С какво ви дразнят свекървите? – 163

Дойде ми нещо друго на ум. Понеже наскоро четох за тип на привързаност,има няколко,може мъжа и да е отбягващ, т.е. хора  с такъв тип привързаност нямат нужда да са скачени съдове с половинката. И най-вероятно,може би,той е такъв . Може би за това предпочита да си човърка нещо по двора .. отколкото да бъде със Фокуси. Моят мъж е такъв тип. Аз съм тревожен тип . Искам все да сме заедно. Всъщност исках. Свикнах,че той си предпочита да си е на работа.

Фокси, след като прочетох останалите отговори след моя, пак те апелирам: не се поддавай на съвети да напускаш мъжа си за глупости. Немалка част от бгмамите са жени с провалени връзки и бракове. Напълно нормално е мъжа ти да не желае да се натиска в апартамента на родителите ти. Всяко прясно семейство има своето време на напасване и поводи за скарване. Категорична съм, че в момента емоционално възприемаш нещата много по-зле отколкото са в действителност.

Мъжът и е с провален брак. А мъжът ако не желае да се натиска в апартамента на родителите и, защо я е пратил там?

Айде няма нужда от толкоз драма. Тя изобщо не допуска идеята за раздяла преди да опита всичко възможно. Зорлем й вкарвате тая мисъл в главата. Разбирам да се колебаеше, но жената не го прави.

П.п. Да, някои сме с провалени връзки. Това прави ли ни второ качество?

Аз съм с 20 години брак. Като не желае да се натиска в апартамент на родителите и, не желае да живее в друг заедно с родителите и , ЗАЩО не е купил друг? Правиш каквото можеш с каквото имаш или си налягаш парцалите и не се правиш на мъж, като не можеш друго.

Не и казваме да си напуска съпруга, а да му стегне редиците. Щото... добряк, бил на какъв бил, той много си обичал мама, защото само той и бил останал - на практика към жена си е смотльо.

Това е пък е такава глупост. Той много ме обича, ама не желае да прекарва никакво време с мен. На практика е никакво. Е, за къв дявол ми е този мъж?!? Аз по-добре да съм си сама. Ама ти си се примирявай, то от теб зависи. Ето, намерила си начин да приемеш, че мъжът ти не те харесва.

Zimo02, Фокси е написала, че жилището им не е зле, но е за ремонт. Състоянието му обаче се оценявала различно в зависимост от критериите на човека - в случая мъжът и се занимава със строителство и може би вижда неща, които не и е споделил (например, ако жилището и е наследствено и не желая да я обиди нещо, знам ли).

На пръв поглед звучи разумно и логично двамата да са на квартира, но същевременно за тяхното семейство това не е опция. Явно случаят им не е "двама млади в София, с корени в дълбоката провинция" - родителите и на двамата живеят в близост. Фокси щеше ли да се чувства по-добре, ако по цял ден седеше сам-сама в чуждо жилище? Мъжът щеше ли по-рядко да ходи при майка си? За мен не е невероятно да иска да оправи всякакви неотложни битови тъпотии преди да се роди бебето. Това, за което са се скарали с Фокси по повод въпроса на баща и какво и се яде, също не ми е повод за развод - случва се човек да каже нещо непремислено. Съпругът и обаче е работещ човек, няма индикации за зависимости или странични връзки. И както някой по-рано спомена, има по-прилепчиви хора, но има и такива, които в цялост си запазват малко по-голяма дистанция. Момичето си е избрало този мъж и знае какво е харесало и обикнало в него. В цялост се разбират, имат неразбирателства по определени теми, но явно ги изглаждат помежду си. Именно заради това съветите за раздяла ми идват в повече - тяхната връзка все още е много далеч от скъсване. Фокси измрънка срещу свекървата, но обективно не е разказала за някаква конкретна лоша проява - каза, че последно не се е чувствала добре дошла, ама не е като да и е в къщата и да и преподрежда шкафовете. С времето иска-не иска така или иначе ще установят някаква дистанция.

Да започнем да си пишем в началото на всеки пост с провален брак ли сме, с успешен ли, вдовици, сираци и изобщо всякаква актуална информация относно семейното ни положение, щом от това зависи колко адекватни са ни постовете...

