Изневяра ли е?

  • 13 395
  • 242
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 25
Наистина и аз съм впечатлена как успешно е вменена вина на съпруга за изневярата на жената. Съпругът може да не става, но изневярата си е вина на изневеряващия. Много хора сме се развели с мъжете/жените си, когато любовта ни е приключила, без да си изневеряваме, защото другия е виновен, че не го обичаме вече. Мисля, че това е единствения честен и справедлив подход, като преди това са изговорени и обсъдени проблемите, и вече е ясно, че няма решение. Иначе като чета из темите това си е класически манипулативен подход на изневеряващите, но това че е популярно не означава, че е правилно.
Не съм му вменила вина. Попита ме какво съм намерила в човека което той няма или не ми дава. Изказала съм това което мисля , вината според мен не като изневеряваща а по принцип винаги имат и двете страни във всеки спор. Той пожела да опита да си ме върне.

Брей, да си те върне? Ти си като трофей, награда - за послушния мъж? Извинявам се, но това е токсично.

За приноса в брака отговорност/ вина имат и двамата, за изневяра отговорността е на изневеряващия. Всяко поделяне на отговорност е отхвърляне на такава от изневерилия. Хората с нарцистични черти искат да ги гонят, да си ги връщат, да се конкурират за тях, да имат опции и паралелни линии.
Авторке - къде са твоите емоции, решения, отговорност?
Не поделям  отговорност. Ясно и точно му казах, че аз съм човека който е изневерил, предал и излъгал. Никога не съм била от жените които търсят внимание или искат да ги гонят. Не смятам че хората са опции също. Решенията в живота ми взимам аз от както към с този човек и честно писва ми все аз да казвам кога как и защо и то защото той е нерешителния и несигурния. Емоции... те отдавна са натикани дълбоко в душата ми тъй като все нямам време за себе си. Отговорност имам да, за разпада на семейството ми,  за това че съм допуснала да залитна във връзка, за изневярата, най вероятно и за това че го карам да се чувства вшнжвен въпреки че ясно му заявих, той няма вина. И въпреки всичко което съм правила за семейството си през тези години и това че с моето ясно съзнание имаме жилище, умно и възпитано дете, добре платени позиции в службата аз поемам вината защото е моя. Извода ми е че е трябвало да съм от тези кифли дето все мрънкат и мяукат и са тъпи като галоши,  за да съм удобна.

# 181
  • София
  • Мнения: 16 009
И въпреки всичко което съм правила за семейството си през тези години и това че с моето ясно съзнание имаме жилище, умно и възпитано дете, добре платени позиции в службата аз поемам вината защото е моя. Извода ми е че е трябвало да съм от тези кифли дето все мрънкат и мяукат и са тъпи като галоши,  за да съм удобна.
Това не е поемане на вина, според мен. Защо не се раздели с него, вместо да си от онези кифли, които изневеряват? Можеше да си кажеш болките и да се изясните и после като свободен човек да си с когото пожелаеш. И изобщо обичаш ли този мъж, за да останеш с него? На мен ми звучиш като човек, който отдавна се чувства предаден и не виждам ти как ще му простиш и повярваш след годините игнор и самота във връзката с него.

# 182
  • Мнения: 8 463
Нямала време за себе си, това не е вярно, щом си намерила време за цяла паралелна връзка? И как реши, че си по-умна от кифли, които мяукат? Напротив, нарича се да можеш ясно да заявиш себе си, нуждите си, да изградиш добра комуникация и откритост е по-важно от добра позиция в службата. Не бих се учудила именно колега да е другият мъж. Уж много работа и няма време, а то какво. И ако си забравила какво е женственост отговорността е само твоя.

# 183
  • Мнения: 25
И въпреки всичко което съм правила за семейството си през тези години и това че с моето ясно съзнание имаме жилище, умно и възпитано дете, добре платени позиции в службата аз поемам вината защото е моя. Извода ми е че е трябвало да съм от тези кифли дето все мрънкат и мяукат и са тъпи като галоши,  за да съм удобна.
Това не е поемане на вина, според мен. Защо не се раздели с него, вместо да си от онези кифли, които изневеряват? Можеше да си кажеш болките и да се изясните и после като свободен човек да си с когото пожелаеш. И изобщо обичаш ли този мъж, за да останеш с него? На мен ми звучиш като човек, който отдавна се чувства предаден и не виждам ти как ще му простиш и повярваш след годините игнор и самота във връзката с него.
Не се разделихме защото той иска да опитаме да върнем това което и двамата сме допуснали да излети в отношенията ни. И след като той ми прощава или поне се опитва за изневярата ми аз също мога да опитам.

