Работа, CV-та, HR-и, съвети - 99

Аз тук абсурди не виждам.
По трудов договор, масовото в България е пълен работен ден, тоест 8 часа в работните дни.
Масово, когато се изчисляват задачите, се ползва т.нар. среднодневна натовареност, която отчита, че на практика е невъзможно човек да е 8 часа напоълно концентриран и продуктивен. Най-малкото - ходиш до тоалетна, да си направиш кафе/чай, да си сипеш вода, да идеш от бюро А до бюро Б и т.н.

Когато се работи по проект, клиентите най-често искат да плащат продуктивните часове. Например, ако този ден, ти си бил 6 часа на обучение, за клиента тези часове са непродуктивни, тоест твоята компания няма правото да иска заплащане за тях, защото ти не си работил по проекта. Същото се отнася и за дните, в които си в отпуск.
Някои клиенти искат да заплащат на таскове, тоест трява да се знае с точност колко продуктивно време би отнел съответния таск и т.н. Когато аз си правя собствената оценка на времето и я подавам към мениджъра си, вътре фигурира време за срещи, време за фактическо изпълненние, командировки (включително непродуктивното време в полети и пътуване, не винаги има възможност да се работи, особено ако полета е турболентен, например) и т.н.

След среща - ама разбира се, че трябва да се пускат взетите решения! Хората забравят и всичко трябва да го има чверно на бяло. А това, че на теб някой вътрешнофирмен процес не ти харесва... разбирам, ама ако дефиницията е какво как трябва да изглежда, никой мениджър няма да си рискува одита после, щото ти имаш друга визия.
Между другото, това, описаното от теб е бюрокрация, но не е микромениджмънт.
Микромениджмънтът е друго нещо: давам ти задачата, казвам ти как искам да я направиш, следя те на всяка крачка, сърдя се, че не си ми прочел мислите, корегирам те и изисквам незабавно действие, искам писмено стъпка по стъпка да ми се отчиташ по мейл, ама аз не ти връщам ОВ, щото съм заета и т.н. Знаеш ли кога се практикува... когато търси работодателя за какво да се хване и да се раздели с човек. Микромениджмънтът мен лично ме побърква в изключително редките случаи когато ми се е налагал.. мразя да ме превръщат в пъдар.

Бях в такава фирма и няма да си го причиня повече. И освен всичките тия обяснения, ако решат че нещо ти е отнело твърде много време те привикват да даваш още обяснения и в края на деня/седмицата те питат защо нищо не си свършил освен срещите и даването на обяснения

Абсолютно....аз до сега не бях попадал на нещо такова, въпреки че имам опит с големи компании и то на донри позиции... Разбира се изключвам места на които се работи по часове за клиенти и т.н. това е нещо друго... Но да ме карат всяко нещо, включително обяда ми да го пиша в календар е абсурдно... това е тотална липса на доверие и тежък микромениджмънт. Накрая единственото коеот правехме е да ходим по срещи, да попълване календари и да пишем мемота от разговри...а реално свършена работа - минимум.

Т.е. твърдиш че са ти плащали да не вършиш работа а да се шматкаш с глупости, но с това имаш проблем ти, а не и те?

Всяка задача се дава със срок...и това колко работа си свършил се вижда по резултата. Ако някой ви кара да давате списък какво сте свършили час по час....определено сте на лошо работно място! ДОри не бях чувал за такова нещо преди...

По-полекичка, няма нужда чак от удивителни...
С афектиран човек трудно се разговаря, та ти дори в последните си два поста си противоречиш, няма смисъл просто.
Кой знае колко неща има дето и аз не съм ги чувала, просто не ходя да се възмущавам пред други понеже мен не ме кефят.

