Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете

Някъде нещо е изгубено между авторката и дъщеря й. Връзката на дъщеря й е била 8 години, считано от 18 годишна - това е почти целия съзнателен живот. Ако тя е била толко дълго с него и както се оказва - притисната от него, ревнувана и т.н. - значи нещо в семейството не е наред. В опит да избяга или да потърси близост, тя се е принудила да бъде и остане с него. В коментарите на авторката се вижда, че бащата е контролиращ, изискващ, недоволен. Авторката пък се притеснява за 26 годишна жена. Всичко това на мен ми говори за какво ли не, но не и за истинска топлота, близост, свързаност с дъщерята. Може би затова тя е дистанцирана и не споделя. Наистина в момента може само да бъде подкрепяна, но оставена на мира. Обиждането за това, че си гледа в телефона или е разсеяна и иска да си тръгне означава, че стои по задължение или от кумова срама, но не и по желание. Нека нещата се случват, защото има истинска свързаност, а не по ангажименти.

Добре де, майчината прегръдка и бла бла. А ако не са близки? А ако дъщерята се чувства задушена, притискана и приема всичките тия въпроси и искания за съвети  като груби опити за навлизане в личното ѝ пространство? Или тя не може да се чувства не на мястото си, да е осъзнала, че тези опити за свръх протекция я дразнят и никак не ѝ харесват?

Очевидно, момичето не желае да дава отчет стъпка по стъпка.
Разделила се с дългогодишния си приятел, преживява го. Иска да иде на екскурзия, в далечна държава и какво - вместо майка ѝ да се зарадва за нея - тя притеснена, къде ще ходи. Момичето си изкарва парите и си плаща сама екскурзиите - ама не може, мама се притеснява. Като си е вкъщи - проблем, че не се вписва в изискванията на мама, изнесла се, което е нормално за 26 годишна жена - пак проблем.

Като иде при майка си - въпроси какво става, мама да ѝ даде съвет. Като си гледа в телефона - проблем, неуважително било. Ако не отиде - що не е отишла. Извинете ме, ама тук прозира нуждата на майката от контрол, което излиза от загрижеността. Нейсе, дъщерята трябва да споделя. И мама да я съветва. Това е.

Разбирам и майката - интуитивно усеща, че може би нещо не е наред. Но с това ровене и дълбаене - силно отблъсква. Бащата и той контролиращ и доминантна фигура. О, ужас, дъщерята излиза. Еми ще излиза, ми, нали трябва да си намери нов приятел. Къде ще се запознае с хора, ако си седи само вкъщи? Нали все пак очакваме младата дама да си намери приятел и евентуално да се ожени за него след някакво време, едва ли майка ѝ иска тя да остане стара мома.

Съвет към майката: оставете на жената възможност да ѝ залипсвате. Спрете да ѝ спивате, да се навирате и да искате да я съветвате. Уверявам Ви, щом и залипсвате - ще се обади, ще дойде, ще си говорите и няма да си гледа в телефона. Нека да дойде да ви види, защото иска да ви види и ѝ липсвате, а не, защото ако не дойде ще ѝ се дудне до откат. Надявам се, разбирате разликата.

Да разбира се разбирам разликата и мисля така да действам вече,няма да й досаждам и ще видя кога тя ще ни потърси,когато е готова надявам се.
А моето интуитивно притеснение си е по принцип:)

Интуицията на една майка не трябва да се пренебрегва.

Авторката напред писа, че е свръхпротективна. На 26 години самата авторка нека си спомни дали се е допитвала за всичко до майка си.

Ако слушах интуицията на моята майка, досега да си живеех в детската стая, да не излизам през лятото, защото е топло, да не излизам през зимата, защото е студено, да не излизам вечер, защото е опасно, а пък за интуицията на свекървите да не отварям дума, то цели теми са отворени. Твърде много патетика се вкарва и това е точно емоционално изнудване. Ох, ах, една майка щом усеща...

Дори и интуицията да е правилна, ако досега не я е научила как да се пази сама и да не е отговорна, няма какво да направи сега. Предпазвайки я от живота сега, я осакатява. Не можем да живеем живота на децата ни или те да живеят като нас.

