Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете

  • 23 428
  • 739
  •   1
Отговори
# 135
  • SF
  • Мнения: 26 539
Не е закъсняла. Сигурно е еманципирана. Ние не я познаваме, а и да я познавахме, пак оценката ни за нея, щеше да е субективна. Колкото тя има право, без да е общувала с мене, да ми каже за кое съм закъсняла, кое ми е навреме и дали съм еманципирана, толкова и аз за нея мога да твърдя.
Цялата ми информация за жената идва от първия пост на майката. Останалото са форумни донагласявания, които така и не съм изчела, защото не ме интересуват грам.

# 136
  • София
  • Мнения: 19 399
Права си, Есме. Никога не е късно човек да потърси себе си, особено след години потискане.

Последна редакция: вт, 01 апр 2025, 10:02 от Fever Ray

# 137
  • Поморие
  • Мнения: 608
Здравейте мами,искам чужди мнения относно следното.
Дъщеря ни е на 26г,все още живее при нас ,завърши магистратура,работи работа която й харесва.
Скоро скъса с приятеля си с който бяха заедно от деца,заедно бяха 8г.
Но чак сега сподели,че доста я е подтискал,ограничавал,трябвало да внимава кога и с кой говори,с кого излиза,ревнив и тн.
Но до сега не даваше лоша дума да кажем за него и изведнъж-скъсах казва с него,не го обичам,искам да си живея живота.
И сега е като “отвързана” както се казва,нон стоп излиза,казва,че няма друг,когато не се прибира казва,че спи при приятелки.
Питанато ми е,да й се доверим ли,как да реагираме?
Да тя е голям човек ,но живее при нас и се притесняваме.
Стана коренно друг човек.
Щяла да прави каквото си иска,не ни дължела обяснения.
Щяла да пътува с приятелки по света на далечни дестинации,луднахме.
Какво е вашето мнение,как бихте реагирали?
Ами нека изживее щастието от края на токсичната връзка, от която слава богу се е спасила. Някои се спасяваме трудно, други похабяват целия си живот с отровни хора до себе си. Аз се измъкнах от същите отношения, е, не излизам по дискотеки и не пътувам, защото съм с много малки деца, плод на същия този токсичен брак, от който се измъкнах. Но и аз започнах да се радвам на живота, на децата си, на малките неща истински и нищо не може да замени чувството човек да е свободен!
Достатъчно голяма е, тя е жена, предполагам достатъчно оттоворна и ще знае какво прави. А и е свободна.
След време вече сигурно ще влезе в някакъв обичаен ритъм.

# 138
  • София
  • Мнения: 16 048
С 26 годишна жена се държите като с 16 годишна, че и ще ви дава отчет къде спи, Бошке...
На въпросът, не, не трябва да се бъркате. Все едно по каква причина все още живее с вас, но това не я прави дете. Родителите винаги се тревожат, но вие прекалявате.

# 139
  • Out of the Mix
  • Мнения: 3 068
На 26 години вече би трябвало да има пари и за екскурзии, и за самостоятелен живот. Освен ако не е чакала да завърши магистратура и тепърва да почва работа.
Остави дъщерите ти и малкия процент с предварителна планировка за стичане на живота и идните 10-на години още от училище. Оставям и настрана инфлуенсърките уонаби потенциални държанки, както и тези, които от училище се занимават с програмиране и последните няколко години си докарват спокойно джобни без проблем. Това е сега за някои.

Всички останали, както и аз, моето поколение, както и твоето до 23-25 завършваме Бакалавър и евентуална Магистратура. Други и до 30+ учат. Някои може да поработват по време на следването, повечето не, защото трябва и да се учи.
Оттук на 26 няма как да имаш пари за каквото и да е, освен ако родителите не спонсорират. Wink

# 140
  • София
  • Мнения: 19 399
И в сегашното поколение (това на децата ми), и в моето, и в това на родителите ми, повечето работят и учат през студентството. Да не говорим пък за магистратурата, когато вече работят по специалността.
В момента не се сещам за наши приятели или познати с неработещи студенти. И това не пречи на ученето. Неработещите реално скучаят и го виждам с очите си.
Аз лично познавам единици хора, които не са работили през студентстовото си. Пък живеещите в дома на родителите си, дори успяват да си спестят нелоша сума. От 18-19 до 26 е достатъчно време.

