Детето не е виновно, но с годините идва осъзнаването. Не е хубаво цял живот да си жертва. Просто за щерката е по-лесно това положение, въпреки че твърди как не е щастлива. Даже вече не виждала и как ще се ожени. Хубава жена е, не си представяйте смотана или грозна, достатъчно образована е, че да изкарва и нормална заплата.
- Публикувана: 31 март 2025, 16:24 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2025, 17:28 ч.
Трябва ли да се месим в живота на порасналото си дете
Авторке, обичате дъщеря си и искате да е добре, но с поведението си давате други сигнали на дъщеря си. Това не е обич и грижа, а желание да сте нужна и да давате акъл, надявам се да го осъзнаете, докато съвсем не сте скъсали отношения.
Хващам се с предложението да дадете някакъв съвет. Дори дъщеря ви да беше споделила някакъв проблем, без да ви каже "какво да правя, дай съвет", всеки съвет е непоискан. Във вашия случай тя дори няма проблеми, но вие й предлагате съветите си за имагинерни такива. Имам чувството, че ако се появи проблем при нея, вие ще изпитате удоволствие от това, че сте нужна. Щом тук във форума го усещаме, определено го усеща и тя.
Вашето гости не е да видите дъщеря си и да си приказвате весели неща, а да я проверите къде й е проблемът. Предполагам, че хубаво сте проконтролирали за всякакви сигнализации за проблем - мръсни чинии, мъжки парфюми, втора четка за зъби...
Щом дъщеря ви е самостоятелна, излиза, има работа, плаща си квартирата, ходи на екскурзии - значи е добре.
Повярвайте, всеки си има разни тревоги. Може да се скара с някоя колежка, може да не е на кеф, да е правила секс с някого и да не й се е обадил. Но не е нужно да знаете всичко и да й давате съвети като последна инстанция. Представете си само за момент, че всъщност щерка ви се справя сама, вече е зряла жена и дори може да измисли решение на проблема си, което е по-добро и умно от вашето. Можете ли да си представите?
Хващам се с предложението да дадете някакъв съвет. Дори дъщеря ви да беше споделила някакъв проблем, без да ви каже "какво да правя, дай съвет", всеки съвет е непоискан. Във вашия случай тя дори няма проблеми, но вие й предлагате съветите си за имагинерни такива. Имам чувството, че ако се появи проблем при нея, вие ще изпитате удоволствие от това, че сте нужна. Щом тук във форума го усещаме, определено го усеща и тя.
Вашето гости не е да видите дъщеря си и да си приказвате весели неща, а да я проверите къде й е проблемът. Предполагам, че хубаво сте проконтролирали за всякакви сигнализации за проблем - мръсни чинии, мъжки парфюми, втора четка за зъби...
Щом дъщеря ви е самостоятелна, излиза, има работа, плаща си квартирата, ходи на екскурзии - значи е добре.
Повярвайте, всеки си има разни тревоги. Може да се скара с някоя колежка, може да не е на кеф, да е правила секс с някого и да не й се е обадил. Но не е нужно да знаете всичко и да й давате съвети като последна инстанция. Представете си само за момент, че всъщност щерка ви се справя сама, вече е зряла жена и дори може да измисли решение на проблема си, което е по-добро и умно от вашето. Можете ли да си представите?
Детето не е виновно, но с годините идва осъзнаването.
...
...
Детето не е виновно, но с годините идва осъзнаването.
...
...
Най-тъпото които съм чувала някога е - "ама ти се промени, вече не си същата". Това от хора които са били в живота ми по много дълго време - родител, партньор двуцифрен брой години... За мен би било по-притеснително ако не съм се променила за толкова време, израстване и развитие му се вика. И отказвам да го слушам с обвинителен тон. Никой няма правото да настоява да не се променям, понеже него не го кефи. Нито някой има право да настоява аз да нямам определени граници, пак понеже него не го кефят.
В случая незрялото поведение е на майката, а не на дъщерята - само за малки деца е разбираемо да не схващат че хората са каквито са, а не каквито аз искам. И че не мога да ги принудя. Сигурно грубо прозвучах, но по-лаконично от това не мога да го кажа.
Съвети и помощ трябват как да се приеме това от авторката, а не как да се повлияе на дъщерята. И имам предвид наистина приемане, а не - ОК, няма да я ръчкам, врекла съм се, обаче да знаете колко страдам че не мога да ѝ влияя... Това ще отнеме време и работа. И не става и без осъзнаване и желание, де.
В случая незрялото поведение е на майката, а не на дъщерята - само за малки деца е разбираемо да не схващат че хората са каквито са, а не каквито аз искам. И че не мога да ги принудя. Сигурно грубо прозвучах, но по-лаконично от това не мога да го кажа.
Съвети и помощ трябват как да се приеме това от авторката, а не как да се повлияе на дъщерята. И имам предвид наистина приемане, а не - ОК, няма да я ръчкам, врекла съм се, обаче да знаете колко страдам че не мога да ѝ влияя... Това ще отнеме време и работа. И не става и без осъзнаване и желание, де.
