Трябва ли да се помага на майката

  • 10 023
  • 318
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 2 334
Тук гледането на ЕДНО дете се изкара титаничен труд.Ами като станат две или три?
Всички коментари произлязоха от думата "трябва". Разширеното семейство не проявява ентусиазъм да помага.Примирете се и се замислете за взаимоотношенията си.
Да викате възрастни хора при болни,не е най-добрата идея.

# 256
  • Варна
  • Мнения: 38 325
Вие пък възрастните ги изкарахте съвсем взели дали. В общия случай  бабите и дядовците са 50+ или 60+ години. Някои са даже 40+. Не са легнали да мрат, нито са толкова кекави, да не говорим, че не са и чак толкова възрастни. Почти винаги са още работещи хора, по цял ден сред други хора обаче точно болното бебе ще ги срине и ще ги постави на ръба на смъртта.

# 257
  • София
  • Мнения: 18 298
Хай, авторката е на 35 и има по-голяма сестра, та надали родителите ѝ са на 40, 50, че и 60.
И да, настинката Е вирус и надали е била толкова лека, щом е свалила двама млади и здрави хора с 40 градуса.

# 258
  • Варна
  • Мнения: 38 325
Аз родих на 34. Майка ми беше на 60, а баща ми на 61. Свекърите бяха дори по-млади. Хора активно работещи, здрави, прави, жизнени. Сега, 12 години по-късно, са по-възрастни, но все така жизнени, търчат с детето по екскурзии в чужбина. Така че, за мен е напълно възможно.

Що се отнася до вируси, всичко е до имунитет. Както казах, активно работещи хора на ден се сблъскват с повече вируси отколкото като са в една къща с настинало дете.

# 259
  • Мнения: 21 759
Преди повече от година авторката на темата е била на 35, сега едва ли е още на толкова. Има и по-голяма сестра. Би било наистина странно, ако родителите ѝ са на 40-50 г.

За мен темата е по-голяма - за границите на другите, които не са уважени, за убеждението, че всички са ти длъжни, за "ние, майките", които "сме" последна инстанция за всичко и светът трябва да се върти само в "наша" полза...

# 260
  • Мнения: 2 334
Ако родителите на авторката са на 40- 50г. то ще са работещи. всички се оединихме около мнението,че трябва да се помага ,ако има желание.В случая такова липсва.
Някои хора могат да са много добри в гледането на пораснали деца и то за една екскурзия,но да не се наемат да гледат бебе.

# 261
  • Мнения: 17 888
За мен темата е по-голяма - за границите на другите, които не са уважени, за убеждението, че всички са ти длъжни, за "ние, майките", които "сме" последна инстанция за всичко и светът трябва да се върти само в "наша" полза...
Това мислене се възпитава, вкл.с личен пример. Нормално ако е гледала племенниците, също да очаква помощ.

Възможно е семейството ù да имат определени идеи на тема дълг и сериозни занимания и тя като мома да е попадала в определена роля в тези идеи, но сега като майка - не.

# 262
  • Мнения: 10 806
Няма значение на колко години са. Те вече са тичали подир ревливи дребита , смъквали са ги от катерушките да не се пребият, спасявали са ги от колите по улицата и са им чистили очите в пясъчника. Сега тепърва вместо да идат на йога и медитация и да си пийнат чая бавно и самовглъбено от китайска каничка в китайски чашки ... да се юрнат да бършат сополи и да чистят повръщано ???? Ама наистина ли някой смята за задължение ?

# 263
  • Мнения: 1 754
Много се надявам да стана баба в далечното бъдеще. Ако не си виждам внуците и не си помагам на децата, заради йоги, на които така или иначе ще мога да си ходя, ще бъда една провалена бабичка.

# 264
  • Мнения: 2 451
Не мога да си представя майка ми на 63г с гонартроза и постоянна умора заради стеснение на сънната артерия или баща ми на 66г, опериран от рак с невропатия, високо кръвно и диабет, да тичат след прохождащи или да гледат болни деца.

Вместо да се чудя как да ги облекча, аз ще ги товаря с отговорности към малки деца.

# 265
  • София
  • Мнения: 15 166
Всеки, който решава да има деца предварително следва да си прецени кой ще ги гледа и кога, колко майчинство, пари за детегледачки, места в ясли и градини и прочее. Родих на 31, майка ми беше на 52 – активна жена, с баща ми постоянно пътуваха, в общи линии бяха в моя град по-малко от два месеца годишно. Изобщо не ми е хрумвало да искам да ми гледат детето и синът ми за пръв път е нощувал у баба си на 4-5 години някъде като стана. Винаги после е прекарвал времето у баба си и дядо си с огромно удоволствие, защото се е случвало, когато и на тях, и на него им е приятно и удобно. Нямам братя и сестри, но имах много приятели без деца, не ми е хрумвало и тях да ги моля за нещо. Изобщо, никой не е длъжен да се занимава с нашите деца, които ние сме решили да имаме без да сме питали другите те сега колко точно ще отделят от времето си по случая.
Аз съм от поколението, което е отгледано от баби, но родителите ни са ставали родители често на по 20 години, бабите се пенсионираха на 50-55 и изобщо съвсем друг свят. В наши дни всеки работи до 65-70, някои и повече. Изобщо не виждам кой с какво право ще се сърди, че светът не притихва понеже е снесъл златното яйце.

# 266
  • Мнения: 5 656
Имам позната, която може да си позволи домашна помощница два пъти седмично и родителите й веднъж седмично й вземат децата. Жената е самотна майка. Не всяка може да си позволи подобни "екстри".
То голям ужас бабата или дядото да вземат децата за един уикенд, за да си отдъхнат родителите.

# 267
  • Мнения: 321
Дори и да не са болни, хората на 60+, 70+, 80+ също си имат личен живот и не са "на повикване". Цял живот са стискали зъби, работили, гледали деца и сега най-сетне имат време за себе си и за нещата, от които може би са се лишавали през по-активния си период. Да, ама не. Егоистично било. Трябвало да пекат питки и баници вместо да пътуват Laughing

Е, ако искат да помагат, ок. Ама не са длъжни.

Тук някой описа бабата от рекламата Резиста Шоко мече като пълна егоистка Grinning За мен по-голяма егоистка е майката, дето просто си тръшва болното дете на бабата, без предварително да е питала искаш ли, можеш ли...

# 268
  • Мнения: 1 754
Всяка помощ е от полза, дори само да има човек, докато детето спи. Отделно може помещението за игра да е обезопасено, храната да е готова и за гледащият ще е максимално лесно.

# 269
  • Мнения: 22 010
Може, обаче аз например имам четири деца. Почти съм убедена, че след тяхното отглеждане ще съм на ръба на силите си. Няма начин да се почувствам виновна или както някой горе писа "провалена бабичка" Simple Smile понеже не гледам редовно внуци. Ако някое от децата очаква това от мен, просто ще разбере, че се е объркало. Аз ще съм си се отчела вече с бебетата и малките деца в този живот и радването и глезенето на внучетата по час - два ще ми е предостатъчно.

Общи условия

Активация на акаунт