш спомени, за да сметнеш 2+2 и да ти стане гадно, че не са те искали.
Невена, говорим за България. И да, ако иска да задържи детето, родителите й са тези, които трябва да подпишат, че ще го вземат и пак те са тези, които подписват съгласие за осиновяване докато дъщеря им е непълнолетна. Да не говорим, че обикновено не сватба, ами бащата се изпарява, защото нали е твърде млад да си обърква живота, пък и то може да не е от него, пък тя що не се пази и т.н от страна на неговите родители.
Пак в България, само че преди 30 години познавам момиче, чието дете беше около месец, може и два в неонатология и само няколко пъти са им го показали през стъклото, при това с връзки. Знам, че в други страни не е така, но ако нещо не се е променило, у нас не пускат при кувьозите или в неонатологията външни лица. Дори малки деца в реанимация са без родителите си.
Пак в България, само че преди 30 години познавам момиче, чието дете беше около месец, може и два в неонатология и само няколко пъти са им го показали през стъклото, при това с връзки. Знам, че в други страни не е така, но ако нещо не се е променило, у нас не пускат при кувьозите или в неонатологията външни лица. Дори малки деца в реанимация са без родителите си.
Каква травма, какво изоставяне - това е бебе на има няма два месеца, от тази възраст човек няма НИКАКВИ спомени. вие чувате ли се какви глупости пишете.
Някак си не съм убеден в това дето пишеш и като пример ще дам многото случаи, когато осиновени деца и понятие си нямат че са осиновени и ако по някакав начин като големи разберат че са осиновени, това за тях вече е истински шок. Аз поне реални спомени като бебе нямам и първите ми са някъде около едногодишна възраст.
Това, че нямаш реални спомени е едно, а дали имаш първична рана, тя е на подсъзнателно ниво, е нещо съвсем различно. Дали ти се вярва или не, съществува, без значение кога е осиновено детето и колко прекрасен е животът му след осиновяването. Тази рана съществува и при деца, които са били отделени от биологичната си майка заради недоносеност, смърт на майката или здравословното им състояние. Има два типа нарушение на привързаността - невъзможност да изградиш здравословна трайна връзка или прилепчивост. Колкото и силни да изглеждат, осиновените носят болката от отхвърлянето, а тези, които търсят биологичните си роднини, често се сблъскват с повторното отхвърляне.
Хубаво е да прочетете някоя друга книга по темата преди да пишете глупости. Бебетата разпознават майка си по ритъма на сърцето, по миризмата, по гласа. Едно дете, дори да е отделено още от раждането, усеща тази липса и това има трайни последици за психиката му, без значение, че няма съзнателни спомени. Затова съвременните специалисти препоръчват осиновяването да не се пази в тайна и с детето да работи терапевт.
А темата и на мен не ми се струва реална. 16-годишната авторка как точно смята, че ще се справят финансово, при положение, че семейството й не я подкрепя? Рано й е за деца. А проекто-бащата на каква възраст е?
А темата и на мен не ми се струва реална. 16-годишната авторка как точно смята, че ще се справят финансово, при положение, че семейството й не я подкрепя? Рано й е за деца. А проекто-бащата на каква възраст е?
Скрит текст: Нарича се първична рана и е реалност. Детето още при раждането си знае коя е майка му и създава емоционална връзка с постоянният обгрижващ го, в 99% това е майката. Осиновеното дете няма как да стигне до осиновителите си преди 4-5 месечна възраст. Между другото, струва си човек да прочете и "Първичната рана". Авторката е американски психолог, тя осиновява бебето още от родилното на два дена и въпреки това тази рана съществува. На бебето (всяко едно изоставено или осиротяло) са му нужни около 40 дни да си позволи да се привърже към друг постоянен обгрижващ го. След което идват осиновителите и отново сменя средата и хората около себе си. Бебето не е малоумно, на 4-5 месеца то активно изучава света и има чувства, даже си е осъзнато човече, което разбира много добре, че нещо около него се е променило - обстановка, гласове, хора, миризми.
Някак си не съм убеден в това дето пишеш и като пример ще дам многото случаи, когато осиновени деца и понятие си нямат че са осиновени и ако по някакав начин като големи разберат че са осиновени, това за тях вече е истински шок. Аз поне реални спомени като бебе нямам и първите ми са някъде около едногодишна възраст.
Каква травма, какво изоставяне - това е бебе на има няма два месеца, от тази възраст човек няма НИКАКВИ спомени. вие чувате ли се какви глупости пишете.
Някак си не съм убеден в това дето пишеш и като пример ще дам многото случаи, когато осиновени деца и понятие си нямат че са осиновени и ако по някакав начин като големи разберат че са осиновени, това за тях вече е истински шок. Аз поне реални спомени като бебе нямам и първите ми са някъде около едногодишна възраст.
Знам, че в други страни не е така, но ако нещо не се е променило, у нас не пускат при кувьозите или в неонатологията външни лица. Дори малки деца в реанимация са без родителите си.