малко или много са подклаждани и от другата страна, защото майката заплашила дъщерята, че ще я лиши от наследство. И така тя толерираше атаките на майка си индиректно като им се връзваше. Всичко това е далеч от истинска любов, привързаност, загриженост и т.н.
В България се смята, че може да ненавиждаш родителите си, да са токсични, ама иначе чакаш от труда им и да ти разхождат кучето. Лицемерно
Друго си е да не поглеждаш родителите си и после да тичаш да им събереш наследството.
В България се смята, че може да ненавиждаш родителите си, да са токсични, ама иначе чакаш от труда им и да ти разхождат кучето. Лицемерно
В България се смята, че може да ненавиждаш родителите си, да са токсични, ама иначе чакаш от труда им и да ти разхождат кучето. Лицемерно
Както ми е дадено жилище, така са ме изнудвали с него, безспорно с най-добри намерения, но знаете за пътя към ада.
Catcher, както ги възпитат родителите и им покажат ценности - така е. Аз нищо няма да получа и пак се грижа. Лицемерието е и от двете страни - едните - като развяват имоти, а другите - като се правят на загрижени.
А и в края на краищата имотите остават за наследниците - гледали или негледали.
А и в края на краищата имотите остават за наследниците - гледали или негледали.
Напротив, могат да ги продадат и да си финансират старините. А не младите независими, които се плюнчат по цял ден във форума, да глозгат кокалите на баба си и "детската стая" на майка си.
Искат и така, и вака. Хем да е като на запад да са като полупознати, хем да после да консумират.
Искат и така, и вака. Хем да е като на запад да са като полупознати, хем да после да консумират.
Ше умрЪ с Кеч1рката направо. 
При мен е по заслуги всичко - спрямо отношението и грижата, както имам токсични роднини, с които не искам да имам нищо общо, и нямам, така и такива, за които обръщам света.
Кечър, така е, ама знаеш разпоредбите в закона.
Дори и ти, и аз един ден, каквото и да става, при кончина на роднина, знаем какво има, какво е, какво се полага на кой, като дялове и запазени части, защото винаги има нещо. Не познавам някой да си оставя коня в реката, но каквото и да си говорим сякаш близостта и разбирателството между близките хора, да кажем братя, сестри, е много по-важно от всичко материално.
Проблеми има, когато не са направени "равните" крачки от родителите овреме.
Права си, може да се продаде, и всичко е хубаво да се прави приживе, както и ние сме направили, и се оставя един минимум, който след това младите ще си го доизкосурят, но без да им обърне каручката.
Тази баба на 90 г. е пример, че реално на човек никак не му трябва много, а имотите и парите не ги взимаме със себе си в отвъдното.
При мен е по заслуги всичко - спрямо отношението и грижата, както имам токсични роднини, с които не искам да имам нищо общо, и нямам, така и такива, за които обръщам света.
Кечър, така е, ама знаеш разпоредбите в закона.
Дори и ти, и аз един ден, каквото и да става, при кончина на роднина, знаем какво има, какво е, какво се полага на кой, като дялове и запазени части, защото винаги има нещо. Не познавам някой да си оставя коня в реката, но каквото и да си говорим сякаш близостта и разбирателството между близките хора, да кажем братя, сестри, е много по-важно от всичко материално.
Проблеми има, когато не са направени "равните" крачки от родителите овреме.
Права си, може да се продаде, и всичко е хубаво да се прави приживе, както и ние сме направили, и се оставя един минимум, който след това младите ще си го доизкосурят, но без да им обърне каручката.
Тази баба на 90 г. е пример, че реално на човек никак не му трябва много, а имотите и парите не ги взимаме със себе си в отвъдното.
При покупко- продажба няма запазена част, само при откриване на наследство, както знаеш.
"Родителите - гадни, ама имотите им - хубави" е тая темичка и не само.
Аз познавам няколко човека, които са теглили майните тотално. Оставили са кон в реката, ама няма драма, защото не е техният кон реално. И не тичат при мама да им гледа кучето, внучето или морското свинче, като е толкова ужасна майка. То няма и логика.
"Родителите - гадни, ама имотите им - хубави" е тая темичка и не само.
Аз познавам няколко човека, които са теглили майните тотално. Оставили са кон в реката, ама няма драма, защото не е техният кон реално. И не тичат при мама да им гледа кучето, внучето или морското свинче, като е толкова ужасна майка. То няма и логика.
Няколко пъти се писа, че все пак има някаква нормална дистанция и това, че някой на 26! не иска да му дават непоискани съвети и не иска да пише всяка сутрин в 7 на мама "Добро утро", съвсем не значи, че този някой не уважава и не обича родителите си по принцип. Просто в момента слага граници, които е трябвало да бъдат сложени още на към 18.