Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели

Въпросът е, че описаното е в крайност. Никой не е виждал бебето 4 месеца, жената е в истерия, даже и мъжът не трябва да ходи на работа. Това ако беше преди 5 години в началото на пандемията щеше да е нормално, сега не е нормално и селянията не го обяснява. За мен си е разклатена психика.
Възрастните могат да го видят за 5 минути с маска или да се измисли друго, това са ирационални страхове. Казвала съм, недоносеното баба и дядо го видяха и в интензивното, хубаво опаковани, но го видяха. Хора със съмнение, че са болни идваха вкъщи с маска първите два месеца, които освен това бяха декември и януари.

А защо не си цитирала втората ми част, моля? "Или в часовете, отредени на бащата"

Тя визира точно тази хипотеза - бабата и дядото имат право да виждат детето в часовете от режима, отреден за бащата.
Би ли отговорила защо се опитваш да изкривиш поста ми?

Когато аз четох за първи път, пишеше, че бебето е родено седмици по-рано. Като допълнение написаното, че жената се притеснявала, че било много малко, звучеше като да е било недоносено. После изведнъж станаха 2 седмици по-рано. След това уточнение обаче, ние приехме, че бебето е доносено, просто отбелязваме, че автора дописва детайли, които променят историята. Само дето някои го хванаха за дъвка за да внушат, че си измисляме детайли. Цитираното от Кетч обаче вече си е явно противоречие - първо си крещели, после излезе, че само жената крещяла. Тоест, авторът не е особено надежден "разказвач".

Ето друго нещо, което ми направи лошо впечатление, докато преглеждах постове - че жена му му излизала с "оправданието", че е изморена, и той да хранел детето. Да е изморена е оправдание. И други подобни има.

Както и да е. Това, което най-вече искам да кажа е, че демонизирането на жената нито помага на мъжа да оправи положението, нито на детето да расте в спокойна среда. Ние виждаме една версия, в която нещата много са ескалирали и всеки е избил в даден момент, дори автора, въпреки че той неговите прегрешения едва ли споменава. Та смятам е много по-просуктивно да се търси как се е стигнало до това положение, за да може то да се разреши, вместо да се вади гилотината.

От темата разбрах, по коментарите на някои потребители, че е нещо напълно нормално да си напуснеш работата, защото ще/си бременна (не е казано, че има противопоказания) е в реда на нещата; да си наричаш мъжа, когото уж обичаш боклук и и майка му чума; да ограничиш, че и да спреш максимално контактите с близки и приятели заради здраво родено бебе, че и мъжът да работи хоум офис - пак питам - ами ако работеше монтьор, какво да спре работа ли, че да карат на майчинските й - ако ги има??...
Дообре.
20 страници свободни съчинения на тема може ли да има свиждане или не може с бабите и дядовците ...

Да, безумно.

Здравейте отново,
Мисля, че тази тема излезе вече извън контрол и по-добре да се заключи.

В последните няколко дни има развитие, за съжаление към по-лошо.
Няма да влизам в подробности, защото форумните феминистки пак ще кажат, че си измислям, но резултатът е че съпругата ми на два пъти се съгласи на брачно консултиране. Първият път го каза просто ей така, защото още на другия ден се отметна от думите си. Втория път стана след сериозен скандал, в следствие на който аз трябваше да изляза от жилището за няколко часа. Тя отново се съгласи на семейно консултиране и ѝ казах, че ще намеря психотерапевт.
Направих го. Вчера ѝ казах, че съм ангажирал вече човек, реакцията на което беше пореден скандал как съм си давал парите за глупости, тези терапевти са шарлатани, нищо нямало да стане, тя нямало да ходи на терапия.
Казах ѝ, че тръгвам индивидуално, след което тя отново се ядоса и каза, цитирам по памет "Никъде няма да ходиш. Има още вируси, излагаш детето на риск, няма да ми ходиш по кабинети и да се срещаш с шарлатани, които имат контакт с 1000 човека. До началото на май месец да не си мръднал, сядай си на гъза и започвай да се грижиш за семейството си". После ме изкарваше мен виновен, че тя крещяла пред детето. Ако не съм бил предизвиквал скандали, нямало да има крещене. Отново се дават срокове - "не сега, не е сега моментът, имам нужда от още малко спокойствие" и т.н. И това е до безкрай - все моментът не е удобен, все имала нужда от спокойствие, което аз не съм давал...

