Трябва ли да се помага на майката

Аз пак да кажа,че съм гледала на брат ми и сестра ми децата,при това всеки уикенд,почти без изключения докато бяха малки и това изобщо не означава,че сега те трябва да гледат моето дете.  Не го очаквам да ми се върне като услуга да речем. И не е защото не сме в близки отношения, просто динамиката на ежедневието при всеки е различно.

Аз племенничките ми не съм ги гледала като малки, но пък като големи едната имаше нужда от репродуктивна помощ, а сестра ми хем не е наясно, хем се страхува от медицински манипулации и аз бях плътно с дъщеря ѝ на всички прегледи и процедури, защото съм с богат опит в областта. 
Нищо не очаквам насреща от племенницата или от сестра ми.
Та не само за малки деца е необходима помощ, но пак не е задължителна,а зависи от отношенията в семейството.

Има една голяма празнота в теорията спомената по - рано за даващите и вземащите. Според мен няма такова деление. По - скоро зависи от човека. Пък в крайна сметка, да помагаш не е аритметика. И това че някой е гледал моето дете не означава, че аз трябва да отвърна със същото. Помагам където отсрещният човек има нужда. Не ходя с теглилки в джоба.

Ами не е и не е логично да е. Човек остарява до друг човек и на старини се подкрепя с човека до себе си . Дано да има късмет да са живи и здрави

Да, така е, семейството което създаваш е по-важно от това, в което си се появил.

Принципно съм израснала с примера на баба ми и нейната сестра... Просто не съм виждала по-задружни сестри, толкова много се обичаха, подкрепяха и помагаха във всичко, чак мъжете им (дядовците ми) си бяха като братя. Като се замисля, не съм попадала на други така сплотени сестри (или братя).

Аз пък ходя с теглилки. Защото егаси семейството където все единия дава и дава, а другия не, защото не е аритметика.

Хора, авторката няма нито предвид някой да и гледа детето, нито да и връща услугата сестра и. Тя е огорчена, че реално на никого не му пука как се чувства и колко много, разбираемо, е уморена в този период от живота си. Не че няма да се справят, гадно е усещането, че за едни 3-4 часа дори, през голям период от време, няма кой не да ги отмени, ами дори и да се порадва малко на детето след като е приготвено/ нахранено, преоблечено, подготвено следващото хранене, шишенцето с водичка, всичко/,  че да си поемат въздух малко родителите. За това става въпрос. Много майки са в това положение и разочарованието си го има, защото близък означава човек, който да иска да ти помогне, когато имаш нужда. Те като остареят очакват помощ, търсят помощ, нали, очакват съвети, очакват пари, ако не им стигат парите, очакват да им се помогне?  Тогава сме близки веднага, но когато една жена е скапана от храненията и смяната на памперсите през два часа, от недоспиването, от всички неразположения на бебето покрай зъбките и други, се забравя много удобно, че сме роднини все пак и се запява песента “който си има деца - да си ги гледа”, “аз съм уморен/а, имам ангажименти и не мога…”Аз така я разбрах авторката. Еми не е нормално, човек става родител и е имал някакви напълно естествени очаквания, че майка му, брат/сестра, най-близките, ще влязат в положение, ще има подкрепа, а то какво се оказва… Както и да разклоняваме темата, точно в трудното си личи кой какъв е. Родителството, когато детето е бебе е трудна ситуация, болестта е трудна ситуация, да не ти стигат парите за храна е трудна ситуация, какво още - смърт, развод също. Иначе всеки се изкарва прекрасен човек, много добър, обичащ децата си, достоен и какъв ли не, но щом не можеш да застанеш до някого, когато му е трудно, колко ли пък да си добър човек.

Авторке от кой град си и на колко години е детето? Има разни програми, които са малко известни. Преди ясла и градина, държавна занималня за адаптация. Няколко часа.

Аз пак да кажа - семейството да ти отказва помощ и да сте в такива отношения - проблемът може да не е в техния телевизор и хич да не са толкова близки. В едно любящо, задружно семейство помощта я има и без да се търси, защото е предлагана още от началото (ако има такава възможност чисто физически).

Авторката толкова заповеднически казва “трябва”, а то нищо не трябва. Единственият човек освен майката, който има задължение към детето е бащата. Останалата рода е по желание, а платената помощ е по финансова възможност. Нито една майка тук не каза “не искам помощ”, защото всяка иска, но никоя не каза “трябва задължително родата да се включва, че иначе що са ми като не гледат детето ми”. Просто като няма - справят се двамата родители и толкова. Не е страшно, не е вечно.

А аз по-скоро съм с мисълта авторката да се замисли за своето положение в разширеното си семейство. Какви са отношенията със сестра и, с родителите. И особено за реципрочността в отношенията им.

и как ще се развие това в бъдеще.

По принцип офертите "елате да ви платя ресторанта" и "елате да се заразите" рядко срещат един и същ отклик.

Освен да кажа, благодаря, че четете поясненията, които давам, друго не мога да кажа. Доста добре и точно описано, харесванията на поста го доказват. Абсолютно вярно и коректно!

Относно следващите коментари, ще добавя - отношенията в семейството ни (имайте предвид моят род и този на мъжът ми) са екстра, не се съсредоточавайте върху тях. Аз лично нямам какво да коригирим, поясних и това в един от коментарите ми, няма да се повтарям, че става скучно вече.

Много е забавно как като се каже "бяхме болни", веднага се казва "ама как ще викате някой, ще го заразите", с какво с настинка ли? Няма как да подмина подобни коментари, при положение, че се правят погрешни заключения, за това уточнявам, защото има потребители, които четат поясненията.

Та да се върнем на темата... ще се радвам още майки да споделят собствения си опит, смятам че ще помогнат доста жени в нашата ситуация.

Да бе, точно защото са екстра, затова си се появила да пишеш тук как няма кой да ти помага. А-а-ха. Точно така.

Авторката да се ограмоти малко по здравни въпроси - настинката Е заразен вирус.
Но след една-две години ще има тази възможност.