Чувствате ли се женствена жена?

Е това са си дечица. Сравнението не е адекватно.
Младостта си е малдост. Факт.
Обаче ежедневно наблюдавайки какво поколение се задава ви казвам, че положението не е никак розово.
И цел номер едно ще ми е дъщеря ни да не стане такава кифла, дето гледа като теле и не може в 12 клас елементарен тест да напише в word.
На 100% една 30 годишна жена, с харизма, знания опит, хобита ще е по-интересна от 18 годишна пикла, чиято единствена цел е да си масив джуките и са бъде звезда в ИГ.
В, разбира се зависи и от това, какъв мъж е насреща й.
Не знам каква е причината да се чувства човек така като съфорумката, със сигурност за нея е валидна и сериозна и я разбирам. Живеем в много недружелюбен за жените свят все още, колкото и да се правим, че не е така, но това е друга тема.
Аз никога не съм имала толкова внимание като ученичка, студентка, колкото сега като 36 годишна омъжена жена. И ми е много чудно защо е така.
Преди все се влюбвах в някакви невъзможни гора, топ красавци да ги наречем.
Все страдах от несподелени любови.
Или пък все ме харесваха най-добрите ми приятели. Такава беше тийнейджърската ми история.
Много съм се чудила как така, на какво се дължи, но е факт, че сега същите тия дето не ми обръщаха грам внимание като ме срещнат гледат като гръмнати, усмихват се, запят ме откровено, че даже и ми пишат.
И не правя нищо. Не съм кокетка, не флиртувам, не показвам никакъв интерес.
Държа се на разстояние и много ясно давам да се разбере, че граници никакви не могат да бъдат прескачани.
Пишат ми разни набори, които преди не са ме и забелязвали, приятели, стари познати.
Даже баща ми отчете, че много ме заглеждали мъжете из центъра 😅🙂
А пък мъжа ми все казва, че се кефи на това жена му да е харесвана.
Както бях почти незабележима девойка, така след като родих и се омъжих изведнъж се явиха всякакви ухажори.
Но като цяло бих казала, че се чувствам много по-уверена от 20 годишното си аз, и по-някак на място, знам ли. Приемам се, преди все се вглеждах в недостатъците си, сега ги приемем като мои си особености..
И говоря не само за външност, а и за характер.
За гримирането и женските ритуали-коментираме ги, защото се пита.
Не казваме, че грим, рокли и токчета е равно на женственост.
Но доста често се асоциират с това според мен има защо 🙂

Именно.

Много се надявах темата да не залитне към възрастта и редовните увековечени красавици на 101 да доприпкат да хейтят по момичета, които могат да са им внучки. Уви..

От 30 нещата тръгват надолу телом. Друг е въпросът, че всяка възраст си има своите предимства и приоритети и на 50- годишните  късите полички не са им силата.
Надявам се да остарея с майндсета на майка ми. От една възраст нагоре приемаше младите момичета за "деца", а не за "жени", с които да се сравнява. Толкова е жалко и нелепо, че няма накъде. И визирам тая част, която се изтъквате, а не Блонди, която явно бори някакви комплекси.
Приемете, че остарявате, вместо да принизявате "18- годишните пикли"

Аз по- скоро намирам тези "страдания" на 30- годишната като опит за флирт, да чуе отговори, ама колко си млада и женствена.

То вие ги принизяване, като ги наричате пикли. Аз само отбелязах, че нямат елементарна обща култура (което е неоспорим факт) и няма смисъл да се сравняваме, защото сме от различни поколения и различни планети.

Не наричам, цитирам "изтритото".
"Че една жена на 30 със знания и опит ще е много по- интересна от 18- годишните пикли, които само се чудят какво да набутат в устните си".

Женствеността и да си тежиш на мястото, което включва някаква доблест. А не кой колко пъти я погледнал.

Според мен е важна увереността в себе си. Аз започнах да я добивам някъде към 25-30. Сега знам, че вече не съм съвсем млада, но въобще не ми хрумва да се сравнявам с някакви деца под 20. Аз не съм в тяхната категория и те не са в моята. Като цяло не се сравнявам с други хора, аз съм си аз, каквото - такова.
Не виждам какво толкова може да предложи една непълнолетна и незряла освен лесен достъп до себе си.

Женствена се чувствам само за съпруга ми. Гримирам се много рядко, при официален случай (усещам фондьотени, спирали, сърбят ме очите), въпреки че съм безцветна естествена блондинка. Годините (в тази тема май съм най-старата, на 58) изобщо не ми пукат, чувствам се перфектно в кожата си, последните месеци успешно слабея и се чувствам още по-добре.

Контролирам какво въздействие имам върху другите. Затова и женствеността ми е само за ММ.

Като бях на 16-18 се инах за тийнейджър, не за жена. И не съм мечтала за джуки, нито за шеметна кариера в Иг. Тогава изглеждах по-голяма от възрастта си, защото бях по-развита външно от съученичките си, а и излъчването ми, стайлинга, не се носех много младежки. Излизах винаги с по-големи мъже, момчета. Но тогава имах едно много несигурно “аз” на края на тийнейджърството и в началото на 20-те си години.

