От 19-годишна живея отделно, като в началото, докато учех, нищо че и работех, ми покриваха всички разходи. Въпреки че имаме много различия във вижданията за света, съм им много благодарна, че от малка са ме възпитавали в самостоятелност. Вече наближавам 50-те и съм видяла много в отношенията м/у хората в различни семейства. Убедих се, че за да се запазят, трябва всеки да си изгради своя дом и да си го гледа.
Много често такива случаи с "давам ти апартамент", завършват зле. Хората променят намеренията си, в зависимост от различни обстоятелства, с годините характерите стават по-чепати, започват да се дразнят от начина на живот на другите, просто защото не съвпада с техните виждания и накрая спират да си говорят.
Разбирам те напълно. Всеки иска на празник да има спокойна и топла обстановка, но за тази цел трябва да приемем роднините си такива, каквито са. На масата тактично да се избягват теми, които знаем, че могат да доведат до ескалиране на напрежението, а след хапването и пийването - всеки да си поеме към своя дом, където да живее, както му харесва.
Колкото по-рано го приемеш, толкова по-голяма вероятност има да запазите, каквото е останало м/у вас, дори да го подобрите.