Нищо от това, което правя като грижа за себе си, не е заради другите. Не ме вълнува особено дали ме одобряват, или не. Държа аз самата да се чувствам добре и удовлетворена според собствените си нужди и разбирания.
- Публикувана: 13 март 2025, 22:12 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2025, 19:39 ч.
Чувствате ли се женствена жена?
Аз съм жена до мозъка на костите си 
Преди години имах една съквартирантка, с която постоянно пътувахме заедно. И винаги се чудеше как така винаги се намира някой младеж, който да ми носи багажа, ама винаги. Независимо коя от нас е с по-голям багаж. А не мога да кажа, че аз изглеждам безпомощна здраво момиче съм хаха Случвало се е да пътуваме с някого, който я сваля и 3 часа си говори с нея, а с мен дума не обелва, и като тръгнем да слизаме - взима ми багажа и го носи до където му кажа това е било винаги. Тя винаги се е чудила какво е това желание в мъжете да ми помагат. И аз нямам обяснение. Наскоро се прибирам и се разминавам на входа на кооперацията с едно непознато момче. Разминавайки се с мен, той се обръща и тичешком се връща, за да ми отвори вратата, умихва се и си продължи на където беше тръгнал. Но говорим за 4-5 метра, не сме били близо до вратата... Ами много хубаво ми стана, не че е кой знае какво. Рокли не обичам да нося, но почти винаги съм с грим, направена коса и усмивка
Преди години имах една съквартирантка, с която постоянно пътувахме заедно. И винаги се чудеше как така винаги се намира някой младеж, който да ми носи багажа, ама винаги. Независимо коя от нас е с по-голям багаж. А не мога да кажа, че аз изглеждам безпомощна здраво момиче съм хаха Случвало се е да пътуваме с някого, който я сваля и 3 часа си говори с нея, а с мен дума не обелва, и като тръгнем да слизаме - взима ми багажа и го носи до където му кажа това е било винаги. Тя винаги се е чудила какво е това желание в мъжете да ми помагат. И аз нямам обяснение. Наскоро се прибирам и се разминавам на входа на кооперацията с едно непознато момче. Разминавайки се с мен, той се обръща и тичешком се връща, за да ми отвори вратата, умихва се и си продължи на където беше тръгнал. Но говорим за 4-5 метра, не сме били близо до вратата... Ами много хубаво ми стана, не че е кой знае какво. Рокли не обичам да нося, но почти винаги съм с грим, направена коса и усмивка
Чувствам се женствена, да.
Не съм нито изящна, нито грациозна, но се чувствам женствена.
Обичам да се глася и винаги съм обичала.
Даже след като родих това чувство сякаш се позасили и самата аз се чувствам още по-хубава, но и по-суетна.🤣 Макар тогава да бях 25+кила отгоре. Не знам измених се. Хем съм си аз, обаче съм по-женствена. Не мога да го обясня.
Един познат от студентските години даже наскоро ми каза, че съм била "жена тип Джулия Робъртс и Моника Белучи", с годините по-красива и неостаряваща.
Вярно е, че майка ми е същата и имам добър ген, изглеждам десет години по-млада.
Нормалните и възпитани мъже ми кавалерстват, отварят ми врати, отстъпват място на опашката, ама това за мен е норма. Като се разхождам по центъра се обръщат след мен.
Дето казва ММ :"още ставаме".
Признавам си, че ме е страх от старостта.
Изпитвам ужас, но така или иначе няма да избягам от нея и дай Боже да е така, че да остарееш е привилегия.
Нямам никакви корекции по себе си, но в някои момент ако нещо не си харесвам или ме притеснява и ми създава дискомфорт ще си го оправя без да ми мигне окото.
Честно казано харесвам себе си.
Винаги съм имала няколко кг излишни.
Заех се тука последната година и почти ги разкарах.
Грижа се за себе си, коса, кожа, йога, спорт, лек грим.
Купувам си редовно нови дрехи.
