Здравейте,
ще започна от това, че имам син на почти 9г.от предишна връзка. С баща му се разделихме, когато беше бебе и сме в прекрасни отношения (причината не е била трети човек и от двете страни) . Винаги ми е помагал, дори когато се разделихме- и той и семейсвото му и така е до днес. Винаги помагат в полза на детето.
Години след това срещнах настоящия си съпруг. В началото всичко беше прекрасно, както се знае в повечето истории. С изключение на това, че беше ревнив, но не съм предполагала, че може да стигне толкова далеч.
Оженихме се и се роди дъщеря ни, която в момента е на почти две години.
С времето нещата ескалираха. Леко, леко започна да изразява негативно отношение към приятелките ми и аз спрях да се виждам с тях или да го правя много рядко. И след това правеше фасони в колко часа съм се прибрала (примерно излизам в 21ч.и се прибирам в 23-00:00ч.) А когато сме се виждали, разбрах, че ме е следил, като най-долния престъпник. Следил е телефона ми, подслушвал ме е с флашки какво си говоря по телефона, следил е колата, с която излизам (това го видях от приложение в телефона му и е в реално време). Не че съм имала какво да крия, просто е адски дразнещо. Доводите- ревнувал ме от миналото ми (не, че съм била някаква парясница, просто съм имала и други партньори, които не са безброй). Накара ме да напиша на един лист имената на всички мъже, с които съм имала отношения и съм спала с тях. Страхувал се от предателство, да не го изоставя при липса на пари и да не му изневеря. Не съм му давала никакви поводи, освен това, че взе под внимание(без основание) познанството ми от детството с приятел от мъжки пол. Мислел си, че сме имали нещо общо, а това не е така.
С времето започна да ме обижда, да ми посяга, да ме нарича с обидни думи, да ни гони от къщата... да ме унижава с всяка негова приказка, която излиза от устата му. Да ме кара да правя неща в леглото, които не искам и не са "моето". Съответно аз имам много ниско либидо. Нямам желание за секс и ласки..
Настоя да посетим психолог- посетихме трима,които той намери и те му казваха, че трябва да работят повече с него и по-малко заедно с двамани, защото има известни проблеми с възприятието и много неща, върху които трябва да помисли. Съгласяваше се, но стигаше само до третата среща. И после всичко започваше отново.
Аз изгубих себе си, забравих коя съм, плача постоянно и се питам как да изляза от тази ситуация- две деца, от двама различни мъже... Имам работа. От 7г.работя по специалността си, но реших да завърша и магистратура, която ми дава възможност за нова, по-платена работа, но се страхувам какво ще си кажат хората за мен... Кой ще погледне на мен сериозно?(не визирам други бъдещи връзки, все едно ми е дали някой мъж ще погледне на мен сериозно, не търся това) . Живеем в малък град и няма как да го скрия. Дали ще успея да отгледам децата си адекватно и дали ще им дам цялата любов, която заслужават... Живеем в Ззная, че този, който трябва да се срамува, е той. Аз съм чиста пред себе си и знам, че не съм го излъгала и предала по никакъв начин. Понякога съм отвръщала на агресията му,карали сме се, но мноого рядко се е случвало аз да го обидя. В почти всички случаи гледам да си замълча, защото знам, че няма да ме чуе, дори да се карам, дори да обяснявам спокойно. Дори когато дели децата, а това е много често, гледам да обясня на малкия, но пак си премълчавам, защото не искам да последват обиди и шамари или дърпане.
Възможно ли е да ми вземе детето? Това е една от заплахите... Има доста добри доходи и казва, че ще си служи с тях за подкупи, само и само да ми вземе детето...за да забрави, че има майка.
Аз знам какво трябва да направя.Средата, в която живеем не е здравословна нито за мен, нито за децата ми. Но как? Как да предприема тази стъпка? Ами ако наистина успее да ми я вземе... Как да го улича във всичко това, как да го докажа? Искам да работя и да живея с децата си спокойно, колкото е възможно. Просто усещам, че самата аз се разклащам и не вярвам в себе си, а трябва да се взема в ръце заради тях.
П.С. Има къде да отида- бащината ми къща. Има място за всички- на два етажа е. Майка ми живее сама,тя не знае какво се случва, но не мисля, че ще ми откаже помощ, при положение, че няма да й пречим, а баща ми почина преди 13г. Просто не зная как да го направя....
Благодаря Ви, че изчетохте поста ми, макар и да е дълъг. И благодаря за съветите- приемам ги, също както и критиките.