# 184
  • Мнения: 19 645
Че двамата имате добре платени позиции и че детето е умно и възпитано, заслугите са твои? С доста голямо самочувствие ми изглеждаш, а него представяш само като фикуса вкъщи. По въпроса за децата, дори да си еднолично отглеждащ родител, генетиката си казва думата и децата показват и качества, които не са вследствие на възпитание, а и на наследственост. Например аз имам майка, която също като теб се смята за голяма работа, но е доста нервна и избухлива, и кротък и благ баща. Аз приличам повече на него по характер - обикновено (не в 100 % от случаите) съм добродушна - и това си е основно наследственост, а не че майка ми тъй хубаво ме е възпитала. Мисълта ми е, че докато си горда с детето си, че е умно и възпитано, не забравяй, че просто може да прилича на баща си, който (както личи от поведението му след изневярата) е доста толерантен човек. Дори наистина той да е успял да съществува във вашия дом без никакво взаимодействие с детето, в което дълбоко се съмнявам.

# 185
  • Мнения: 269
Разходка по Reeperbahn Wink

# 186
  • Мнения: 25
Че двамата имате добре платени позиции и че детето е умно и възпитано, заслугите са твои? С доста голямо самочувствие ми изглеждаш, а него представяш само като фикуса вкъщи. По въпроса за децата, дори да си еднолично отглеждащ родител, генетиката си казва думата и децата показват и качества, които не са вследствие на възпитание, а и на наследственост. Например аз имам майка, която също като теб се смята за голяма работа, но е доста нервна и избухлива, и кротък и благ баща. Аз приличам повече на него по характер - обикновено (не в 100 % от случаите) съм добродушна - и това си е основно наследственост, а не че майка ми тъй хубаво ме е възпитала. Мисълта ми е, че докато си горда с детето си, че е умно и възпитано, не забравяй, че просто може да прилича на баща си, който (както личи от поведението му след изневярата) е доста толерантен човек. Дори наистина той да е успял да съществува във вашия дом без никакво взаимодействие с детето, в което дълбоко се съмнявам.
Да има намеса и на ген, но за всяка смяна на работата към по- добре платена и престижна съм използвала свои връзки и позиции. И да ако не съм била аз детето все още щеше да чака някой да го отведе до училище и да не знае как да стигне само от т.А до т.Б, аз го записах на спорт, аз го насочих към езиците защото му се отдават. Той работеше, а аз и работех и се интересувах от развитието на детето. И не не съм с голямо самочувствие това са факти известни и на бащата.

# 187
  • София
  • Мнения: 16 009
И въпреки всичко което съм правила за семейството си през тези години и това че с моето ясно съзнание имаме жилище, умно и възпитано дете, добре платени позиции в службата аз поемам вината защото е моя. Извода ми е че е трябвало да съм от тези кифли дето все мрънкат и мяукат и са тъпи като галоши,  за да съм удобна.
Това не е поемане на вина, според мен. Защо не се раздели с него, вместо да си от онези кифли, които изневеряват? Можеше да си кажеш болките и да се изясните и после като свободен човек да си с когото пожелаеш. И изобщо обичаш ли този мъж, за да останеш с него? На мен ми звучиш като човек, който отдавна се чувства предаден и не виждам ти как ще му простиш и повярваш след годините игнор и самота във връзката с него.
Не се разделихме защото той иска да опитаме да върнем това което и двамата сме допуснали да излети в отношенията ни. И след като той ми прощава или поне се опитва за изневярата ми аз също мога да опитам.
Питах за преди изневерята, за след това ми е ясно.

# 188
  • Мнения: 374
Че двамата имате добре платени позиции и че детето е умно и възпитано, заслугите са твои? С доста голямо самочувствие ми изглеждаш, а него представяш само като фикуса вкъщи. По въпроса за децата, дори да си еднолично отглеждащ родител, генетиката си казва думата и децата показват и качества, които не са вследствие на възпитание, а и на наследственост. Например аз имам майка, която също като теб се смята за голяма работа, но е доста нервна и избухлива, и кротък и благ баща. Аз приличам повече на него по характер - обикновено (не в 100 % от случаите) съм добродушна - и това си е основно наследственост, а не че майка ми тъй хубаво ме е възпитала. Мисълта ми е, че докато си горда с детето си, че е умно и възпитано, не забравяй, че просто може да прилича на баща си, който (както личи от поведението му след изневярата) е доста толерантен човек. Дори наистина той да е успял да съществува във вашия дом без никакво взаимодействие с детето, в което дълбоко се съмнявам.
Да има намеса и на ген, но за всяка смяна на работата към по- добре платена и престижна съм използвала свои връзки и позиции. И да ако не съм била аз детето все още щеше да чака някой да го отведе до училище и да не знае как да стигне само от т.А до т.Б, аз го записах на спорт, аз го насочих към езиците защото му се отдават. Той работеше, а аз и работех и се интересувах от развитието на детето. И не не съм с голямо самочувствие това са факти известни и на бащата.