Носи ми удоволствие да се наглася и да изляза. За себе си, не за другите.
Сутрин задължително се гримирам.
Обичам рокли, поли, костюми, цветни дрехи, токчета, бижута, всичко както си трябва.
Даже като започнах да работя пак след майчинство още повече се глася.
Дали защото много години си стоях у дома, не знам, но е факт.
Не изпадам в крайности. Няма да тръгна на работа като за банкет, просто обичам да изглеждам добре.
Крайно смотана съм иначе, та никак не го използвам, нито в работата, нито никъде.
Аз съм поначало много неуверена, но същевременно с това съм доста наясно точно какво представлявам и външно и като други качества ( добри и лоши) и не страдам нито от излишна скромност, нито пък някога съм имала голямо самочувствие.
Просто искам да бъда здрава, добре изглеждаща, активна възможно по-дълго време и затова се грижа да не се запускам, а гледам да спортувам, да ям що годе нормална и по-здравословна храна и да се движа повече.
Дали защото работата ми е творческа и с много деца това допълнително да ме подмладява, не знам.
Всичко го правя главно заради себе си.
Даже сега едвам чакам довечера да си сваля грима, да си направя маска на лицето и косата и да си лежа с пачове на очите.
Докато уча за изпит 🤣
Щото мене интелектуалната дейност е това, което ме държи, многото ми интереси 😊
Не съм нито изящна, нито грациозна, но се чувствам женствена.
Обичам да се глася и винаги съм обичала.
Даже след като родих това чувство сякаш се позасили и самата аз се чувствам още по-хубава, но и по-суетна.🤣 Макар тогава да бях 25+кила отгоре. Не знам измених се. Хем съм си аз, обаче съм по-женствена. Не мога да го обясня.
Един познат от студентските години даже наскоро ми каза, че съм била "жена тип Джулия Робъртс и Моника Белучи", с годините по-красива и неостаряваща.
Вярно е, че майка ми е същата и имам добър ген, изглеждам десет години по-млада.
Нормалните и възпитани мъже ми кавалерстват, отварят ми врати, отстъпват място на опашката, ама това за мен е норма. Като се разхождам по центъра се обръщат след мен.
Дето казва ММ :"още ставаме".
Признавам си, че ме е страх от старостта.
Изпитвам ужас, но така или иначе няма да избягам от нея и дай Боже да е така, че да остарееш е привилегия.
Нямам никакви корекции по себе си, но в някои момент ако нещо не си харесвам или ме притеснява и ми създава дискомфорт ще си го оправя без да ми мигне окото.
Честно казано харесвам себе си.
Винаги съм имала няколко кг излишни.
Заех се тука последната година и почти ги разкарах.
Грижа се за себе си, коса, кожа, йога, спорт, лек грим.
Купувам си редовно нови дрехи.
Носи ми удоволствие да се наглася и да изляза. За себе си, не за другите.
Сутрин задължително се гримирам.
Обичам рокли, поли, костюми, цветни дрехи, токчета, бижута, всичко както си трябва.
Даже като започнах да работя пак след майчинство още повече се глася.
Дали защото много години си стоях у дома, не знам, но е факт.
Не изпадам в крайности. Няма да тръгна на работа като за банкет, просто обичам да изглеждам добре.
Крайно смотана съм иначе, та никак не го използвам, нито в работата, нито никъде.
Аз съм поначало много неуверена, но същевременно с това съм доста наясно точно какво представлявам и външно и като други качества ( добри и лоши) и не страдам нито от излишна скромност, нито пък някога съм имала голямо самочувствие.
Просто искам да бъда здрава, добре изглеждаща, активна възможно по-дълго време и затова се грижа да не се запускам, а гледам да спортувам, да ям що годе нормална и по-здравословна храна и да се движа повече.
Дали защото работата ми е творческа и с много деца това допълнително да ме подмладява, не знам.
Всичко го правя главно заради себе си.
