Ох, опряхме и до яйцеклетките. Всъщност е след 35-36. На 30 няма някаква драматична разлика. Е, може би за хора, които са прекарали 20-те си в липса на сън, алкохол, цигари, вейпове, бърза храна и прочие, на 30 и 40 ще се чувстват антики. Такъв начин на живот е характерен за поне трийсетина процента от населението, така че не е учудващо, че се чувстват като развалини на млада възраст.
- Публикувана: 13 март 2025, 22:12 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 19:39 ч.
Чувствате ли се женствена жена?
Спокойно, и мъжете след 40 ставали плешиви чичаци, затова можем да си образуваме хармонични двойки с тях, каквото и да се е случило с нас след 40. 
Моят става на 40 другия месец, чичосал се е, но го обичам. То идеята въобще не е какви са мъжете, а как се чувстваме ние.
Лорелада, важи и за мъжете, разбира се. Клетките на всеки човек остаряват, докато се приближава до смъртта.
В това няма нищо лошо, нормално е, нито значи, че след 30 си бита карта.
Няма как на 35 кожата ти да е най- голямото ти предимство и да е като на 20. Нормално е да е друго, след като имаш житейски опит.
Постът ми беше в отговор на твърдението, че след 30 не тръгвало надолу. Гърдите тръгват нагоре сигурно или се увеличават яйцеклетките, или кожата се изпъва, а стриите се заличават? Да, какво от това, че не е така, аз не оспорвам това. Вие се възмущавате на факти.
Ако можеш да обориш с конкретика, вместо да разтягаш локуми кой се чувствал антика, и кажеш кое точно от човешкото тяло се подобрява след 30 при равни други условия и без намеса, супер. Ако не, считам, че съм ви бътхъртнала и пропускам.
В това няма нищо лошо, нормално е, нито значи, че след 30 си бита карта.
Няма как на 35 кожата ти да е най- голямото ти предимство и да е като на 20. Нормално е да е друго, след като имаш житейски опит.
Постът ми беше в отговор на твърдението, че след 30 не тръгвало надолу. Гърдите тръгват нагоре сигурно или се увеличават яйцеклетките, или кожата се изпъва, а стриите се заличават? Да, какво от това, че не е така, аз не оспорвам това. Вие се възмущавате на факти.
Ако можеш да обориш с конкретика, вместо да разтягаш локуми кой се чувствал антика, и кажеш кое точно от човешкото тяло се подобрява след 30 при равни други условия и без намеса, супер. Ако не, считам, че съм ви бътхъртнала и пропускам.
Е, при мен гравитацията си казва думата. Усещам, че големите "преимущества" на 18 ще се превърнат в големи тежести на 38. 
..
Ама в крайна сметка животът не е само да сме млади и красиви и не ми е драма. Искам да съм здрава, щастлива, да ми е мирна главата и с акъла си.
..
Ама в крайна сметка животът не е само да сме млади и красиви и не ми е драма. Искам да съм здрава, щастлива, да ми е мирна главата и с акъла си.
Не е задължително!
Винаги с малко усилия може да се противодейства на гравитацията, има стягащи, оформящи упражнения, както и кремчета, а пък ако нищо не помага, и действително се страда заради гравитацията, пластичната хирургия е насреща, като крайна мярка. С последното съм много съгласна.
Започна с моя пост, но после отговаряш на нейния.
Ако можеш да обориш с конкретика, вместо да разтягаш локуми кой се чувствал антика, и кажеш кое точно от човешкото тяло се подобрява след 30 при равни други условия и без намеса, супер. Ако не, считам, че съм ви бътхъртнала и пропускам.
Стареенето е непрекъснат процес, не разбирам защо трябва да се изтъква конкретна възраст, след която нещата "тръгвали надолу". То по същата логика можем да кажем, че всъщност нещата се скапват след 25, защо тогава колагенът започвал да намалява.