# 141
  • Мнения: 11 157
На 26 може да си самостоятелен и на всякъде по света, но ако някой коренно и необяснимо си промени поведението и ако като родител прецениш, че има нещо нередно , то не значи че не можеш да се заинтересуваш какво става. И възсратсни хора попадат под влияние на промиващи мозъци, наркотици, секти , религи ии пр. Ако има кой да се погрижи и да вади човек с подобни проблеми от дупката , независимо каква му е възрастта , може и да може да му помогне.
Т.е. не е лошо някой да попита какво става и да се поинтересува.

# 142
  • Мнения: 2 338
Ха, неработещите през студентството си скучаели. Аз ходех съвсем редовно на лекции, четях в бибилиотеката до откат и хич не ми е било скучно. В моя университет почти никой от студентите не работеше, защото нямаше начин да се кръшка от лекции, отделно трябваше много време за самоподготовка.

Последна редакция: вт, 01 апр 2025, 11:31 от Acid_Burn

# 143
  • Мнения: 11 157
Хич не скучаехме . Много си бяхме супер първите 3-4 години да си живеем спокойно и интересно.

# 144
  • София
  • Мнения: 19 399
Имам наблюдения над близко дете. Ходи на лекции 3 дни в седмицата. Редовен студент е и специалността му е интересна, та ученето му върви лесно, но такава им е програмата (така си я направиха сами, защото повечето студенти работят, а и преподавателите преподават и в други университети). Отличник е, но през останалото време буквално се чуди какво да прави, защото повечето му приятели работят.

# 145
  • Мнения: 2 338
Ами аз не съм ходила на лекции три дни в седмицата, а 5-6. Имаше студенти, които бяха заети всеки божи ден. И ако си на 20 г. и се чудиш какво да правиш по цял ден - явно умственият ти капацитет не е особено голям!

# 146
  • Мнения: 22 665
Късно се е еманципирала хипотетичната дъщеря. В такива случаи винаги има стремеж за компенсация, когато видят големия свят и как са живели връстниците им, какво са пропуснали.
На 26 години другите са си извоювали самостоятелност, работят, пътуват, правят планове, имат свой ритъм на живот, познават границите си, а ти гледаш като дете, което за първи път е влязло в сладкарница - нали, разбирате каква е разликата.

# 147
  • София
  • Мнения: 19 399
Не бих оценявала нечий умствен капацитет по това как си запълва времето.
Навремето ние имахме 5 дни лекции от 7 до 14-15 в бакалавъра. Почти всички работехме почасово привечер и/или през уикендите.
През магистъра лекциите ни бяха от понеделник до петък от 17:30 до 19:30. Спокойно отивах след работа на лекции.
Аз самата съм работодател и никога не бих назначила на работа някой, който тепърва е почнал работа на 26-27 години.

Конкретната жена явно работи и няма общо кога е почнала или не. В случая е важно, че се смята за лошо, че иска да е независима, а не се вижда лошото в това, че бившето гадже и родителите са я държали затворена в детската стая с години.

# 148
  • Melmak
  • Мнения: 10 327
Наскоро приключих магистратура в СУ, не бях с набора си. Доста по-млади са колегите от мен.
След бакалавъра, продължиха с магистратура. Всички работеха вече, лекциите ни бяха вечер от 18:15 до 21-22 ч. И това е редовна магистратура.
Повечето споделяха, че работят от втори курс още. Аз също започнах да работя като студентка във втори курс по специалността си. Даже не знам как на 23 завършваш бакалавър и не си работил нищо.

Щерката пък на 26 вече може и да е с 5 години опит. Мисля, че влогърката dessy travels е на близка възраст до лирическата героиня. Зарязала корпоративна кариера и обикаля свят. А майката на хипотетичната героиня тук се вайка, че щерката “спи у приятелки”.

# 149
  • Мнения: 8 487
По време на бакалавър може да не работиш, но той се завършва на 23 г, тоест съвсем нормално е ако имаш магистратура да си работиш. Някои хора на 26 г си купуват апартамент и теглят ипотека, други раждат, трети пътуват по света. Което и да е е по-добре от нищо, а просто същия живот като в гимназията, само че и да работиш.
За мен лично щом живееш с вашите, дори да работиш не си самостоятелен човек. Най-малкото що за гаджелуване е било 8 г в детската стая, ние като ходим на гости едвам издържаме няколко дни. Как се прави спокойно каквото и да е било под вечен надзор и родителски контрол?
8 г да не са отишли никъде, не говоря за далечни дестинации, също е странно, желание за изнасяне или нещо също...

Общи условия

Активация на акаунт