Как да научим дете да си прави сметката

  • 10 329
  • 349
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 17 889
Втората година, значи на 16 работих този месец в завод, мисля, че бях на 4 часа, защото не исках да се мотая безплатно на културна бригада.

# 211
  • Мнения: 702
Младежът няма как да заима голяма заплата и ако опитът му е с нискоквалифициран труд след часовете/лекциите нито тук,  нито в Германия или САЩ.
Западът не е много удачен пример, защото там доста неща не са така наредени, както тук.
Пак да не ме разберете грешно, не е лошо да се работи, но е важно какво точно се работи и какви са мотивите.

? Мотивът е да не умре от глад... аз по- хубава мотивация за работа не знам. Абсолютно нормално развитие ми се вижда тва. Не вярвам на някого да му е харесало на 18 да чуе "давам ти месец и после трябва да се изнесеш", ама ей го на - всички някак си избутваме. Ама пък изгледът ми за света стана ДОСТА по- реален след като видях как се плащат сметки.

Е, верно, осъзнах и, че не съм като математиците от учебниците за които четох в гимназията, понеже отказах да избутам университета на хляб и чай, ама тва пък е по- скоро до човек.  Със сигурност предпочитам как се стекоха моите обстоятелства пред тва да чувам студенти в 3ти курс как приказват в автобусите "кво да им звъня на нашите... като спрат да пращат пари - тогава ще звънна", щот и тва съм чувал не веднъж или дваж. Направо се чувствах като в детска градина сред 20 годишни хора.

Последна редакция: сб, 12 апр 2025, 13:16 от duhduh

# 212
  • Пловдив
  • Мнения: 20 645
Истината е, че върлите защитници на детския труд на всяка цена не могат да си позволят друго, защото имат повече деца.
Освен може би Фивър, която ни е казала сто пъти за финансовите им възможности. Ама пак - ако трябваше всичките си деца да дундурка, сигурно щеше да им дойде нанагорно.
И обличат работата в МакДоналдс в клишета като трудови навици, самостоятелност, амбиция.
Злобно и невярно.
Същото за подмятането на Нарциса за злобата и прецакаността.

# 213
  • София
  • Мнения: 15 969
Аз едно не мога да разбера в последните тенденции – детето до завършване е като полуидиот на хотел и след това бива изпратено в друг град или чужбина, за да е самостоятелно, да се научи и започват хиляди клетви по тоя въпрос и нуждата да работи. Никой ли не допуска децата да стават толкова самостоятелни, колкото е по силите им за всяка възраст? Т.е. да имат задължения, знания и самостоятелност и преди 19 годишна възраст.

# 214
  • Мнения: 17 889
Може, ама се случва не в големия град и не в осигурените семейства. Деца от селата отиват гимназия в областния град, а почивните дни работят наравно с родителите си на фермата или полето. Деца от работнически семейства в града работят с бащите си по строежи, например, от 14-15 годишни. Познавам само едно дете на бизнесмени, което в гимназията не само знае и познава бизнеса на семейството, но явно го подготвят за достоен заместник, защото е и граждански / обществено активно, лидер, отличник и пътува много с младежи от неговия кръг/ подобни на него.
Но децата и младежите от средностатичски осигурените семейства честичко си ги отглеждаме с идеята, че трябва да се съсредоточи върху ученето, а всичко друго се осигурява от родителите. А и докато са си у дома малко или много разчитат, че има кой да напомни, да закара с колата, да следи разни ангажименти, за организира, да почисти, огради, напазарува, плати сметките и т.н.

# 215
  • Мнения: 3 286
Не знам как да го кажа деликатно. “Човек вижда това, което знае”. За това Нарциса вижда едно, а “върлите защитници на детския труд” виждат друго.
Имам пример в обкръжението момче, което от малък само искаше да кара кола, ако може багер  нямаше никакво влечение към ученето и никой не го натискаше да е вишист. С помощ от родителите на 18 си купи багери и направи фирма. В момента притежава няколко такива машини за копане и каквото се сетите, има назначени работници и се занимава с ландшафтни услуги - подравняване, оформяне на дворове, настилки, изкопаване … на 25 години е … “прост” среднист. Внася пенсионни осигуровки от 18 годишен и създава семейство, може да мисли за жилище, имот и бъдеще.
На работа имаме момче на 22 години, което от две години работи във фирмата като обучаващ се и ходи на училище успоредно с това. Получава някакви малки пари, работи и учи едновременно. Фирмата влага в него като знае, че един ден щом завърши обучението ще е минал всички нива във фирмата и ще работи пълноценно за нея. Намерил е предложението по време на изложение за работа.
Та от няколко поста се опитвам да обясня, че младите хора не е нужно да работят в Мак Доналдс и или по морето.
Не отиваш да учиш тежки специалности, когато нямаш семейство, което да си ги позволи или собствен план как да го направиш.

# 216
  • София
  • Мнения: 22 857
Солей, пак правиш нерелевантни сравнения като с трудовите навици, които били да ставаш рано и да се облечеш.
Даваш пример с човек, който е започнал да работи това, в което иска да се развива, а не със счетоводител, който е продавал листовки за пари.
 Едното е част от кариерния ти път, другото е закрепване на бюджета.

