Работа на едно място с половинката?

Хубаво, но ако започнеш при мъжа ти и скоро забременееш, да не му се отрази зле, че те е препоръчал, да не остане без работа и той.

Не сме имали проблем с колегите, когато сме били в един екип. Нито в България, нито в чужбина.

Не знам как би се отразило на двойката, но оставам с впечатлението, че не е редно да забременяваш за работодателя, нито дори да започнеш работа, ако имаш вече малки деца (от друга тема). Че даже и ще уволняват мъжа й, че тя си е позволила да забременее.
И от къде някъде другите колеги в екипа ще се дразнят, ако има двойка?? Те и приятели може да си помагат, ако се препоръчат или се сприятелят там. А може да станат двойка запознавайки се на работа и да си помагат, пак ли колегите ще се дразнят??

Помисли и колко солидна е фирмата. Ако "утре" фалира/прекрати дейност да не останете и двамата без доход едновременно. За мен това е по-важно от отношението на колеги и подобни битовизми.

Кофти идея. Моят опит е по-скоро отрицателен.

Зависи от двамата конкретно, с моята ако работим и сме нон стоп заедно сигурно ще се избием на 3тия ден. Даже на 2рия като се замисля, което не пречи да се разбираме добре в спалнята дори и като спим понякога гушнати.
Но наистина има двойки, които са постоянно заедно и се разбират прекрасно, аз поне им се възхищавам, вие нищо не пречи поне да опитате още повече щом мислите а забременяваш скоро.

Минах по диагонал и се редуват положителни и отрицателните нагласи към ситуацията. Като положителните са одновно от личен опит, докато отрицателните по-скоро са като страничен наблюдател и догадки.
С мъжа ми работим заедно от 10 години, през голяма част от времето в един екип, съставен само от нас двамата. Прекарали сме по служебни командировка в няколко държави около 2,5 години общо, само двамата и кучето. И във фирмата, и при чуждите партньори имаше семейни двойки (на една позиция или разлика в йерархията).
За 9 месеца се пробвах да сменя сферата и местоработата, като мислех, че и като не се виждаме по цял ден, ще ни действа още по-добре на връзката. Еми, не. Върнах си се, работим на две съседни бюра, отново основно само ние по проекти с чуждестранните колеги и се чувстваме страхотно.
Основните "правила", които видях, че и други са си оформили, са, че не смесваме служебните си и лични задължения, но логистиката им е много по-лесна, когато сме заедно, тъй като и на двете места разчитаме единствено на нас двамата. Ако има нещо спешно на работа, единият остава да го върши, другият поема децата. Ако някое е болно, единият се прехвърля вкъщи, другият работи от офиса. Никога никоя баба не ми е гледала децата - синът ми скоро става на 6 г. В периода, когато работихме на различни места, всичко беше по-трудно.
За нас това работи, но сме със сходно образование, сходен опит (в негова полза, разбира се, защото съм излизала два пъти в майчинство), сходни възприятия и т.н. Ние сме си половинките и живеем живота си заедно.

От личен опит - при нас не е ок, макар да се случва от доста години.Но докато човек не опита няма как да знае.

Личен опит - от 17г сме заедно с мъжа ми и работим заедно също така. Не си омръзваме, но на работа всеки си е с неговите си приятели колеги в почивките, почти не си обръщаме внимание. Но пък заедно пътуваме, вечер си обсъждаме неща професионално, детето и то доста време изкара на работното ни място като малък. Не сме единственото семейство, има и други, не съм видяла отрицателни последици. Понякога съм чувала подмятания “как не си омръзвате”, на които обикновено отговарям, че ние на работа почти не си говорим и не го играем семейство.

Да.
Ще се сплотите, ще имате много общи интереси и много теми за разговор и един общ враг - вашия шеф.
Не виждам какво губиш ако поне опиташ.

И моят опит е положителен, ние се запознахме на работа и доста време работихме в една фирма, в един екип, даже моята позиция беше такава че трябваше да тествам нещата които той прави и да кажа дали е ок да се насочат към клиента. Но ние сме двойка тип "дупе и гащи" и за нас си е супер да сме по цял ден заедно.

Ние сме в една фирма, но в различни филиали, той началник, аз девета дупка на кавала. Имах сега възможност да пробвам да се преместя при него, в друг отдел - не искам, камо ли пък да ми е началник няколко нива над мен. Бррр, би било пълен кошмар.
Искам си свободата.

Да, никой не е очарован от току- що постъпила и след 2 месеца с корем. То си личи, когато е планирано. Не виждам нещо изненадващо. При нас една такава се оказа не в 5-ти, а в 7- ми месец. Демек е постъпила бременна.

И аз от личен опит изразих отрицателното си мнение.

Не знам дали е редно или не, но в много чужди (не наши ) фирми не се толерират романтични връзки между служителите и обикновено ако се случат единият напуска.