merilen, честит рожден ден! Пожелавам ти здраве за теб и близките, и хубав празник 🍀💚
- Публикувана: 17 март 2025, 08:54 ч.
- Последно мнение: 1 май 2025, 16:01 ч.
Осмокласници 2024/2025 - тема 7
merilen, честита да си! Много здраве и любов ти желая!
Онзи ден сутринта в 7, след неспокйна нощ с много кошмари (трябва да внимавам повече какви книги чета), гледам 5 съобщения от наборката "мамо, животът ми е скапан", "ще се разплача", "иде ми да се хвърля от под метрото". За малко да припадна, докато стигна до същността - изгубила си любимия ключодържател. Към 10 ми звъни и пищи "НАМЕРИХ ГООООО, БЕШЕ В ЗАДНИЯ МИ ДЖОБ".
Онзи ден сутринта в 7, след неспокйна нощ с много кошмари (трябва да внимавам повече какви книги чета), гледам 5 съобщения от наборката "мамо, животът ми е скапан", "ще се разплача", "иде ми да се хвърля от под метрото". За малко да припадна, докато стигна до същността - изгубила си любимия ключодържател. Към 10 ми звъни и пищи "НАМЕРИХ ГООООО, БЕШЕ В ЗАДНИЯ МИ ДЖОБ".
merilen, честита да си! Много здраве и любов ти желая!
Онзи ден сутринта в 7, след неспокйна нощ с много кошмари (трябва да внимавам повече какви книги чета), гледам 5 съобщения от наборката "мамо, животът ми е скапан", "ще се разплача", "иде ми да се хвърля от под метрото". За малко да припадна, докато стигна до същността - изгубила си любимия ключодържател. Към 10 ми звъни и пищи "НАМЕРИХ ГООООО, БЕШЕ В ЗАДНИЯ МИ ДЖОБ".
Онзи ден сутринта в 7, след неспокйна нощ с много кошмари (трябва да внимавам повече какви книги чета), гледам 5 съобщения от наборката "мамо, животът ми е скапан", "ще се разплача", "иде ми да се хвърля от под метрото". За малко да припадна, докато стигна до същността - изгубила си любимия ключодържател. Към 10 ми звъни и пищи "НАМЕРИХ ГООООО, БЕШЕ В ЗАДНИЯ МИ ДЖОБ".
merilen, да си жива и здрава, спокойна и много щастлива! Весел празник! 
sanaka, чакала е госпожата да се включиш според мен, ама ти с тоз" непукизъм си я ошашавила
Моят и той се върна бесен ъгейн - не му били оценките реални викала същата госпожа, бил приписвал на всичките n-найсет нейни контролни Не й обръщам внимание вече и аз, има хора, които просто не знаят как и къде да си избиват комплексите
sanaka, чакала е госпожата да се включиш според мен, ама ти с тоз" непукизъм си я ошашавила
Моят и той се върна бесен ъгейн - не му били оценките реални викала същата госпожа, бил приписвал на всичките n-найсет нейни контролни Не й обръщам внимание вече и аз, има хора, които просто не знаят как и къде да си избиват комплексите 
Това да беше всичко. Преди малко ми пише
мамо
мале, има един човек
...... след 2 минути
висок над 2 метра.
Ама аз след случая като тичах да я прибирам, че някакъв я преследва и знаейки, че онзи лудият се движи в нашия район, усетих как краката ми се подкосяват.
Санака, и мен много ме дразни писането в различни съобщения, но се оказа, че в работата ми ако напиша всичко в едно никой не го чете до края, включително шефовете. И аз започнах да го разбивам в няколко, като тийнейджър.
мамо
мале, има един човек
...... след 2 минути
висок над 2 метра.
Ама аз след случая като тичах да я прибирам, че някакъв я преследва и знаейки, че онзи лудият се движи в нашия район, усетих как краката ми се подкосяват.
Санака, и мен много ме дразни писането в различни съобщения, но се оказа, че в работата ми ако напиша всичко в едно никой не го чете до края, включително шефовете. И аз започнах да го разбивам в няколко, като тийнейджър.
Значи, хората трябва да се научат как се съобщават новини. Започва се първо с "всичко е наред" и тогава разказваш историята. Никога няма да забравя как преди около 5-6 години един приятел караше дъщеря ми от морето за София. И по едно време, докато знам, че са по магистралата, ми звъни и започва с думите: Претърпяхме инцидент! Сърцето ми слезе в петите. Просто вече чувах следващите му думи, че детето не е оцеляло. Като взе да разказва, ама пак не казва, че всичко е наред, се оказа, че имали спречкване с някакъв хулиган на пътя, че онзи го бил ударил отзад, че той пък тръгнал да го гони. И докато стигне до частта, че всички са живи и здрави, аз вече бях остаряла с 10 години. Ако ми беше пред очите, щях да му прегризя врата. 
Като чета, май се радвам, че моята няма навика да ми пише и споделя всичко. Това с хвърлянето под метрото би ми скъсило живота с 5 години поне.