Затова смятам "злобните" подмятания, които не ви изнасят, за абсолютно валидни. Около мен хората, които са започнали на много млада възраст работа само за да се издържат, масово винаги гледат в паницата на другите и се усеща една нишка на животът ме натиска, аз се боря с него, пък другите са готованци и все им броят парите и мебелите.
Знам, че тук във форума всички са щастливи от изборите си. Изключваме ги по презумпция.
Аз писах за себе си - предпочетох в ранните курсове да правя преводи, които ще ме обогатяват, но пък за 1/3 от заплатата и бакшишите на сервитьорка. Всеки оперира според ценностната си система и понася И минусите. Не са само плюсове никога за нищо и самият факт, че не можете да откроите дори един минус на тезата, която защитавате, само доказва, че подхождате емоционално, а не логически.

# 217
  • Мнения: 22 528
Бих предпочела на 20 да съм сервитьорка за много пари, отколкото да полагам интелектуален труд за малко пари. Исках хубави дрехи и заведения тогава Simple Smile

# 218
  • Мнения: 13 571
А какво ще кажете за безплатните стажове?Като сме тръгнали да даваме за пример чужбина, там е много популярно за някои специалности. В гимназията на сина ми имаше задължително такива от две седмици през ваканцията и там се научи наистина на много неща. Но пари няма как да получи, въпреки заетост от 9 до 17 ч. Студентите също ходят на такива стажове, в специалността "право" има след втори и след трети курс(за курсовете не съм много сигурна дали сега са точно тези). Разбира се, винаги може да се намери някой просто да ти подпише стажа и да ходиш да изкарваш пари от сервитьорство, но това по-добре ли е, бихте ли толерирали такава заетост?

# 219
  • София
  • Мнения: 22 857
Нали и аз това казах - всеки според ценностната си система (и възможностите) действа.

И двата ми стажа бяха безплатни, но в нелоши звена, научих много и не съжалявам. От едното ми предложиха да се кандидатирам за младши експерт, но отказах.

Една позната учила е, после в чужбина, после стаж и започнала на 25 на 2000 чисто през далечната 2010. Знам, че съфорумки са богати и взимали по 5 още тогава, но отворете си статистиката за 2010 за заплатите. Не е изпуснала таблите, има си трудови навици, договорила се е и са ѝ дали заплата.

Последна редакция: сб, 12 апр 2025, 13:58 от The Catcher in the Rye

# 220
  • София
  • Мнения: 19 275
Лорелда, баща ми е на 80+.

# 221
  • Мнения: 22 528
Ценностната система се променя. Сега пак обичам хубавите дрехи, но не са ми най- важни Wink

# 222
  • Мнения: 18 539
Скрит текст:
Младежът няма как да заима голяма заплата и ако опитът му е с нискоквалифициран труд след часовете/лекциите нито тук,  нито в Германия или САЩ.
Западът не е много удачен пример, защото там доста неща не са така наредени, както тук.
Пак да не ме разберете грешно, не е лошо да се работи, но е важно какво точно се работи и какви са мотивите.

? Мотивът е да не умре от глад... аз по- хубава мотивация за работа не знам. Абсолютно нормално развитие ми се вижда тва. Не вярвам на някого да му е харесало на 18 да чуе "давам ти месец и после трябва да се изнесеш", ама ей го на - всички някак си избутваме. Ама пък изгледът ми за света стана ДОСТА по- реален след като видях как се плащат сметки.

Е, верно, осъзнах и, че не съм като математиците от учебниците за които четох в гимназията, понеже отказах да избутам университета на хляб и чай, ама тва пък е по- скоро до човек.  Със сигурност предпочитам как се стекоха моите обстоятелства пред тва да чувам студенти в 3ти курс как приказват в автобусите "кво да им звъня на нашите... като спрат да пращат пари - тогава ще звънна", щот и тва съм чувал не веднъж или дваж. Направо се чувствах като в детска градина сред 20 годишни хора.
От едната крайност в другата. Честно, не знам с каква гордост толкова хора обясняват, че от родителите им един гол не става и не са ги искали. Правиш дете, мотае ти се в краката , яде ти хляба, на 16 го пращаш да си заработва джобните и като стане на 18, най-накрая го разкарваш с чиста съвест. Това е нещо, от което човек трябва да се срамува, не той или детето му да се гордеят.

# 223
  • Пловдив
  • Мнения: 20 645
Аз мисля, че човек трябва да се срамува и на 25 да прати детето да работи. Толкова ли не е могъл да му остави нещо да преживява, ами го изритва - защо го е правил, като не става за един гол.

# 224
  • София
  • Мнения: 19 275
Най-добре до поне 48 да стои вкъщи. Няма смисъл при живо родители да учи и да работи.
В краен случай мама заминава с него в университета да му държи ръката по време на лекции, докато тате праща пари за всяка глезотийка.
И детето си прави вазектомия (от друга тема), защото няма после време за деца, а баба и дядо надали ще живеят до 150 г. да ги хранят и тях.

Общи условия

Активация на акаунт