Влияят ли вашите взаимоотношения м/у ваш роднина на отношенията на децата?

  • 2 687
  • 68
  •   1
Отговори
  • Мнения: 124
Здравейте!
Случвало ли ви се е да имате роднини(напр. зълва,етърва,братовчедки и тн.),с които не се разбирате,не поддържате контакт или просто не се харесвате,сте станали и двете майки и ви се “налага” да общувате?Или по-скоро намалявате контакт с нея?Или пред децата се правите,че се разбирате,като обсъждате общи теми(за децата,за ежедневието си)?Как се държите към нея пред вашия съпруг/партньор и нейния?
Ще се радвам да чуя вашите истории и мнения.

# 1
  • Melmak
  • Мнения: 7 005
Сигурно ще ме нахокате, че не съм майка все още, но ще напиша нещо.

Роднинските отношения са сложна работа понякога и сравнително близки хора могат да се изпокарат дори за не толкова сериозни неща.

Скарана съм жестоко с брат си до степен, в която не сядаме на една маса. Тоест ако има семеен празник ходи или той, или аз- никога едновременно. Осъзнала съм, че ако имаме деца няма да се познават дори, а ще са първи братовчеди. Обаче в нашия случай е невъзможно да е иначе.

Понеже това беше много гаден урок, за себе си възприех да не се карам с близките, освен при сериозни проблеми. Ама това, че общуваме по-трудно, единият обича да се величае, друг е по-готованец или нещо си.. ок. Стига да не ми вредиш, бъди такъв, какъвто си.
Като цяло избягвам да съм дребнава. Проблем е ако зълви и етърви, братовчедки делят една къща/двор и се налага да общуват ежедневно. Тогава търканията са в кърпа вързани, особено ако човек реагира по-емоционално и първично.

Децата със сигурност усещат тези неща. Ако може да не се стига до кавги и лошо отношение е най-добре.

# 2
  • here and now
  • Мнения: 4 934
Не, но и да имах, нямаше да подновявам контакт. Имането на дете дори ме е направило по-отговорна. Няма как да давам пример с демонстриране на лицемерие, защото такова поведение би било точно това.
Ако детето, по някаква причина, се сближи с другото дете, не забранявам контакт. Има приятелки, чиито родители не харесвам, но я оставям сама да прецени, доколко отношенията им са удоволетворяващи за нея.

# 3
  • Мнения: 12 709
Ами държим се възпитано!
Вероятно става дума, че не харесвате етърва си, налага ви се да се виждате, защото сте близки роднини и не знаете как да се държите.
Ами възпитано. Поздравявате, водите общи разговори, радвате се на децата и /те са кръвни роднини на вашите деца/ и имате едно наум. Внимавате какво казвате или пък не внимавате ако не ви пука какво после говори.

Животът е твърде кратък да си слагаме на сърце караници с роднини!

Последна редакция: пн, 17 мар 2025, 00:23 от the Дорис

# 4
  • София
  • Мнения: 33 023
Със свекъра ми не се разбирах, прекратих всякакъв контакт с него в продължение на години. Не съм се преструвала пред сина ми. То щеше да бъде и абсурдно - въобще не се виждаме с този човек, но иначе се разбираме.

# 5
  • Мнения: 124
Със свекъра ми не се разбирах, прекратих всякакъв контакт с него в продължение на години. Не съм се преструвала пред сина ми. То щеше да бъде и абсурдно - въобще не се виждаме с този човек, но иначе се разбираме.
А свекърът ти заедно ли е със свекървата?Ако да-успяваш ли да запазваш контакт с нея?Виждате ли се?Или заради вашите отношения не общувате със свеки?
Аз успявам да се разбирам със свекървата,обаче и моят свекър е страшно досаден-все иска всичко да знае,бързо се сърди за дреболии,инатлив е,той те пита нещо,ти му даваш съвет и накрая винаги прави всичко по собствените си виждания.Ако направи нещо грешно,все трябва някой да му оправя проблемите.

# 6
  • София
  • Мнения: 33 023
И двамата починаха, тя доста преди него.

П.П. С останалите роднини на мъжа ми се виждах рядко. Мъжът ми водеше малкия при свекъра ми, по никакъв начин не съм спирала контактите между тях. Просто аз отказах да общувам с него. Това продължи към 15-20 години, до смъртта му.