Даже сега едвам чакам довечера да си сваля грима, да си направя маска на лицето и косата и да си лежа с пачове на очите.
Докато уча за изпит 🤣
Щото мене интелектуалната дейност е това, което ме държи, многото ми интереси 😊
Някои момичета са писали много приятни лични неща.
Според мен всяка жена е женствена, по многообразие от начини. Едни предизвикват възхищение, други удивление, трети уважение, много ми хареса и примера за жената с леко наднормено тегло, но ласкава и топла - и естествено това е женственост, струяща на вълни, сигурно и без значение как изглежда
Аз се разпознах в някои от описанията (писала съм и друг път, аз съм човек, който редовно питат "това откъде го купи" познати и непознати - и аз всеки път си давам сметка, че е от сладкото себеобичане, с което се обличам или гримирам. Защото на много от дамите тези неща няма да стоят дори добре/ ако са светлокоси или миньончета и тн. Но питат и те.)
Но понякога, когато вляза в работен режим съм безполова (терапевтката ми обърна внимание на това), отдам ли се напълно на нещо важно, което ми окупира време, внимание, евентуален талант и вдъхновение - и се превръщам в дух : )
За което си давам сметка и че съм единствената, писала в темата...
Според мен всяка жена е женствена, по многообразие от начини. Едни предизвикват възхищение, други удивление, трети уважение, много ми хареса и примера за жената с леко наднормено тегло, но ласкава и топла - и естествено това е женственост, струяща на вълни, сигурно и без значение как изглежда
Аз се разпознах в някои от описанията (писала съм и друг път, аз съм човек, който редовно питат "това откъде го купи" познати и непознати - и аз всеки път си давам сметка, че е от сладкото себеобичане, с което се обличам или гримирам. Защото на много от дамите тези неща няма да стоят дори добре/ ако са светлокоси или миньончета и тн. Но питат и те.)
Но понякога, когато вляза в работен режим съм безполова (терапевтката ми обърна внимание на това), отдам ли се напълно на нещо важно, което ми окупира време, внимание, евентуален талант и вдъхновение - и се превръщам в дух : )
За което си давам сметка и че съм единствената, писала в темата...
Да, смятам се за доста женствена. И обичам да го подчертавам и визуално, харесвам рокли, държа на косата си и т.н.
Но не в това се крие според мен женствеността, а във вътрешното усещане и колкото и клиширано да звучи, в настройката да приемаш, да бъдеш огледало, а не да тръгваш с рогата напред.
Смятам, че въпреки визуално женственото излъчване при мен това дойде след 23-5 години. Близки и приятели са ме харесвали, разбира се, но въпреки че бях като манекенка, рядко някой непознат ми отстъпваше място, втурваше да помага с багаж. Имах красиво, но студено и дистанцирано излъчване. После омекнах някак и въпреки че нито по- млада, нито по- хубава ставам, много често ми помагат, отстъпват места, пускат ме на опашката с комплимент и жест.
Не ползвам женственост за професионални облаги, потискам я. Смятам се за интелигентна и ми е под нивото да ползвам женски похвати.
Ползвам визуалните ритуали, облекло, грим първо защото ми идва отвътре и ми доставя удоволствие и второ смятам, че донякъде компенсира, че понякога съм серт. Не смятам, че това те лишава от женственост обаче, защото може да е поднесено по различни начини.
Но не в това се крие според мен женствеността, а във вътрешното усещане и колкото и клиширано да звучи, в настройката да приемаш, да бъдеш огледало, а не да тръгваш с рогата напред.
Смятам, че въпреки визуално женственото излъчване при мен това дойде след 23-5 години. Близки и приятели са ме харесвали, разбира се, но въпреки че бях като манекенка, рядко някой непознат ми отстъпваше място, втурваше да помага с багаж. Имах красиво, но студено и дистанцирано излъчване. После омекнах някак и въпреки че нито по- млада, нито по- хубава ставам, много често ми помагат, отстъпват места, пускат ме на опашката с комплимент и жест.