Та така, имам "забрана" да ходя да потърся помощ за себе си поне до началото на месец май. И тотален отказ от това да потърся или ангажирам помощ за двама ни.

 Само дето вече съм на мнение да потърся адвокат, а не психотерапевт. Може би и двете.

РЕДАКЦИЯ:
И само да уточня, не си е напуснала работата, излезе в болничен при първа възможност. Сега е в майчинство.

Напълно умишлено - защото се опитвах да ти спестя пред всички елементарни обяснения как се чете закон и какво значат различни алинеи. Ти си се хванала в алинея, която предполага на един от родителите да са присъдени правата, а другият да е в режим на контакти. Тук нямаме такъв случай. В нета има описана и достатъчно практика, ако щеш, бабата и дядото могат да се борят и срещу двамата родители, за да имат контакти с внуците.

Психиатър трябва, но явно не ви се търси. Психиатърът щеше да каже как да подходите, за да опитате да я убедите.
Сега, да, консултация с адвокат. Възможно е да има юридически път да я прегледа психиатър по повод родителските права, но това ще е голям цирк.

Всъщност, никой не твърди, че поведението на жената е напълно нормално. Но се опитваме да гледаме по-комплексно на ситуацията и да търсим причинно-следствените връзки, а не просто да сочим с пръст и да поставяме диагнози, които и психиатър не би посмял да постави от постовете на нечий мъж, който видно е засегнат от случващото се. Иначе на мен ми се струва, че доста хора се припознават със свекървата и може би това води до тази емоционална реакция. Както казах, ситуацията обаче е доста по-комплексна, особено ако има намесено някакво тревожно или личностно разстройство.

Авторе, след като смяташ, че жената не е добре с главата, от какъв зор чакаш разрешението й? Търси специалист, консултирай се, на нея нищо не споменавай на този етап. Гледай ситуацията да е максимално спокойна, докато ти действаш по разрешаването й. Това с феминистките ще го пропусна, че се излагаш.

Ако действително не я слуша главата или е с лош характер, тя ще си измисля още забрани след всеки срок. Не се връзвай на приказки за това как тя, понеже е жена, знае по-добре от теб за детето. Много жени много зле са си възпитали децата.
Избягвай скандали с нея, подхождай с добро, но си действай да си защитиш интересите по законово и морално правилния начин.

Може да са и двете. Със сигурност не я слуша главата, което не пречи да е и простакеса.

Добре че не му е казала да се застреля , че щяхте да го обвините ,че пак не спазва нейните желания..

Интересно, защо не потърси психиатър, който да даде адекватен съвет, как да бъде уговорена жената за преглед. И да, в случая психотерапевтът няма да свърши работа.

Само че за тази жена да си гледа семейството означава и той да се побърка. Означава да не общува с нито един човек извън тази жена и бебето. Никакви роднини, приятели, работа и дори психическа помощ за него самия няма право да потърси!

Да е болничен щом е забременяла е нормално.
Също е възможно и родителите му да са ужасни, както и мисля че мъжът винаги трябва да взема страната на жена си пред тази на майка си. Но в случая не става дума за спор между тях, а за изолация и психопатия. И това не означава, че жената дори ядосана има право да нарича роднините му чуми, и да държи картата с контрола над детето, за да прави напук...изобщо това напук е толкова инфантилно, нищо че била майка, това не значи зрялост, нито възпитание или адекватност.