Чувствате ли се женствена жена?

Не става дума за красота, тя е нещо субективно. Според моя опит, за да се отнасят околните с уважение, е важно какво излъчваш и как ти се държиш с тях.

Въпросът е кога човек остарява дотолкова, за да стане невидим.
Едната ми баба беше на 80+, когато беше ухажвана и получи предложение за брак от свой връстник. Тя беше вдовица от 20+ години, но не прие.
Разбира се, не е ставало дума точно за сексуално привличане (мога да предполагам само, защото не сме коментирали с нея тази страна на нещата, а и баба беше кокетка, а не тип домакиня, че да е харесвал манджите ѝ ), но физическото не се губи с възрастта. Просто целевата група се променя и не можеш да очакваш на 6 да те заглеждат 40-годишни.
На 50 открих, че ме оценяват мъжете между 40 и 60. Не очаквам да вълнувам връстниците на дъщерите ми.

С непознати хора се държа напълно различно и много резервирано, така че как точно ще разберат какво излъчвам и как се държа. На непознати хора не позволявам да ме виждат на по -дълбоко ниво, нито пък да ме оценяват.

Дори човек да е резервиран си личи отношението му към света.Да си женствена не значи да гукаш на хората.Женствеността е като ефирен облак около някоя жена, съвкупност от много фактори и как дадена жена ги обединява.Дори маниери, изказ, движение.

Имам предвид да се държиш възпитано и на положение, както се казва, за да те приемат сериозно. А не поведението ти да е такова, че да олекваш в очите на хората и после да се чудиш защо не се отнасят с уважение към теб. Имам такъв случай в обкръжението си. Тя се държи инфантилно и повърхностно и после не разбира защо отношението към нея не е по-сериозно.

Според мен една жена може да си позволи да е мека и спокойна, ако има добър и стабилен мъж до себе си, който поема основната онтоворност за семейството, и тя може да разчита на него и да се облегне на рамото му.
Познавам жени, които животът ги е изтормозил и нямат време и сили да бъдат женствени. Нямат възможност да се отпуснат.

Всеки минава през трудности. Нямам мъж до себе си, може да се каже, че нямам опора от околните, а по-скоро те се опират на мен, но това не ме спира да бъда жена.

Да си женствена не значи да се лигавиш и да мяукаш на хората. Точно "държането на положение" различава дамата от лиглата, а втората не е женствена. Тя втората и през трудности нема да мине с достойнство.
За мен призив за женственост е една стара приказка "когато вървиш по улицата, даже червата ти да се влачат след теб, ходи с гордо изправена глава и казвай, че това просто е конец от чорапа ти".

Определено съм в „женската си енергия“(който гледа реалитита, знае) Не винаги съм била така, но отдавам промяната си в положителна насока на това, че започнах да се обичам, да се оценявам. До трикове, нямам нещо специално. Старая се да уча нови и нови неща, да обръщам сериозно внимание на умственото си развитие. Обичам да отделям ежедневно време за себе си – да се облека красиво, да си направя прическа, да сложа лек грим, да си сложа бижута. Обожавам парфюми и имам над 20 – съобразявам аромата с облеклото. От повече от 3 години не съм си купувала панталони, а дънки – поне от 5. Обожавам да ходя с рокли и поли – само това имам в гардероба в общи линии. Не че те са задължителни, за да се чувстваш женствено. Никога не съм залагала на пошлостта и просто надградих стила си, все пак и съобразно възрастта си го доизменям.
Трябва да кажа, че от както се чувствам по-специална за себе си (всяка жена трябва да се чувства така, защото има многобройни основания затова), околните също ме възприемат по различен начин. Много често ми се случва да получавам комплименти от непознати жени. (което се среща в пъти по-рядко от комплимент от мъж) Даже наскоро бях в едно заведение, до нашата маса имаше женска компания. Когато си тръгваха, ми подадоха бележка, на която пишеше: “Красива си“, което беше толкова милоооо. Другото нещо, което ми е правило впечатление, че от едно известно време „свалячите“ ми са доста интелигентни мъже – успешни, с кариери. Тези с голите глезени и скъсаните дънки изчезнаха тотално. Може би има значение, затова го споделям. Но каквито и да са – за мен не представляват интерес, защото си имам приятел. Това, че ми отварят вратите, не знам дали да го коментирам, по принцип е до възпитание, но рядко ми се случва да съм около човек от мъжки пол и да съм си отваряла аз. 😀
И, да, признавам си – използвала съм женствеността си в много ситуации – без да прекалявам и премерено, но най-вече възпитано и за разумни цели.  Винаги ми е помагала. Не става дума за кариерно развитие.