И аз много се дразня на неспирни съобщения с по 1-2 думи. И служебно като започне да ми пиука тиймса от колега, за когото знам, че пише по този начин, изчаквам 1 минута да спре да пиука и чак тогава отварям да видя. От друга страна се дразня и на твърде подробни и описателни мейли, за нещо, което може да се напише кратко, точно и ясно. Абе няма угодия.
И аз много се дразня на неспирни съобщения с по 1-2 думи. И служебно като започне да ми пиука тиймса от колега, за когото знам, че пише по този начин, изчаквам 1 минута да спре да пиука и чак тогава отварям да видя. От друга страна се дразня и на твърде подробни и описателни мейли, за нещо, което може да се напише кратко, точно и ясно. Абе няма угодия.
Значи, хората трябва да се научат как се съобщават новини. Започва се първо с "всичко е наред" и тогава разказваш историята. Никога няма да забравя как преди около 5-6 години един приятел караше дъщеря ми от морето за София. И по едно време, докато знам, че са по магистралата, ми звъни и започва с думите: Претърпяхме инцидент! Сърцето ми слезе в петите. Просто вече чувах следващите му думи, че детето не е оцеляло. Като взе да разказва, ама пак не казва, че всичко е наред, се оказа, че имали спречкване с някакъв хулиган на пътя, че онзи го бил ударил отзад, че той пък тръгнал да го гони. И докато стигне до частта, че всички са живи и здрави, аз вече бях остаряла с 10 години. Ако ми беше пред очите, щях да му прегризя врата.
Това колко е вярно...!
Началото на пети клас е, изпратили сме синчето на училище и ненадейно звъни класната - за пръв път изобщо получавам обаждане от училище - и ми казва, "За съжаление се обаждам с лоша новина". Е, сърцето ми падна в петите, цялата станах като в олово и гък не мога да издам, стискам тоя телефон... Оказа се, че наборът в присъп на някакво лигавене със съученици, изхвърлили една намерена забравена от третокласник папка с учебни пособия. И следва да се възстановят нещата, блабла, а аз просто известно време не можех да реагирам, така се бях парализирала.
А въпросният стил "на час по лъжичка" ми е любим
От тези дни:Мамо
мамо
нали нищо
няма да ми стане
а
а
кажи
мамо
Забелязвам съобщенията с известно закъснение (на работа съм), а и притеснение, и се включвам със:
Защо, какво има?
След час и повече се отговаря:
Нищо
В последствие се оказа, че яли със съученик еднакви неща за закуска, на другото момче му станало лошо и повръщал, та затова се бил разтревожил. Та така. Не знам как е най-добре, дали да си казват всичко най-подробно, или да "спускат" частична информация
merilen, ЧРД!
"Също така, да ти кажа, че всеки въпрос се изпраща в отделно съобщение" - цитат от скорошна моя вайбър дискусия с тинейджъра. Та, той явно е убеден , че правилният начин на комуникация е да се насече всичко на отделни парченца и не може да понесе да прочете нещо по-дълго с няколко въпроса.
Посмях се добре с последните разкази. При мен набора почти не ми пише, но умира да ми се обажда за всякакви глупости, но не и за важни неща. Всеки ден след тренировка ми се обажда. -Свърших и се прибирам.
- Добре.
Затваря телефона. След 15 Мин. се обажда пак.
- Автобусът ще дойде след 15 Мин.
- И аз какво да направя. чакай го ще дойде.
- Добре Чао.
Тръгва на училище. Обажда се след 30 Мин.
- Изгубих си шишето с вода.
- Купи си друга.
- Купих си. Чао.
Някой път мисля да не му вдигам, като съм много заета, но да не взема да пропусна пък нещо важно ...
А сестра му пише точно като описаното по горе. На ред по една дума. Не мога да им свикна на странната комуникация на тия тийнеджъри.
- Добре.
Затваря телефона. След 15 Мин. се обажда пак.
- Автобусът ще дойде след 15 Мин.
- И аз какво да направя. чакай го ще дойде.
- Добре Чао.
Тръгва на училище. Обажда се след 30 Мин.
- Изгубих си шишето с вода.
- Купи си друга.
- Купих си. Чао.
Някой път мисля да не му вдигам, като съм много заета, но да не взема да пропусна пък нещо важно ...
А сестра му пише точно като описаното по горе. На ред по една дума. Не мога да им свикна на странната комуникация на тия тийнеджъри.
Моята всеки ден след училище ми пише един ферман на вайбъра(98% свързан с училище).Първи, втори,...седми час имахме,взехме, правихме и т.н. понякога научавам нещо социално за училище и толкова. През останалото време много рядко пише нещо.
Добре че, с Ahoney разменяме инфо, та горе долу се получава картина.
Добре че, с Ahoney разменяме инфо, та горе долу се получава картина.
Всеки ден след тренировка ми се обажда. -Свърших и се прибирам.
- Добре.
Затваря телефона. След 15 Мин. се обажда пак.
- Добре.
Затваря телефона. След 15 Мин. се обажда пак.
Merilen, честит празник!
Звъни само, когато го мързи да ходи от спирката и моли да го взема. Или от стаята си, когато иска да му направя втора вечеря, но го мързи да слезе до долу да ми каже.