Може ли да попитам, кое точно ви дразни, това ,че свекървата търси сина за помощ или това,че е без предварителна уговорка и напасване с вашия график ?
Скрит текст:
Питам защото и моите родители постоянно искаха помощ , особено като живеем в къща , непрекъснато има работа , а и идва един момент в който сами не могат да се справят, или пък ако е вдовица свекървата е още по- трудно все едно си имате още едно дете .
Скрит текст: Благодаря!
Да, за работата съм разбрана, в крайна сметка още преди да заживеем заедно съм видяла колко интензивна е и понякога не разполага с времето си. За ремонта също разбирам.
Това, което не разбирам е, че когато има свободно време, той е приел,
че трябва да се погрижи за дома на майка си и нашите неща физически остават на заден план, точно в момент, в който на нас ни е наистина нужно да се подредим.Фокси, тук всеки коментира от собствената си камбанария. Моят съпруг също работи много, включително събота и неделя. Това е неговият начин на живот, беше и моят преди да забременея. За него животът продължава, а за мен първите месеци от майчинството бяха кошмар, защото животът ми буквално се блъсна със 100 в бетонна стена. Трябваше ми време да приема, че от тук нататък за неизвестно колко дълго време и аз ще съм част от армията спрели майки. Когато един ден (дали ще го доживея?) детето стане по-самостоятелно и тръгне на ясла/градина, аз с огромно удоволствие ще се върна към нормалното си работно ежедневие. Ремонтът на жилището ни го спряхме буквално наникъде, защото такива бяха обстоятелствата. Сега живея в нещо полуремонтирано и основна цел в живота ми е да опазя бебето да не се натика в стаята, в която сме събрали строителните материали.
Колкото и груби да са някои от горните коментари, за едно са прави форумките: когато веднъж приемеш, че никой не ти е длъжен, животът изведнъж става много по-лесен. Е... сърдят се малко околните като разберат, че и ти не си им длъжна, ама бързо им минава
Съветвам те на този етап от живота ти да не се поддаваш на провокациите да заплашваш мъжа си, че и втората му жена ще го напусне по същите причини като първата. Едно, че той вече има опит и би приел идеята много лесно, и второ: дори да запазите семейството си, отношенията ще са непоправимо счупени. Приеми, че в момента си по-чувствителна. Надявам се родителите ти да не наливат масло в огъня с подхвърлянки как нищо не се случва в апартамента. Ако има такива приказки от тях, събирай си багажа и се отделяй от тях, ако искаш да съхраниш себе си и брака си. Казвам ти го с най-добри чувства и се надявам животът ти да се развие по най-добрия начин.
Колкото и груби да са някои от горните коментари, за едно са прави форумките: когато веднъж приемеш, че никой не ти е длъжен, животът изведнъж става много по-лесен. Е... сърдят се малко околните като разберат, че и ти не си им длъжна, ама бързо им минава
Съветвам те на този етап от живота ти да не се поддаваш на провокациите да заплашваш мъжа си, че и втората му жена ще го напусне по същите причини като първата. Едно, че той вече има опит и би приел идеята много лесно, и второ: дори да запазите семейството си, отношенията ще са непоправимо счупени. Приеми, че в момента си по-чувствителна. Надявам се родителите ти да не наливат масло в огъня с подхвърлянки как нищо не се случва в апартамента. Ако има такива приказки от тях, събирай си багажа и се отделяй от тях, ако искаш да съхраниш себе си и брака си. Казвам ти го с най-добри чувства и се надявам животът ти да се развие по най-добрия начин.Да, за работата съм разбрана, в крайна сметка още преди да заживеем заедно съм видяла колко интензивна е и понякога не разполага с времето си. За ремонта също разбирам.
Това, което не разбирам е, че когато има свободно време, той е приел,
Скрит текст:
И за капак да ми се насажда вина от него, че ние трябва да сме си отделно, все едно това е мое желание.
Извини ми се и за тези неща в крайна сметка, надявам се наистина да е разбира вече.
В крайна сметка седнах и си казах нещата в прав текст. Колко правилно, колко грешно, беше време да ги кажа.
Извини ми се и за тези неща в крайна сметка, надявам се наистина да е разбира вече.
В крайна сметка седнах и си казах нещата в прав текст. Колко правилно, колко грешно, беше време да ги кажа.
Алекс, не се интересувам от мъже за осиновяване
Приемам, че мъжът е адекватен възрастен, който се грижи за собствените си базови нужди и може адекватно да се грижи за тези на детето си. Ако не е такъв възрастен... Да оставя многоточие. 