Прекрасно звучи :/ Най-обичам жени с връзки в работата и изневеряващи. И защо съобщи на мъжа си за изневярата? какво очакваше от него? да се смачка още повече или зависимо да ти се моли и да те гони? Очевидно си "оправната" в много направления, но добре са ти отговорили по-горе, че качествената комуникация с партньора е по-ценна от добре-платената работа.

# 189
  • Мнения: 25
Че двамата имате добре платени позиции и че детето е умно и възпитано, заслугите са твои? С доста голямо самочувствие ми изглеждаш, а него представяш само като фикуса вкъщи. По въпроса за децата, дори да си еднолично отглеждащ родител, генетиката си казва думата и децата показват и качества, които не са вследствие на възпитание, а и на наследственост. Например аз имам майка, която също като теб се смята за голяма работа, но е доста нервна и избухлива, и кротък и благ баща. Аз приличам повече на него по характер - обикновено (не в 100 % от случаите) съм добродушна - и това си е основно наследственост, а не че майка ми тъй хубаво ме е възпитала. Мисълта ми е, че докато си горда с детето си, че е умно и възпитано, не забравяй, че просто може да прилича на баща си, който (както личи от поведението му след изневярата) е доста толерантен човек. Дори наистина той да е успял да съществува във вашия дом без никакво взаимодействие с детето, в което дълбоко се съмнявам.
Да има намеса и на ген, но за всяка смяна на работата към по- добре платена и престижна съм използвала свои връзки и позиции. И да ако не съм била аз детето все още щеше да чака някой да го отведе до училище и да не знае как да стигне само от т.А до т.Б, аз го записах на спорт, аз го насочих към езиците защото му се отдават. Той работеше, а аз и работех и се интересувах от развитието на детето. И не не съм с голямо самочувствие това са факти известни и на бащата.

Прекрасно звучи :/ Най-обичам жени с връзки в работата и изневеряващи. И защо съобщи на мъжа си за изневярата? какво очакваше от него? да се смачка още повече или зависимо да ти се моли и да те гони? Очевидно си "оправната" в много направления, но добре са ти отговорили по-горе, че качествената комуникация с партньора е по-ценна от добре-платената работа.
Не съм изневерява с колега.  Имам много познати и за това съм помогнала да си намерим по- хубава работа така да го кажа. И защо аз само трябва да съм тази която да комуникира.  Да не съм му и психолог? Жена, домакиня, икономика, детегледачка, а и часове за лекар и масаж записвам, почивки аз организирам освен и психолог да стана.

# 190
  • Варна
  • Мнения: 2 096
Странно зададена тема - заглавието пе=редполага казус за обсъждане, а тя почва с анкета? Както и да е, после има ситуация, ма там па няма какво да се коментира, ясно, че е изневяра.
Ако трябва да си дам 5те пари - със съпруга няма да се върне емоцията, винаги ще си тлее неудовлетворението и чуденката, какво би било с другия. Последната авторка уж останала с мъж си, ама като чета за какъв мухъл го има да се чудиш как са го имали тоз брак толкоз време.

# 191
  • София
  • Мнения: 45 502
Аз като съм с истински мъж, когото обичам истински, ми се изпарява всякакво желание да се закачам с други.
Ако се оглеждам настрани - значи връзката нещо не е ок и трябва да я прекратя.

# 192
  • София
  • Мнения: 16 215
Симова, личи си, че доста горчивина си натрупала през годините. Разбираемо е, ако теглото на вашата връзка наистина е било толкова неравномерно разпределено, колкото звучи. Смяташ ли че твоята изневяра е катарзисът на всички тези емоции или щеше да се случи и в други обстоятелства? Какво очакваш от мъжа си в бъдеще?

# 193
  • Мнения: 24 944
При подобно развитие и характер на мъжа, още повече при налична изневяра, аз не виждам потенциал в тези отношения. Госпожа авторката ще се ожесточава и чувства неудовлетворена още повече, а той ще се опита в началото да прости, но винаги ще го гложди и ще натяква или изнудва в определени моменти.
Освен, ако не го е замислила да си е уж с мъжа си, но да си задържи и любовника.

# 194
  • Мнения: 22 573
Симова, хубаво е да си останете с мъжа си само по една причина - детето ви е в най-чувствителната възраст. Но ти не го обичаш този мъж, не го и уважаваш. Как си представяш да я карате занапред? Доста усилия трябва да се положат. И наистина това, че си приписваш умното и хубаво дете като своя лична заспуга след 20 години брак е някакво безумие.

Общи условия

Активация на акаунт