Стана ми любопитно от колко време са заедно и кога са решили да имат дете? Явно е отнело известно време, след като са минали през процедури?

Аз досега май не съм писала по тоя казус, но ще напиша какво на мен ми направи впечатление. Човека иска да си се бута из двора, да не го занимават със семейни ангажименти и го прави. След очевидно поне няколко разговора най-после се навил, прибрал се една вечер по нормално време, излезли и си изкарали добре. Няколко разговора. Една вечер. Авторката някак по подразбиране казва, че са си изкаралИ добре, но вероятно тя си е изкарала добре, защото най-после е постигнала своето, макар и за момент. Той колко добре си е изкарал е леко спорно и изобщо не е ясно дали през цялото време вътрешно не е искал да си се бута пак из джунджуриите в двора. Аз такива изпросени преживявания ги пиша в графа изгубена кауза. Насила не става. Един човек, когато иска да е с друг и му е хубаво, си личи от километри, сам подхваща инициативата и сам се сеща за тия неща, а не да се налага да го принуждават с почти ултиматуми. Пък вие давайте съвети как ще го превъзпита.

П.п. Така, за сравнение, от написаното личи, че на майка му не й се налага да се моли, да изисква и прочие ама той с желание ходи там. Ей за това говоря.

Точно това е - желанието да прекарва време с теб.

Женените хора не "прекарват време" и обикновено не седят да си обръщат внимание. Те просто живеят заедно и времето им е прекарано в някакви общи неща, дали ще си оправят къщата, гледат децата, или просто ще се приберат при другия на спокойствие. При Фокси това го няма, по еже те нямат дом, пребивават у родителите и, там тя е с техните, тати пита какво и се хапва,  няма възможност да се прави нещо градивно и общо. Затова мъжът си ходи у тях и  една вечер на излизане се получава приятно прекарване като при някакви гадрета, а не семейство.
Дори и мъжът да работи много, да пътува, или жената, няма значение, ако двойката е стабилна, ме е нужно да са постоянно заедно. Те си знаят, че са двойка никой не е сам, животът им е свързан, дори и често да правят нещо поотделно.

При Фокси и мъжът и проблемът е, че те просто нямат общ дом.

Да разбирам, че я съветвате да остави мъжа си да си живее с мама, а тя у тях си и да си мислят, че живеят във връзка? На хартия да, на практика всеки при родителите си. Ама то голяма връзка, голяма любов така.

И като иска да ремонтира жилището, преди да се роди бебето, защо виси все при майка си, а не го прави? Дано сега селд последния разговор се задейства и приключи до раждането на детето, че да си се приберат заедно, като семейство и да си го гледат двамата. А, не както бил планирал първите месеци тя да живее при родителите си, че да ѝ помагат. Интересно, пак иска друг да му гледа детето, а той да си седи на село при мама, очевидно. То голямо семейство е това.

А тези с т. нар. "провалени" бракове са преценили, че е по-добре да са сами, отколкото да живеят с неприемливо за тях поведение и да търпят.

Има нещо вярно - разделят ли се, той ще получи това което иска (също).
Детето му ще се гледа от тъстовете, той пак ще си е при мама и спокойно може да си търси да забремени трета жена.
Печеливша ситуация за всички.
За авторката е спорно колко е печеливша, ама с него или без него все е сама.

Ето тук е заровено кучето. Този човек намира спокойствие при майка си, в родния  си дом, а не при жена си. Когато намери спокойствието при нея, останалото ще се нареди. И дома, и ангажиментите, и времето заедно.

Зо мен е важно и дали мъжът е живял сам в другия град преди да се оженят или е бил при майка си.
Защото ако е живял сам, ми е много странно това негово предложение да живеят с тъстовете. Човек като е свикнал да е сам, земята ще изоре, но ще си осигури спокойствие и собствен дом, та ако ще и под наем да е или в неремонтиран апартамент.
Но ако между първия и втория брак е живял с майка си, вече на Фокси ще и бъде доста трудно да го накара да се отделят.
Не знам, не знам, много ми е странно цялото му поведение. Сам да се навре при тъстовете без да има нужда, не го разбирам.