Как да научим дете да си прави сметката

От сладоледа се изкарваше много, също и от туристическата агенция.

Какви са тези трудови навици, дето тепърва на 20-25 ще ги създаваш?

Ами аз нямах до 18 годишна никакви трудови навици. Оттогава работя.

Аз питам какви са самите навици. Всеки говори за трудовите навици , ми ето, аз вече 16 години работя, 25, ако смятам и работата в бизнеса на баща ми - не съм забелязала да съм развила някакви особени и невъзможни за придобиване другояче трудови навици. Разнообразни знания и умения за тази и онази конкретна работа - да, ама това не е трудов навик и се учи или в университет, или в хода на самата работа. Та какви са тези прословути навици?

Работя от 19 годишна. Нямам нито един ден без договор. Не съм работила никога сервитрьорка или продавач на сладолед. Трудов навик е: да си на работа поне 10 минути преди началото на работното време, да си облечен в облекло, подходящо за работата, да се държиш по подобаващ начин, да си оправиш работното място в края на деня. Трудов навик е да вземеш хартийка от пода, нищо че не си я пуснал ти,  да помогнеш на колега и без да те е молил за помощ. Не си приятел с колегите си, не им разказвай личния си живот. Да бъдеш организиран, да знаеш кога ти трябва пълни концентрация и бърза работа и кога може да се поотпуснеш. Трудов навик е да да се учиш всеки ден, да знаеш, че не знаеш всичко, да се подготвиш днес, за нещо което ще правиш утре. Да не си вземаш болничен защото те мързи и още мноого други неща, които остават едни и същи без значение вида на работата.

Тези трудови навици аз съм ги научила от семейството и в училище.

Сега, не мога да кажа за какво говорят нагоре коментиращите, но давам пример от верига ресторанти - студентите закъсняват почти всеки ден (графикът им е съобразен с лекциите, да не стане че са до 3, а да са на работа в 3:10...) някой път просто не идват. Не съобщават по никакъв начин за това, дори след като им е казано просто да се обадят на служебния телефон да кажат... Навик да пазят чисто нямат - пада нещо на земята, първи инстинкт им е да го сритат под хладилник/фритюрник. Разлято на пода заобикалят до последно, моп/метла през живота си досега не са държали... Излизат в почивка, връщат се с 25 минути закъснение - "видях един авер там, заприказвахме се, к'во толкова станало сега..." Телефоните са разрешени в стаята за почивка - крият ги по чорапи и боксерки (униформите са без джобове), скатават се по складове и ъгли да гледат тиктоци - като ги хванеш - ама аз пих вода, ама баба ми почина (за 8 път последната половин година) и т.н. Първокурсниците (момчетата предимно) идват с мръсни вмирисани тениски - мама не е изпрала, той сам не се вълнува от такива неща... Вечерта са пили на дискотека с колеги от работа, сутринта 3-ма се обаждат с една и съща фалшива история, защо не могат да дойдат на работа - поне да бяха измислили различни неща... Това са неща, които един средностатистичеки професор не го интересуват - той си разказва лекцията, взима си парите - не го вълнува дали Пешо цъка онлайн казино или го слуша. Накрая или ще вземе изпита или няма. Мама вкъщи също няма да му пропусне прането и ще му вдигне падналия боклук... На работа не е така - всички тези глупости не се толерират, но те още не го осъзнават, защото нито вкъщи са ги научили, нито в университета... (сега не говорим в случая за адекватни деца с адекватни родители)

И изведнъж се оказва, че тези деца с реалност не са се сблъсквали никога... И като станат на 25 и започнат да търсят първа работа по специалност и видят какво се изисква от тях - ще бъдат шокирани много...

А какво значение има, че не си била сервитьорка или продавач на нещо? Все е трудов опит, ако работиш. Това е също работа, като твоята и много други
Аз не съм имала никакви работни навици до 18-тата ми година. Живеех в чист и много подреден дом, от мен не се изискваше нищо. И аз не правех нищо вкъщи, освен елементарните неща, да си подредя стаята и подобни.
В училище бях отличничка, но не са ми плащали за това. Когато започнах да работя за пари, видях доста разлики с училището.

Взе ми думите от клавиатурата.
До човек е. А тези, които вечно закъсняват и не могат да спазват елементарна култура, и 10 години работа не ги спасяват и не ги "изграждат".

Какво сте научили в училище, което прилича на трудов договор? Аз нищо.

Бианка, постът, който Дени е цитирала.
Да не закъсняваш, да си облечен, да си 10 мин преди това. И така нататък. Повечето неща не са трудови навици, а елементарно възпитание.

Тъкмо мислех, че това всичкото е санитарен минимум във възпитанието и се учи в началното училище, ако не и в детската градина. Ако трябва да почнеш работа, за да научиш тези неща, лошо за теб и още повече за родителите ти.

Не и за мен. Аз не можех да пиша на машина, да говоря с чужденци, да продавам сладолед, да купувам самолетни билети за шефа.  И т.н. Не можех и да продавам нищо. После се научих да продавам почти всичко. И да разбирам от компютри например, което никак не бях го научила в училище.

Това 10 минути по-рано и облеклото са си от детска възраст даже.

Бъзикаш ли се? Това са умения, не трудови навици.

Бианче, това са конкретни умения, не трудови навици