# 7
  • Мнения: 124
И двамата починаха, тя доста преди него.
Приятелят ми(нямаме брак) все ми казва да не му обръщам внимание,да си мълча и тн.В същото време аз трябва да търпя поведение и маниери,които показват неуважение и навлизане в личното ми пространство,да бъда търпелива,но той да не се замисля за това нещо.
Винаги аз трябва с някого да бъда толерантна,а ако аз си позволя да кажа нещо-аз съм невъзпитана,нямам уважение,щяла съм да обидя този човек.
Като бях бременна,живеехме с приятеля ми заедно с него,защото не можехме да си позволим отделна квартира(живеем в Германия).Един път не се беше сетил свекърът ми да ми помогне.Нито един път не беше пуснал прахосмукачка,нито да бъде по-тих,когато спим,нищо.Не беше изобщо съобразителен.

# 8
  • София
  • Мнения: 33 023
Ти избираш какво отношение да търпиш. Вероятно мъжът ми не е бил много съгласен с моето "дотук бях", но това е нормално - и аз не винаги съм съгласна с него. Няма драма.

# 9
  • Мнения: 528
Засяга ме темата и ще я следя за съвети.
Аз избрах да не общувам със свекърва ми. Нямам проблем детето и ММ да се виждат и гостуват, когато пожелаят. В никакъв случай не говоря пред детето против нея. Усещам, че с възрастта, детето започна да се дистанцира от нея и не знам на какво се дължи - дали тя говори против мен или той започна по осезаемо да осъзнава отношенията, не знам. Говорили сме по темата и е обяснено, че имаме различни интереси, не се разбираме, но не се мразим. Чудя се как да го предпазя от заемане на страна и да продължи отношения с баба си.
Това упражнение, да си говорим и уважаваме пред децата, а зад гърба им да се мразим, нещо не го схващам. Чак такъв лицемер не мога да бъда.

# 10
  • Мнения: 12 709
Егоист е! Гледай да не го слушаш, за да не се нервираш. Не се впускай да го съветваш и спасяваш. Мъжа ти е прав - просто формални отношения без да се напрягаш.
И винаги си знаеш, да не живееш с него при никакви обстоятелства!

# 11
  • София
  • Мнения: 33 023
..Чудя се как да го предпазя от заемане на страна и да продължи отношения с баба си.
...
Няма нужда да се стига до такава ситуация, освен яко някой от възрастните не реши да я създаде. При нас въобще не е имало и намек за избор.

# 12
  • Мнения: 124
Засяга ме темата и ще я следя за съвети.
Аз избрах да не общувам със свекърва ми. Нямам проблем детето и ММ да се виждат и гостуват, когато пожелаят. В никакъв случай не говоря пред детето против нея. Усещам, че с възрастта, детето започна да се дистанцира от нея и не знам на какво се дължи - дали тя говори против мен или той започна по осезаемо да осъзнава отношенията, не знам. Говорили сме по темата и е обяснено, че имаме различни интереси, не се разбираме, но не се мразим. Чудя се как да го предпазя от заемане на страна и да продължи отношения с баба си.
Това упражнение, да си говорим и уважаваме пред децата, а зад гърба им да се мразим, нещо не го схващам. Чак такъв лицемер не мога да бъда.
Аз засега се разбирам с нея,но понякога прекалява с лигавенето.Разбирам я,че е баба и не може да казва “не”,когато стане въпрос за храна.
Пример:навънка сме,синът ми е в количката и тя повечето пъти му дава да държи и в двете ръце по една пуканка,което не го разбирам.В повечето случаи,когато му се дадат повече от три пуканки,той започва да си играе с тях,да ги хвърля,а аз искам да го науча да уважава храната,защото тя е дар и лукс за много други хора.
Както казах:разбирам се с нея,но понякога изпитвам нещо като страх,че синът ми ще ме мисли за лоша,защото съм му направила забележка за негово добро,а баба му ще го убеди,че той не есторил нищо,защото нея ще я е жал да направи забележка на внука си.Не знам дали ме разбрахте какво имам предвид.

# 13
  • София
  • Мнения: 33 023
Намалете контактите.

# 14
  • Мнения: 124
Намалете контактите.
Намалени са до минимум.Виждаме се всяка седмица през уикенда.Или в събота,или в недяла.Много рядко и в двата дни.
Също ако се наложи да гледа малкия,докато аз съм по задачи.

Общи условия

Активация на акаунт