Окей , кажете ми тогава – ако това не е любов, защо не мога да го пусна? Защо, след толкова години, след толкова осъзнати грешки, след като дори самата аз понякога усещам празнота, пак се връщам при него? Не е като да не осъзнавам, че не ми дава това, което искам. Не е като да не съм се опитвала да си тръгна. И все пак… не мога. Кое ме държи? Навикът? Пристрастяването? Или някаква извратена форма на любов? Ако беше само секс, нямаше ли вече да ми е писнало?
- Публикувана: 28 март 2025, 23:21 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2025, 22:39 ч.
5 години връзка без етикет – истински чувства или просто навик? Защо не сме заедно?
Казваме ти .....щото си смотана. Както и аз разбирам че съм смотан..........ТОВА НЕ Е ЛЮБОВ !!!
Окей , кажете ми тогава – ако това не е любов, защо не мога да го пусна? Защо, след толкова години, след толкова осъзнати грешки, след като дори самата аз понякога усещам празнота, пак се връщам при него? Не е като да не осъзнавам, че не ми дава това, което искам. Не е като да не съм се опитвала да си тръгна. И все пак… не мога. Кое ме държи? Навикът? Пристрастяването? Или някаква извратена форма на любов? Ако беше само секс, нямаше ли вече да ми е писнало?
Казваме ти .....щото си смотана. Както и аз разбирам че съм смотан..........ТОВА НЕ Е ЛЮБОВ !!!
Бояна по добра душа пък и по умна ,та ти го обясни безплатно......аз щях да те таксувам бутилка уиски
Казваме ти .....щото си смотана. Както и аз разбирам че съм смотан..........ТОВА НЕ Е ЛЮБОВ !!!
Бояна по добра душа пък и по умна ,та ти го обясни безплатно......аз щях да те таксувам бутилка уиски
Трябва цяла каца защото за един Овен приемането на истината е предизвикателство. 🙂
Всъщност аз винаги му намирам извинение за действията, пък ако някой друг обърка дори един изказ към мен… адиос. Егатимус и специалния Балкански атрибут, верно 🤣
Окей , кажете ми тогава – ако това не е любов, защо не мога да го пусна? Защо, след толкова години, след толкова осъзнати грешки, след като дори самата аз понякога усещам празнота, пак се връщам при него? Не е като да не осъзнавам, че не ми дава това, което искам. Не е като да не съм се опитвала да си тръгна. И все пак… не мога. Кое ме държи? Навикът? Пристрастяването? Или някаква извратена форма на любов? Ако беше само секс, нямаше ли вече да ми е писнало?
Имаш петгодишна връзка за секс. Тоест, ако сега си на 27 си започнала да се срещаш с него на 22 и си загубила едни от най-хубавите си години с мъж, който само те ползва за секс...
Оф как го мразя това с 'най-хубавите години'. След 30 използвана скумрия, да си посипе главата с пепел. Не можете да си представите колко отровно е за млади момичета да го четат това и да им се набива в главата ей така между другото как до Х възраст са в прайм и това е.
Мразиш или не, това са си едни от най-хубавите и най-фертилните години на жената. А тя ги е пропиляла с някакъв ахмак, който я ползва за секс. Ако и тя това иска, прекрасно! Намерили са се. Ама гледам е пуснала тема, защото явно не й е достатъчно и иска развитие на връзката. Докато го остави, ако изобщо се реши, докато го забрави, докато намери друг мъж може да минат неусетно още 5-10 години.
Като гледам колко е вкопчена и откъсната от реалността и как фантазира нищо чудно и следващите й връзки да са подобни на настоящата.
Не й набивам нищо в главата и не коментирам негативно. Напротив, жал ми е за нея и се надявам да се събуди от този сън и да си поеме живота в ръце.
Ми сигурно е в това че не съм всеки месец с различни за да имам база за сравнение. Направо за девическия манастир но с клоунските одежди. 🙂
В твоя случай 'клин клин избива' може БУКВАЛНО да проработи. Дето се вика, отчаяни времена, отчаяни мерки. 