ще започна от това, че имам син на почти 9г.от предишна връзка. С баща му се разделихме, когато беше бебе и сме в прекрасни отношения (причината не е била трети човек и от двете страни) . Винаги ми е помагал, дори когато се разделихме- и той и семейсвото му и така е до днес. Винаги помагат в полза на детето.
Години след това срещнах настоящия си съпруг. В началото всичко беше прекрасно, както се знае в повечето истории. С изключение на това, че беше ревнив, но не съм предполагала, че може да стигне толкова далеч.
Оженихме се и се роди дъщеря ни, която в момента е на почти две години.
С времето нещата ескалираха. Леко, леко започна да изразява негативно отношение към приятелките ми и аз спрях да се виждам с тях или да го правя много рядко. И след това правеше фасони в колко часа съм се прибрала (примерно излизам в 21ч.и се прибирам в 23-00:00ч.) А когато сме се виждали, разбрах, че ме е следил, като най-долния престъпник. Следил е телефона ми, подслушвал ме е с флашки какво си говоря по телефона, следил е колата, с която излизам (това го видях от приложение в телефона му и е в реално време). Не че съм имала какво да крия, просто е адски дразнещо. Доводите- ревнувал ме от миналото ми (не, че съм била някаква парясница, просто съм имала и други партньори, които не са безброй). Накара ме да напиша на един лист имената на всички мъже, с които съм имала отношения и съм спала с тях. Страхувал се от предателство, да не го изоставя при липса на пари и да не му изневеря. Не съм му давала никакви поводи, освен това, че взе под внимание(без основание) познанството ми от детството с приятел от мъжки пол. Мислел си, че сме имали нещо общо, а това не е така.
С времето започна да ме обижда, да ми посяга, да ме нарича с обидни думи, да ни гони от къщата... да ме унижава с всяка негова приказка, която излиза от устата му. Да ме кара да правя неща в леглото, които не искам и не са "моето". Съответно аз имам много ниско либидо. Нямам желание за секс и ласки..
Настоя да посетим психолог- посетихме трима,които той намери и те му казваха, че трябва да работят повече с него и по-малко заедно с двамани, защото има известни проблеми с възприятието и много неща, върху които трябва да помисли. Съгласяваше се, но стигаше само до третата среща. И после всичко започваше отново.
Аз изгубих себе си, забравих коя съм, плача постоянно и се питам как да изляза от тази ситуация- две деца, от двама различни мъже... Имам работа. От 7г.работя по специалността си, но реших да завърша и магистратура, която ми дава възможност за нова, по-платена работа, но се страхувам какво ще си кажат хората за мен... Кой ще погледне на мен сериозно?(не визирам други бъдещи връзки, все едно ми е дали някой мъж ще погледне на мен сериозно, не търся това) . Живеем в малък град и няма как да го скрия. Дали ще успея да отгледам децата си адекватно и дали ще им дам цялата любов, която заслужават... Живеем в Ззная, че този, който трябва да се срамува, е той. Аз съм чиста пред себе си и знам, че не съм го излъгала и предала по никакъв начин. Понякога съм отвръщала на агресията му,карали сме се, но мноого рядко се е случвало аз да го обидя. В почти всички случаи гледам да си замълча, защото знам, че няма да ме чуе, дори да се карам, дори да обяснявам спокойно. Дори когато дели децата, а това е много често, гледам да обясня на малкия, но пак си премълчавам, защото не искам да последват обиди и шамари или дърпане.
Възможно ли е да ми вземе детето? Това е една от заплахите... Има доста добри доходи и казва, че ще си служи с тях за подкупи, само и само да ми вземе детето...за да забрави, че има майка.
Аз знам какво трябва да направя.Средата, в която живеем не е здравословна нито за мен, нито за децата ми. Но как? Как да предприема тази стъпка? Ами ако наистина успее да ми я вземе... Как да го улича във всичко това, как да го докажа? Искам да работя и да живея с децата си спокойно, колкото е възможно. Просто усещам, че самата аз се разклащам и не вярвам в себе си, а трябва да се взема в ръце заради тях.
П.С. Има къде да отида- бащината ми къща. Има място за всички- на два етажа е. Майка ми живее сама,тя не знае какво се случва, но не мисля, че ще ми откаже помощ, при положение, че няма да й пречим, а баща ми почина преди 13г. Просто не зная как да го направя....
Благодаря Ви, че изчетохте поста ми, макар и да е дълъг. И благодаря за съветите- приемам ги, също както и критиките.