Много добре казано,това съм аз
ornelam точно това си повтарям и сякаш Аз трябва да порасна и да я оставя да прави нещата както ги намира тя за добре,наистина съм свръх протектираща.
И се надявам да е период това и да премине и да реши сама да ни потърси и да иска да сподели с нас,но защото тя иска,а не защото ние така казваме.

Сякаш авторката постоянно очаква дъщерята да има някакви проблеми, за които да сподели и съответно съвети, които авторката да й даде.
Аз съм много близка с майка ми, чуваме се всеки ден, ходим само двете на ресторант или театър, на уикненд трип. Имам си мъж и живея в друг град от нея от 18 годишна. НО никога не съм споделяла всяко нещо с нея, има неща, които съм искала да си преживея абсолютно сама, защото съм такава натура. Аз знам, че мога да разчитам на родителите си, без постоянно да ме притискат, че ще ми дават съвет...
Да, това с телефона е доста невъзпитано, но сякаш тя е на 18 , и годините, в които е била обвързана са пропуснати.

Надали е точно интуиция, щом преди дъщерята е живяла с кофти партньора в детската стая и майката не е усетила проблема.
За мен е свръх протекция по описания от Спиритлайт начин.

Добре, да кажем майката е била свръхпротективна.
Но вие няма ли да се притесните, ако детето ви дойде на обяд/вечеря, муси се непрестанно и си рови в телефона. Най-малко няма ли да питате какво има, проблем ли има, нещо такова. Не става въпрос за грандиозно разпитване и съвети, а ей така, един простичък разговор няма ли да очаквате?

Аз не мога да си представя подобно държане от детето си. За споделяне, споделя дори неща, които не съм сигурна дали искам да ги знам. Някога скрива друго. Но наистина, каквито и спорове да сме имали не мога да си представя отношения майка-дете, като описаните.
Не може каквито и да са /били/отношенията майка-дете, да ми седи насреща, да ми се муси и да се рови в телефона, това пък последното е толкова невъзпитано, че няма накъде.
Ако съм на мястото на авторката правя един последен опит за нормален разговор, ако дъщерята има желание, все пак. В който бих се извинила, ако трябва за нещо в миналото. Но също ще и кажа аз как се чувствам от нейното поведение. А ако не се получи, спирам комуникацията и толкова.Като под "спирам", преставам и да съм в услуга, никакви пари, никакво куче, да си живее независимия живот.
В крайна сметка, ние си обичаме децата, но какви ще бъдат те, много малко зависи от нас и колкото по-рано го осъзнаем, по-добре.

Светкавице, ти имаш едни отношения с детето си, друг има други. Не можеш да си ги представиш, защото ти си друг човек и с годините си изградила различна връзка с детето си. Обаче не може всички да са така, нито всички са така.

Аз с моята майка съм имала проблеми от дете още, не сме били близки дори като бях на 12-18. Никога не изградихме доверие. Опитвала съм да споделям неща още в описания период, не ставаше. Така си и остана до днес. От 20 годишна се изнесох и да е имала мнение по въпроси, свързани с живота ми, не съм го приемала. Опитвала се е да натрапва мнение, но няма как. Оправям се сама в живота от 20 годишна, не съм чакала ни пари от нея, ни акъл. Преди две години отидохме на далечна дестинация. Обадих й се от летище София да й кажа, че пътувам, да не се чуди защо ми е изключен телефона. Ако звънне, да не мисли, че нещо ми се е случило. Последва “ама с толкова проблеми в момента, къде сега отиваш, как може..” направо й казах да не ми говори тия глупости и че без  мен София няма да се срине за една седмица. С такива родители като дете не си имал връзка, и като възрастен нямаш.

Светкавица, твоето дете никога ли не си гледа в телефона пред теб? Аз си гледам в телефона като съм ппи майка ми, тя също го прави, детето ми също. Едва ли по време на обяда си е ровила в телефона, вероятно след това.
Според мен малко е пресилено описанието, а и това притискане за споделяне.

И какво ще постигне авторката, като спре да и гледа кучето? Със сигурност няма да почне дъщерята да почне да споделя. Това ми звучи отмъстително

Има се предвид да покаже, че нещата трябва да са рецопрочни. Тоест родителите са загрижени и гледат кучето, дъщерята да се държи по-възпитано и съобразно изискванията на майката примерно.

Аз сигурно не бих гледала куче, така че това не е нещо неотменно, което всеки родител би направил за детето си, а си е вид услуга.