Мисля, че имам женствени черти и дадености - хубаво тяло, коса. Но сякаш не ги подчертавам достатъчно, не умея или просто не полагам толкова грижи за външния си вид. Така и не свикнах да се гримирам дори леко. Просто не изпъквам така да се каже. Често се обличам по-ежедневно, искам малко да  разчупя гардероба и да намаля дънките, но ми липсва усет. А ми се иска промяна, защото някой път като се облека, оправя косата си по-старателно и сложа дори само 1 хубав гланц веднага усещам разликата. Имам снимки и визии, на които светя и съм обирала комплименти. Но не е ежедневие.
Та може би хем се чувствам женствена, хем може и искам повече...

Мис Каприз, аз имаш Инстаграм, там има доста акаунти на дами, които дават съвети за облекло- тенеденции, базов гардероб, надграждане и съчетаване.Ще ти бъдат полезни.

Смятам, че съм женствена, макар и да не го подчертавам външно по традиционния начин с деко козметика, поли, фризура.

Да, и кавалерите се отличават също.

Постоянно използвам това, че съм жена, даже съм казвала на мъжа ми, когато трябва да се свърши нещо и отсреща е мъж, че аз ще говоря, когато е жена - той. Просто разликата във всичко - отношение, диалог, внимание - е от земята до небето.
Не съм от най-суетните, въпреки че ходя на фризьор, маникюр, педикюр, козметик, ползвам сума ти козметики и кремове, спортувам, нося грим поне през половината седмица, предимно нося рокли и поли. Обаче дали го правя, за да се чувствам женствена - не. Гледам да съм представителна и да се вписвам в социума.
Ако трябва да кажа откъде извира женствената ми енергия, то тя не е като сложа токчета и очна линия, а когато ходя на спа, на танци, общувам с деца, чета книги, илизам сред природата, готвя.

Да допълня - никога не съм криела, че се поддържам за другите, не "за себе си". Ако съм на самотен остров нито ще ми пречат космите ми, нито ще ми липсва червило и парфюм.

Тука ще прозвуча малко самохвално, но какво пък, щом питате . Аз съм умна, амбициозна, с висок състезателен дух и умея да остоявам мнението си и да управлявам хора. Това много ми помага в професията и в отношенията с хората, защото поставям граници и определям един периметър, отвъд който няма значение дали съм жена или мъж, а личност.
Когато вървя по улицата, независимо дали съм с рокля и токчета, дънки и лоуфъри или клинче и маратонки - знам, че имам присъствие, и че хората го усещат. Не в смисъл, че се обръщат след мен, че мъжете ме пожелават, а жените - завиждат, а в смисъл, че каквото и да кажа или направя, то ще има тежест.

Усещането за женственост получавам у дома. След почти 25 години заедно, мъжът ми ме харесва и желае. С него мога да се чувствам всякак, да сваля гарда и да се отпусна изцяло. Да се почувствам слаба, но защитена и закриляна. Неговите очи са огледалото, в което винаги се виждам като принцеса.
Не чувствам нужда да получавам доказателства за женствеността си от други хора - мъже или жени, нито да се самодоказвам сама на себе си.