Окей , кажете ми тогава – ако това не е любов, защо не мога да го пусна? Защо, след толкова години, след толкова осъзнати грешки, след като дори самата аз понякога усещам празнота, пак се връщам при него? Не е като да не осъзнавам, че не ми дава това, което искам. Не е като да не съм се опитвала да си тръгна. И все пак… не мога. Кое ме държи? Навикът? Пристрастяването? Или някаква извратена форма на любов? Ако беше само секс, нямаше ли вече да ми е писнало?
Знам, че това, което имам с него, не ме води към нищо сериозно, но не е толкова просто да се откъсна. Не е само навик, а и чувства, които няма как да изключа с копче. О
Скрит текст:
питвала съм, но не мога да спра да се връщам. Ако знаех как да се отърва от това усещане и от този човек напълно, щях да го направя. Не че не разбирам логиката, просто емоциите винаги надделяват.
Разбира се, че искам нормална връзка и всичко което една жена би искала. Но го искам с човек когото ще обичам но и той мен а не просто някой с който да съм само за да съм се отчела, че не съм сама.
Разбира се, че искам нормална връзка и всичко което една жена би искала. Но го искам с човек когото ще обичам но и той мен а не просто някой с който да съм само за да съм се отчела, че не съм сама.
Копче няма и магическа пръчка няма. Но решения има, по-бавни са, но са сигурни.
1. Както Хечи писа, работи с психолог. За теб това е отровна връзка - поне прочети някоя статия.
2. Щом имаш силни чувства, бори се за него. Действай! Нали силната любов побеждава - търси го, кани го, извеждай го. Обясни му се в любов. Пробвай различни неща. Най-тъпото е да седиш и да чакаш.
3. Ако искаш да разбереш дали те обича, зарежи го. Ако има чувства, той ще те търси. Ако няма, ще се отървеш.
4. Ако ти не можеш да го оставиш, накарай го той да те зареже. Само трябва да го извадиш от зоната на конфорт.
Скрит текст:
Успех! Ето ти някои идеи.
1.Почти стандартен тест е фалшива бременност и от любов ще оставиш детето. Лично аз не одобрявам лъжите и не бих го направила.
2. Казваш му, че имаш повод да почерпиш и го каниш в ресторант или у вас (ще сервиш в секси бельо). Предразполагаш го, като го нахраниш добре и водите лек разговор. После обясняваш повода - открила си вътрешното си аз. Обясняваш се в любов, предлагаш му сърцето, душата, тялото си, дома, парите си, гените си ..докато смъртта ви раздели. И понеже не върви да паднеш на колене с годежен пръстен, просто му поднасяш луксозно опакован лист - резервирана дата за граждански брак с вашите имена. Както се пееше в една песен "ще бъда утре в пет във снежнобяла рокля пред 5-ти райсъвет"
Или ще приеме (10% вероятност), или ще реши, че си луда и ще избяга с 200 (90%)... но това ще е копчето да скъсате.
1.Почти стандартен тест е фалшива бременност и от любов ще оставиш детето. Лично аз не одобрявам лъжите и не бих го направила.
2. Казваш му, че имаш повод да почерпиш и го каниш в ресторант или у вас (ще сервиш в секси бельо). Предразполагаш го, като го нахраниш добре и водите лек разговор. После обясняваш повода - открила си вътрешното си аз. Обясняваш се в любов, предлагаш му сърцето, душата, тялото си, дома, парите си, гените си ..докато смъртта ви раздели. И понеже не върви да паднеш на колене с годежен пръстен, просто му поднасяш луксозно опакован лист - резервирана дата за граждански брак с вашите имена. Както се пееше в една песен "ще бъда утре в пет във снежнобяла рокля пред 5-ти райсъвет"
Или ще приеме (10% вероятност), или ще реши, че си луда и ще избяга с 200 (90%)... но това ще е копчето да скъсате.
Окей , кажете ми тогава – ако това не е любов, защо не мога да го пусна? Защо, след толкова години, след толкова осъзнати грешки, след като дори самата аз понякога усещам празнота, пак се връщам при него? Не е като да не осъзнавам, че не ми дава това, което искам. Не е като да не съм се опитвала да си тръгна. И все пак… не мога. Кое ме държи? Навикът? Пристрастяването? Или някаква извратена форма на любов? Ако беше само секс, нямаше ли вече да ми е писнало?
И ниско самочувствие. Също и грам себеуважение няма.
Заслужава си каквото е посяла.
Женен ли е?
И от къде знаем каква точно е майка му?