Здрасти/здравей, как си? - за мене си някакъв поздрав. Питам и тези, с които не съм се виждала от много време, и тези, с които си се знаем, че сме добре, и тези, които знам, че преминават през нещо по-трудно. Правя го от възпитание.
Ще се дразня, ако по 5 пъти на ден един и същи човек ме пита как съм, но чак към петия път ще се усетя, че нещо ми идва в повече това как съм.
Аз съм живяла в чужбина и тези маниери там са не само приети, но и задължителни. Толкова се свиква с тях, че ако някой те подмине без поздрав и small talk, чак е странно.
И да, има го това да влизат и излизат от стаята и всеки път да казват Hi! Французите си имат едно coucou, с което се поздравяват всеки следващ път, след като поне 2 пъти вече сте се поздравили с как си.
Ще се дразня, ако по 5 пъти на ден един и същи човек ме пита как съм, но чак към петия път ще се усетя, че нещо ми идва в повече това как съм.
Аз съм живяла в чужбина и тези маниери там са не само приети, но и задължителни. Толкова се свиква с тях, че ако някой те подмине без поздрав и small talk, чак е странно.
И да, има го това да влизат и излизат от стаята и всеки път да казват Hi! Французите си имат едно coucou, с което се поздравяват всеки следващ път, след като поне 2 пъти вече сте се поздравили с как си.