60-70 годишните сигурно ще ни се смеят.
Е, при мен гравитацията си казва думата. Усещам, че големите "преимущества" на 18 ще се превърнат в големи тежести на 38. Виждам първите фини линии. Все още нямам бял косъм, но всичките ми наборки казват, че са много побелели, ако не се боядисват. Килограмите се поддържат с малко повече труд. Кожата е свежа, мека и гладка с повечко кремчета и фон дьо тен.
На 17 ставах, измивах си лицето и излизах.
Учудвам се като някой твърди обратното.
Ама в крайна сметка животът не е само да сме млади и красиви и не ми е драма. Искам да съм здрава, щастлива, да ми е мирна главата и с акъла си.
Виждам първите фини линии. Все още нямам бял косъм, но всичките ми наборки казват, че са много побелели, ако не се боядисват. Килограмите се поддържат с малко повече труд. Кожата е свежа, мека и гладка с повечко кремчета и фон дьо тен.На 17 ставах, измивах си лицето и излизах.
Учудвам се като някой твърди обратното.
Ама в крайна сметка животът не е само да сме млади и красиви и не ми е драма. Искам да съм здрава, щастлива, да ми е мирна главата и с акъла си.
Иначе нямам еднакъв таргет с младите освен този да съм наясно с най-новите тенденции. Всичко по-младежко, с което се сдобия или притежавам ме освежава и ми повдига самоувереността.
Много ми е тъжно, като те чета, макар да смятам, че всяка от нас е имала подобни моменти.
Просто си заобиколена от кофти хора, и то най- близките, които ти изпиват живеца и се фокусираш върху външния изглед (което е нормално донякъде, за една жена е важно как изглежда, нищо че тук се прескачат коя от коя с по- скъсан чул). Но намери човек, който те кара даа се чувстваш добре в кожата си. Той е в огледалото.
Просто си заобиколена от кофти хора, и то най- близките, които ти изпиват живеца и се фокусираш върху външния изглед (което е нормално донякъде, за една жена е важно как изглежда, нищо че тук се прескачат коя от коя с по- скъсан чул). Но намери човек, който те кара даа се чувстваш добре в кожата си. Той е в огледалото.
Само аз ли съм се мацала с повече грим като тийнейджърка? 
Тогава почти всеки ден бях намазана от ухо до ухо, а сега в ежедневието си най-често съм абсолютно без нищо, дори крем за лице не ползвам и се чувствам сияеща по начина, по който съм. И то не беше само гримът тогава, с което експериментирах - колко цветове, колко дължини и прически изпробвах, колко стилове дрехи. А вече години съм си с моя цвят, ходя на фризьор на три-четири месеца, защото косата ми е дълга и няколко сантиметра в повече или в по-малко не ѝ личат. Любимите ми дрехи днес са маратонки, дънки и тениска.
И планирам да съм така поне в следващите 50 години
Тогава почти всеки ден бях намазана от ухо до ухо, а сега в ежедневието си най-често съм абсолютно без нищо, дори крем за лице не ползвам и се чувствам сияеща по начина, по който съм. И то не беше само гримът тогава, с което експериментирах - колко цветове, колко дължини и прически изпробвах, колко стилове дрехи. А вече години съм си с моя цвят, ходя на фризьор на три-четири месеца, защото косата ми е дълга и няколко сантиметра в повече или в по-малко не ѝ личат. Любимите ми дрехи днес са маратонки, дънки и тениска.
И планирам да съм така поне в следващите 50 години
Като бях тийнейджърка бях много взсискателна, направо прекалено. Косъм ако ми поникне накриво на веждата и вече край. Обожавах да се мажа и гримирам, но като ученичка нямах много пособия от бедност. Сега поне имам всичко и пак си се мажа. Просто обичам, правех го и на 24-5, правя го и сега. Но аз много обичам козметика, всякакви гримове и мазилца.