Преди години имах една съквартирантка, с която постоянно пътувахме заедно. И винаги се чудеше как така винаги се намира някой младеж, който да ми носи багажа, ама винаги. Независимо коя от нас е с по-голям багаж. А не мога да кажа, че аз изглеждам безпомощна
здраво момиче съм
хаха Случвало се е да пътуваме с някого, който я сваля и 3 часа си говори с нея, а с мен дума не обелва, и като тръгнем да слизаме - взима ми багажа и го носи до където му кажа
това е било винаги. Тя винаги се е чудила какво е това желание в мъжете да ми помагат. И аз нямам обяснение. Наскоро се прибирам и се разминавам на входа на кооперацията с едно непознато момче. Разминавайки се с мен, той се обръща и тичешком се връща, за да ми отвори вратата, умихва се и си продължи на където беше тръгнал. Но говорим за 4-5 метра, не сме били близо до вратата... Ами много хубаво ми стана, не че е кой знае какво. Рокли не обичам да нося, но почти винаги съм с грим, направена коса и усмивка
, ама толкова време мина, че и там забравям как точно се случи
, няма как да не се чувствам женствена. Но по природа съм мъжкарана. Не си личи на пръв поглед, а и съм.малко чепат характер. Обаче замазвам ( все още) очите с външността си и когато хората се усетят, вече е късно. Препоръчани теми