Всъщнос нещата винаги се оправят за кратко или за по-дълго за конкретния човек. С изключение на един единствен път. В този един единствен път, каквото и да прави, каквито и решения да взима - всичко зазлява все повече и накрая приключва.
- Публикувана: 5 март 2025, 17:19 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2025, 18:08 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №2
Аз си мисля, дали синът ми, който е кръстен на дядо си, може да има подобна на неговата съдба? Аз нося името на едната си баба, а сестра ми на другата ни баба и всички казват, колко много всяка от нас напомня на тази на която е кръстена. Другите виждат външни белези и характер, но с годините на нас ни прави впечатление, че май носим и сериозните им болести. Та така, надявам се детето ми да има по-лек живот от този на дядо си.
Мъжът ми прояви черен хумор, като ми каза: "Ами тогава аз трябва да умра на 56 като моя дядо, на когото съм кръстен". Отговорих му, че тя и моята баба на която аз съм кръстена остана вдовица на 52
Абе нещо съм се вкиснала.
Мъжът ми прояви черен хумор, като ми каза: "Ами тогава аз трябва да умра на 56 като моя дядо, на когото съм кръстен". Отговорих му, че тя и моята баба на която аз съм кръстена остана вдовица на 52
Абе нещо съм се вкиснала.
И не говоря за външни белези. А, за това, че животът им се стича по сходен начин, минават през еднакви житейски предизвикателства.
А, пък за онези приказки - това са просто успокоения.
Не съм песимист, реалист съм.
Мисля си какво ли си мислят съседите ни за нас, постоянно мъкна някакви торби от пазар, но ние ядем основно пресни зеленчуци и плодове, т.е краткотрайни продукти. Не мога да напазаря за седмица две напред, просто защото не траят продуктите. Във фризера нямам почти нищо. И това налага да се пазари редовно и съответно постоянно да мъкнем торби.
Мисля си, че ме втриса като видя "витринка" с алкохол или поставена някъде на централно от онези големите бутилки на стойки. Кога култа към чашката ще потъне?
Не ме разбирайте погрешно, аз също пия но рядко. Но, да пълня витрина с алкохол, не го разбирам.
Мисля си, че ме втриса като видя "витринка" с алкохол или поставена някъде на централно от онези големите бутилки на стойки. Кога култа към чашката ще потъне?
Не ме разбирайте погрешно, аз също пия но рядко. Но, да пълня витрина с алкохол, не го разбирам.
Никога няма да седна да си мисля какво си мислят съседите за пълните ми торби от ежедневния пазар! Имам пари, угаждам си.
Мисля, че т.нар. данък чуждо мнение продължава да е валиден в уж променения свят.
И си мисля, че на 4 април съм на... коледен банкет. Същият ни го отмениха, защото почина основателят на веригата, където работя. И сега- банкет
Мисля, че т.нар. данък чуждо мнение продължава да е валиден в уж променения свят.
И си мисля, че на 4 април съм на... коледен банкет. Същият ни го отмениха, защото почина основателят на веригата, където работя. И сега- банкет
Мисля си...защо очаквам от хората да правят това, което аз бих направила...
Защо ми стана неприятно, че не получих поздрав за 8ми март ...
Дали ще имам работа след два месеца...
Защо ми стана неприятно, че не получих поздрав за 8ми март ...
Дали ще имам работа след два месеца...
Мисля си как текат години в рутина - неусетно се изтъркулват в еднакво ежедневие... И изведнъж бум-тряс, всякакъв тип промени ти се случват наведнъж, седмица след седмица, месец след месец стават големи катаклизми в живота ти. Все едно минаваш на друго ниво. Не можеш да си поемеш дъх. Не приключило едното, започва следващото. Е, баш сега съм в такъв период - то не бяха, смърти, болести, операции, завършване на деца, сега пък експресно бързо се налага да сменим жилището, а на хоризонта се задава и смяна на работа.
Предвид това че ни тръшна трима човека вкъщи грипа с 39 градуса температура и не сме ставали от леглото почти седмица, си мисля как когато човек е болен изведнъж времето спира и не мислиш за нищо друго.