Да, в други страни от момента на раждането бебето е с майка си, и родителите са редовно до дребните в неонатология, не през стъкло.
Знам, че в други страни не е така, но ако нещо не се е променило, у нас не пускат при кувьозите или в неонатологията външни лица. Дори малки деца в реанимация са без родителите си.
Да, в други страни от момента на раждането бебето е с майка си, и родителите са редовно до дребните в неонатология, не през стъкло.
В болницата, в която раждах ме допускаха всеки ден. Бащата също влизаше при бебето. Носех кърма всяка сутрин. Ако нямаше къде да остана в града, нямаше да ме изпишат, но отделението беше пълно, а аз имах опция близо до болницата. Като я извадиха от кувьоза ме приеха пак за 4 дни и след това ни изписаха двете. Малка, общинска болница. Един лев не съм платила. За миг не съжалявам за решението си да родя там. Първоначално лекарите мислеха, че ще искам да транспортираме бебето до големите градове. В нито един от тях обаче не допускаха родители и носене на кърма.
Невена, говорим за България. И да, ако иска да задържи детето, родителите й са тези, които трябва да подпишат, че ще го вземат и пак те са тези, които подписват съгласие за осиновяване докато дъщеря им е непълнолетна. Да не говорим, че обикновено не сватба, ами бащата се изпарява, защото нали е твърде млад да си обърква живота, пък и то може да не е от него, пък тя що не се пази и т.н от страна на неговите родители.
Пак в България, само че преди 30 години познавам момиче, чието дете беше около месец, може и два в неонатология и само няколко пъти са им го показали през стъклото, при това с връзки. Знам, че в други страни не е така, но ако нещо не се е променило, у нас не пускат при кувьозите или в неонатологията външни лица. Дори малки деца в реанимация са без родителите си.
Пак в България, само че преди 30 години познавам момиче, чието дете беше около месец, може и два в неонатология и само няколко пъти са им го показали през стъклото, при това с връзки. Знам, че в други страни не е така, но ако нещо не се е променило, у нас не пускат при кувьозите или в неонатологията външни лица. Дори малки деца в реанимация са без родителите си.
Вероятно темата е пързалка.
Относно недоносените - моят син стоя 2.5 месеца в кувьоз, един път го показаха на бащата през стъклото, аз го видях някъде на 10-ия ден от раждането, от около 6-7 м разстояние. Бебетата, които нямаха други проблеми, освен теглото, майките им даваха кърма, гушкаха децата си, при други, като моя син, който освен, че беше недоносен беше и много болен и имаше 30-40% шанс да оживее, не пускаха никой ,освен персонала с всички мерки за осигуряване на безопасна среда.
Относно недоносените - моят син стоя 2.5 месеца в кувьоз, един път го показаха на бащата през стъклото, аз го видях някъде на 10-ия ден от раждането, от около 6-7 м разстояние. Бебетата, които нямаха други проблеми, освен теглото, майките им даваха кърма, гушкаха децата си, при други, като моя син, който освен, че беше недоносен беше и много болен и имаше 30-40% шанс да оживее, не пускаха никой ,освен персонала с всички мерки за осигуряване на безопасна среда.
Раждането еманципира социално, но тогава родителите ти не са длъжни да ви издържат с бебето. Това може да означава намеса на социални, настаняване в приют, хотел или общежитие за млади самотни майки....
Nevena Virolan, отдавна живееш в чужбина. Това тук не се отнася за България. Няма приюти, хотели или пък общежития... камо ли пък да се еманципира... Родителите и ще решават. И няма как да сключи брак. Не и тук.
ps. Дано е пързалка темата, но ако не е да говори майка си спокойно, като и мине шока.
Вероятно темата е пързалка.
Относно недоносените - моят син стоя 2.5 месеца в кувьоз, един път го показаха на бащата през стъклото, аз го видях някъде на 10-ия ден от раждането, от около 6-7 м разстояние. Бебетата, които нямаха други проблеми, освен теглото, майките им даваха кърма, гушкаха децата си, при други, като моя син, който освен, че беше недоносен беше и много болен и имаше 30-40% шанс да оживее, не пускаха никой ,освен персонала с всички мерки за осигуряване на безопасна среда.
Относно недоносените - моят син стоя 2.5 месеца в кувьоз, един път го показаха на бащата през стъклото, аз го видях някъде на 10-ия ден от раждането, от около 6-7 м разстояние. Бебетата, които нямаха други проблеми, освен теглото, майките им даваха кърма, гушкаха децата си, при други, като моя син, който освен, че беше недоносен беше и много болен и имаше 30-40% шанс да оживее, не пускаха никой ,освен персонала с всички мерки за осигуряване на безопасна среда.
Явно зависи от болницата, защото позната месец по - късно, роди също недоносени близнаци, много по - добре от моите (кислородо независими) в столична частна болница и можеше да ги вижда веднъж в седмицата, иначе сведения получаваше по телефона..