И нас ни карат отскоро да пишем. Какво да кажа, който се чуди как да си уплътни времето, да подскача  колкото иска, аз не мога да си вдигна главата от работа, имам изключително много срещи (предварително планирани) с клиенти, имам седмици по 80% от работното ми време е срещи, календарът ми има тук-там по някой самотен половин-един час, в който винаги имам какво да впиша, защото отделно от срещите конфигурирам системата, следя тикети, имам комуникация и по имейл, изобщо ако наистина ви е уплътнено времето, няма да имате никакъв проблем да си го отчетете по каквито начини е нужно за мениджмънта. Да, досадно ми е, и да, разбирам защо се прави. Ние дори нямаме система, въртим едни безумни ексели, аз преправих темплейта така, че на мен да ми е удобно, после само консолидирам и прехвърлям във файла, който ми искат.

Радвам се, че имаш достатъчно предложения, какво по-хубаво от това да имаш избор.
Ако беше попаднал на мойте работни места, от които излязох в майчинство там, щеше да ти е лесно да останеш, защото аз просто реших да не се върна и да видя други възможности, съобразени къде с нови приоритети, къде с други обстоятелства и мои желания. Да, реших два пъти да си сменя работните места след майчинство( въпреки очакванията на шефовете). Също така постъпих на място на бъдеща майка след това, това изобщо не ме притесняваше, защото исках, а и всяко работно място ти дава(освен, че ти взима времето), т.е за мен отвори врати. Е, майката реши да не се върне, не защото не харесваше фирмата, и до днес са в много добри отношения с ръководството. Просто животът е различен, понякога непредвидим и предлага възможности, които си решаваш впоследствие. Та, ако толкова те притеснява заместването по майчинство - не си ангажираш вниманието там и си наблягаш на другите оферти. Ако мястото много си струва и ти е "на сърце" - рискуваш. Та, толкова мога да съчиня. Успех в мисленето.🍀

Обяда се слага в календара с идеята да не ти пускат срещи по това време. Полезно е, като се работи с чужденци.

Нормално е ръководството да иска да има представа какво правят хората и да събира такива данни, но да се събират отчети какво си правил всеки ден до минута за мен е вид недоверие към служителя или просто фирмата има финансови проблеми и се чуди от къде/кого да спести. Особено досадно е като си имаш куп друга работа и трябва да седиш след работно време да си напишеш отчета. Нямам време и желание да пиша романи, също и да карам хората под мен да го правят. Ясно ми е кой колко работи, достатъчни са ми бройка часове и име на клиента, които да подам към човешките ресурси в края на седмицата или месеца.

Това е по американски стандарт. И аз имам такива, казваме им тайм карти. Всеки Петък се пише такава за седмицата. Пишем кодовете на различните проекти и съответните таскове по проекта. Не си смятам всеки ден по час какво правя, обикновено нещата се свеждат до 5-6 кода, които са най-често използвани. Доколкото знам при нас, а и на други места, спонсорите (възложителите ) по проектите договарят бюджетите по часове. Тоест един служител няма как да напише, че тая седмица 20 часа е правил еди кво си. Той може, но мениджмънта връща и казва, за тази дейност се полагат примерно 4 часа седмично според заетостта ти по проекта и оттам следва едно натъкмяване и каши.

Напълно нормален начин на отчитане, особено при консултанти, които са платени на час.

У нас не е толкова разпространено да се работи и да се заплаща на час, поне в повечето професии. И повечето сме свикнали по друг начин. В което няма лошо, но просто не е единственият начин.
Но някой да е сърдит че работодателят му засича кога идва и кога си тръгва си е леко странно.
Някой да се сърди че го питат кога какво прави във времето което му заплащат също е странно.
Когато се работи на възложена задача, за това дори не е нужен трудов договор... Гражданските са точно такива - стисвате си ръцете да се свърши еди каква работа в еди какъв си срок и до там. Няма да ви питат кога какво и дали сте в обедна почивка. Която наистина се обозначава просто за да знаят че по това време човекът не е на разположение, а не че искат да му надничат в устата...

Говоря за контрактори и консултанти, които работят за чужди компании дистанционно предимно.
На мен не ми засичат време в момента. Имам определена работа и срок. Кога и как я върша си е моя работа.

Да, точно така е при нас и е американска фирмата.