Не мисля, че въобще е редно да се сравняваме с младежите. Сигурно не са всички глупави, тъпи, необразовани. Но са малки и не са ни в категорията.

Преди 3 г записах магистратура, бях на 29. И колегите предимно учеха с набора си, тоест завършили са бакалавър и директно записват магистър. Били са на 22-3 години, имаше и няколко колежки на моя възраст. Ами няма място за сравнение. Далеч бяха от копнежа за джуки, доста интелигентни, но макар да имахме не толкова голяма разлика, ако говорим за женственост- различно е. Аз се усещах далеч по-уверена и наясно със себе си. Разбира се, и при тях ще дойде с времето.

Сега съм на 32 и виждам, че кожата ми не е като на 18 годишна, но това не ме притеснява. Времето оставя следи, но женствеността извира отвътре, не е само до обвивката.


В моя случай проблемът идва от случките в живота ми, които ме посмачкаха малко.
Бях си правила някаква снимка, селфи, докато се возя в колата, защото ми подариха едни обечки и исках да пратя снимка как ми стоят. И возейки се, съм се снимала, пратила съм селфито и толкова. Беше преди година и беше много труден период за мен. Оказа се, че не съм го изтрила от телефона, излезе ми като спомен от галерията със снимки. И забелязах какъв вид имам… нещо, което гримът не може да скрие, просто съсипана от всичко, през което минавам. Налага ми се да съм войн, а не принцеса и в тази война съм сама.

Както пише по-горе, наистина май имаме нужда да "сменим обществото".. Разраства се точно този тип "култура" - кифленска, пошла и сбъркана.  Аз не харесвам подобни типове по никакъв начин. Дори не търся партньор, повечето пъти съвременните връзки са опустошителни, токсични, затова не бих се доверила на мъж отново.
Радвам се, че има хора, които разбират как се чувствам, като жена на прага на 30те, в един (поне според мен) свят до голяма степен обременен с мизогинизъм и натиск към жените, което е адски несправедливо. Смятам и вярвам, че с времето и с общи усилия можем да променим това, но повърхностния манталитет в момента набира сили и за това доста вина имат медии и социални мрежи. Тези фактори сякаш ни карат да губим връзка с реалността и да забравим, че не може и не е необходимо всички да сме перфектни, блестящи и външно и в житейски план. Аз смятам, че чарът е в различното, разнообразното, реалното. Нищо, че светът не ме приема такава. На мен в един момен ще спре да ми пука. Все пак не е ли по-важно ние сами да се обичаме? Така все някога постигаме мир със света и себе си. Надявам се да ми се случи и това.

Този мир идва отвътре, не отвън.

Аз не изпитвам нужда да ме валидира някой друг като (интересна) жена. Може и от възрастта да е...

От увереността в себе си е. Не търся и не се влияя от чуждо одобрение. Важно ми е да изглеждам и да се чувствам добре според моите собствени виждания.

И аз това свързвам с женствеността, по-скоро поведението, гласа, начинът на говорене. Външният вид допринася само, ако го има излъчването. Иначе колкото и да е поддържана една жена, ако я няма основната част, може да остави и впечатление на всичко друго, но не и на женствена жена. И аз познавам пълнички жени, които не се поддържат особено, но са мили и нежни към околните, като майки на всички направо..., както и самовлюбени добре изглеждащи барбита, които говорят като току що излезнали от затвора. Последните могат да имат пошло или провокативно излъчване или някои поне добре полирано, елегантно, но никога женствено. Женствеността за мен е нежност, доброта, позитивно излючване, настройка към себе си и света като цяло, държание, мекота. Ако е комбинирано и с класически ,,женствен" външен вид, като под това дори изключвам прекалено ,,секси", ами по-скоро дори леко прикрита красота, романтично излючване вместо пошлост-фектът е още по-силен.

Аз не мога да отговоря за себе си. Външността ми може би е женствена, да, не защото се грижа за себе си, а заради друго. Но характерът ми не е изцяло ,,женствен" в гореописания смисъл. Понякога се развихрям много сериозно и не може да се говори за мекота и нежност. Всичко си има позитиви и негативи. От части е и професионална необходимост, от части вродена амбиция и желание за яснота. Като цяло обаче харесвам женствеността в гореописания смисъл и се стремя към нея с някои изключения.

Женствена съм аз, обаче това колко е добре, не знам. Нито мога да ступам хулиган на улицата, нито да поправям повреди вкъщи, да сменям кранчета и прочие (само крушка мога да сменя, това е), нито да шофирам, нито да боядисвам. Знам, че има доста жени, които имат такива умения. При мен те липсват.
И облеклото, и поведението ми са женствени. Обичам да съм с дълга коса, бижута, парфюми, рокли. Понякога само в професията ме избива малко на мъжки качества и ставам по-твърда и агресивна, но това са само моменти. Като цяло съм в хармонични отношения със света. Така че женствена съм поне на 98 %.

Хаха, естествено, че не сте били Инстаграм кифли, той не е съществувал в тийн годините ви. Инстаграм е създаден 2010, в БГ нашумя 2013.