Не ползвам женственост за професионални облаги, потискам я. Смятам се за интелигентна и ми е под нивото да ползвам женски похвати.
Ползвам визуалните ритуали, облекло, грим първо защото ми идва отвътре и ми доставя удоволствие и второ смятам, че донякъде компенсира, че понякога съм серт. Не смятам, че това те лишава от женственост обаче, защото може да е поднесено по различни начини.
Не зная защо, тази тема ми навява мисълта, че е производна на "темата с ягоди те". Не твърдя, че е така, просто аз правя такава асоциация.
Скрит текст:
Женственост се оказва различно разбиране за различните жени. Но в очите на околните, както мъже, така и жени, излъчването се усеща.
За себе си, да, бих твърдяла, че го имам това излъчване. Получавам много комплименти, чак понякога ми е неудобно. Не се гримирам отдавна, освен на официални събития, понякога пропускам процедура при фризьор, но никога не пропускам терапия при козметичка. Но не в това е смисълът, колко си нагласен. Познавам жена с идеална фигира, идеална прическа винаги, умна, образована, добра кариера. Ама на втората секунда от разговора се троска, говори ехидно. Е, каква женственост. Познавам и друга, от дете, почти от бебе я знам, сега самата тя е майка. Силно изразено наднормено тегло(за което много съжалявам, че не говорят близките и или да се постараят да и помогнат), до степен не здравословно, лек грим, дрехи, които "прикриват". Е, точно излъчване на жена, на нежност и доброта. Детето и не е много малко вече, но нито веднъж не съм чула да му кресне, да му говори натъртено, нито пък да му говори лигаво, знаете, има едно такова досадно "цвърчене" около децата. Някаква благост и доброта излъчва. И като дете беше много спокойна и дружелюбна.
За мен това е женственост, не как точно изглеждаш, а какво впечатление оставяш в хората.
Иначе, не ми се е налагало да използвам "женска сила и влияние, не се сещам и за какво. Освен, да го омая мъжа ми
, ама толкова време мина, че и там забравям как точно се случи
Ако все пак има някаква" нишка"към другата тема(не казвам, че има, може само аз да я усещам), в личен план имам достатъчно увереност в собствената си женственост и не очаквам някой да ме третира като по-неспособност същество. Пиша последното, защото не са една и две жените, които държат по-скоро да демонстрират женственост, отколкото наистина да я притежават.
За себе си, да, бих твърдяла, че го имам това излъчване. Получавам много комплименти, чак понякога ми е неудобно. Не се гримирам отдавна, освен на официални събития, понякога пропускам процедура при фризьор, но никога не пропускам терапия при козметичка. Но не в това е смисълът, колко си нагласен. Познавам жена с идеална фигира, идеална прическа винаги, умна, образована, добра кариера. Ама на втората секунда от разговора се троска, говори ехидно. Е, каква женственост. Познавам и друга, от дете, почти от бебе я знам, сега самата тя е майка. Силно изразено наднормено тегло(за което много съжалявам, че не говорят близките и или да се постараят да и помогнат), до степен не здравословно, лек грим, дрехи, които "прикриват". Е, точно излъчване на жена, на нежност и доброта. Детето и не е много малко вече, но нито веднъж не съм чула да му кресне, да му говори натъртено, нито пък да му говори лигаво, знаете, има едно такова досадно "цвърчене" около децата. Някаква благост и доброта излъчва. И като дете беше много спокойна и дружелюбна.
За мен това е женственост, не как точно изглеждаш, а какво впечатление оставяш в хората.
Иначе, не ми се е налагало да използвам "женска сила и влияние, не се сещам и за какво. Освен, да го омая мъжа ми
, ама толкова време мина, че и там забравям как точно се случиАко все пак има някаква" нишка"към другата тема(не казвам, че има, може само аз да я усещам), в личен план имам достатъчно увереност в собствената си женственост и не очаквам някой да ме третира като по-неспособност същество. Пиша последното, защото не са една и две жените, които държат по-скоро да демонстрират женственост, отколкото наистина да я притежават.
