Прагове на толеранс в двойката

Липсата на уважение вече е червен флаг за мен. Няма да приема неуважително отношение, груби думи, обиди. Веднага "чао".
Безотговорен, мамино синче, пълен аматьор в бита - също.

За изневяра и други предателства дори няма да говоря.

Безотговорност спрямо семейството и дома-  лентяй, който не си дава зор за нищо и намира оправдания за това.
Невъзпитание- груб език и липса на обноски.
Неуважение- липса на емпатия, заинтересованост, нежелание за диалог и решаване на проблеми в семейството.

Останалите неща са преодолими.

Аз бих обобщила като разочарование.
Дали под формата на кофти отношение, неуважение, изневяра и куп други неща, които биха ме накарали да се чувствам разочарована.
Не искам да бъда с такъв човек.

Категорично това са насилие и зависимости - хазарт, алкохол, дрога... Останалото е според зависи. Не мога ей така да се зарека.

Сега не толерирам едно такова "хладно поведение". Уж няма нищо, ама то наистина няма нищо!
По принцип - финансова измама. Подчертано заядливо поведение, скандали.

И нещо за което жестоко си затварях очите преди - липса на родителско поведение. Все още се обвинявам, къде блях, защо поемах всичко, свързано с проблеми с децата.

Хазарт и дрога отпадат още на Здравей.

За да съм се събрала с някой, значи вече той е покрил някакви критерии (няма зависимости, не е мамино синче и подобни) . Та ще пропусна нещата, които са повод изобщо да не започна една връзка и ще мина на тези, които биха приключили връзката с човек, който иначе харесвам, обичам и намирам за подходящ парньор.

Първата ми категория е автоматичен край:

1. Физическо насилие. Моментален край. Без условия.
2. Изневяра. Говоря теоретично и се надявам никога да не се изправя пред такова решение, но познавам много добре чувствителността си, и знам, че никога не бих могла да съм спокойна с изневяра. А да се разкъсвам в една връзка, да живея в напрежение, съмнения, болка... Няма нещо, което да си заслужава това. Та, край.

Втората ми категория е неща, които не бих изтърпяла, но ще отнеме някакво време в опити, преди нещата да приключат:

1. Липсата на секс - за мен връзката е безсмислена без секс. Разбира се, бих пробвала да потърся причина и решение, както и да подходя с откровени разговори. Но това да е бъдещето на връзката, не. Такава връзка няма бъдеще.
2: Тук са по-трудните за дефиниране и количествено определяне неща като липса на уважение, грубо и обидно отношение, липса на загриженост, избягване на семейните отговорности, непрестанни критики и т.н.

Разбира се отчитам, че на хората им е нужно да се напаснат, да намерят общ език и да се нагодят един друг, та не очаквам всичко да минава гладко веднага, но в даден момент разбираш, че никога няма да стане, и тогава няма какво да се продължава.

Не бих търпяла насилие, обиди, скандали и алкохолизъм. Живяла съм в семейство, в което скандалите бяха всяка вечер. Не можех да избягам, защото бях дете. Тогава се зарекох, че това нито аз ще го търпя като възрастен, нито ще го причиня на децата си ако имам такива.

Не бих търпяла да не съм приоритет. Съжалявам, по-важно от семейството няма. Това не означава да не работим, да не излизаме или да сме залепени един за друг. Но да бъдем на първо място за другия партньор.

Аз също изключвам очевидните причини за раздяла като зависимост, финансова измама, насилие и подобни крайности.
Липсата на обща цел и посока в живота. Тоест, ако той например е авантюристично настроен, не иска да се установи, не харесва да има стабилност или пък е краен екстроверт и постоянно излиза или кани хора вкъщи.
Егоизъм/нарцисизъм - първо той да е добре, после всички останали, особено пък при наличие на деца. То е ясно че всеки малко или много е егоист, но си има граници.
Лоша хигиена и незаинтересованост към външния вид. Не говоря да е в топ форма, но да е поддържан мъж е задължително.

Хазарт, дрога, алкохолизъм, изневяра и физическо насилие са ми моментални чао. Животът ми е един, не мога и не искам да го пропилея с такъв човек.

Другото е тая незаинтересованост, за която и други говорят по-горе: битова, финансова, сексуална, партньорска - ако на човека до мен му е все тая дали ще е с мен, то по-добре да го освободя от присъствието си и да си търсим истинското щастие поединично. Но това не ми е моментално чао, защото отнема малко време да се забележи, пък да се осмисли, пък да се види има ли път назад, има ли какво да се промени, имам ли вина самата аз за създалата се ситуация и прочее. Ако обаче незаинтересоваността се запази и продължи някакъв период, бих сложила (и съм слагала) край.

Насилие - физическо или психическо, включително проявено към други хора/животни.
Зависимости - всякакви, хазарт, субстанции, работа, хобита.
Липса на доверие - не само изневярва, без значение за какви лъжи става дума.
Липса на уважение.
Липса на интерес - към мен, дома ни, детето.
Лоша лична хигиена.
Сериозно разминаване във вижданията ни за живота, навиците - няма нужда да се измъчваме взаимно.

Темата изисква доста задълбочено мислене, но определено ми се струва, че човек може да си промени мирогледа от едно "щракване с пръсти" както се казва. Никой не знае колко е силен, докато не му се наложи да се изправи срещу нещо.
За себе си мисля, че знам какво не бих понесла - това са всякакви зависимости, насилие под каквато и да е форма, безразличие към мен, детето/децата, домът и т.н. Изневяра също мисля, че не бих простила, дано не ми идва на главата, но не го твърдя на 100%. Липса на виждане за общо бъдеще също не е маловажна. Има неща, които първо бих се пробвала да уточня и изговоря с партньора, да видим дали ще можем заедно да променим нещо, ако и тогава получа игнор, работата е ясна.
Какво мога да понеса и в какви граници - тук не мога да кажа, вероятно, докато не се сблъскам с нещо конкретно.
Замислям се, че не съм много крайна и бърза в решенията си, винаги се старая да премисля и претегля нещата.

Няма да изтърпя никакво насилие. Нито изневяра, ако ще и да е еднократна и не знам си какво. Също още доста номера няма да минат при мен. Мъжът ми знае и не ми е пробвал търпението досега.

Важното е аз да съм добре.

Няма да повтарям вече неколкократно написаните неща, те са очевидни и не смятам, че някой нормален човек би ги търпял. Само ще кажа, че за себе си съм установила, че зависи каква е връзката. И зависи на какъв етап от живота си съм аз, както и на какви години. Толерансът ми е бил различен към различни неща на различни години. Мисля, че всъщност с всеки е така.

Мъжът ти умен, хладнокръвен и оправен ли е?