Не знам за коя тема става въпрос. Може ли да споделиш?
Интересни неща пишете, дами. Наистина се радвам да ви чета и благодаря, че споделяте.
Аз имам известен проблем с женската си енергия. Особено в последните години съм в много мъжко проявление. До една степен се чувствам женствена и се харесвам, но ми липсва нещо.
На външен вид го докарвам, в другите неща не винаги.
Е, аз съм застаряваща хубавица 
, няма как да не се чувствам женствена. Но по природа съм мъжкарана. Не си личи на пръв поглед, а и съм.малко чепат характер. Обаче замазвам ( все още) очите с външността си и когато хората се усетят, вече е късно.
Суетна съм, но използвам грим и козметика умерено.
Хубаво е жените да прозреят, че една усмивка тип " Мона Лиза" е по ефектна от напомпани устни.
, няма как да не се чувствам женствена. Но по природа съм мъжкарана. Не си личи на пръв поглед, а и съм.малко чепат характер. Обаче замазвам ( все още) очите с външността си и когато хората се усетят, вече е късно. Суетна съм, но използвам грим и козметика умерено.
Хубаво е жените да прозреят, че една усмивка тип " Мона Лиза" е по ефектна от напомпани устни.
Аз СЪМ женствена. И не знам защо някои бъркат грим/гласене с женственост. Това са съвсем различни понятия.
Предполагам никой не е имал предвид, че това е женственост, а е отговор на друг въпрос на авторката:
Имате ли специални ритуали за красота, време за себе си, нещо, което правите, за да се почувствате по-красива, желана, секси?
Аз СЪМ женствена. И не знам защо някои бъркат грим/гласене с женственост. Това са съвсем различни понятия.
Предполагам никой не е имал предвид, че това е женственост, а е отговор на друг въпрос на авторката:
Имате ли специални ритуали за красота, време за себе си, нещо, което правите, за да се почувствате по-красива, желана, секси?
Там е въпросът, че женствеността и сексапилът не зависят от такива "ритуали". Не ги отричам, разбира се. Те имат своята роля. Просто акцентирам.
Ами да, чувствам се женствена, без да полагам кой знае какви усилия. То до голяма степен е и до излъчване, донякъде и до фигура може би. Е, има дни в които съм потисната или недоспала и не мога да се възприема добре, понякога компенсирам с грим, без да прекалявам. Забелязала съм, че при мен е от голямо значение и прическата. Обличам се с дрехи, които ми стоят добре, а не такива които ме загрозяват. За мен преди всичко е важно аз самата как се чувствам, след това как ме възприемат околните, най-вече мъжа до мен. Най-важно обаче е това да си щастлив! Когато си обзет от хубави емоции, няма нищо по-добро от това! Красотата на първо място е отвътре.
Ако женствеността зависеше от грима, ехее, само хубавици щяха да вървят по улиците. Аз лично се харесвам повече с лек грим. Слагам ли си? Слагам си. По-добре ли се чувствам така? По-добре. Не, че съм грозна без грим, но ми е по-приятно, да се чувствам приятно. Не знам защо под грим и прическа се разбира някаква примадона. На мен ми е много приятно да гледам красиви и нагласени жени по улицата, няма как да знам колко са прекрасни отвътре, но със сигурност радват окото.
Женствена не е непременно мила и добра, поне аз така го разбирам. Разбирам го като оценяваща себе си по достойнство жена, поддържана и стойносттна, външно и вътрешно.
Ако една жена се чувства добре в кожата си, съответно се отразява и на излъчването и.
И да, свързвам външният вид и поддържането с женствеността.
Аз съм възпитана, че винаги и навсякъде трябва да изглеждам добре, без значени с какво точно съм облечена. Баба ми държеше да взимам и уроци по етикет. Тогава беше досадно, но това, което остана се оказа полезно.