Августовски бебета 2024г - Тема 5

Вода пие от шишето на Филипс с дръжки, което е за 9+ месеца. В началото го удряше като го види, но аз съм много настоятелна и често предлагам вода. Вече започна и сам дапие, не се налага постоянно да го преследвам, но според мен честото предлагане е ключа или да е на видно място.

Милива, моят Виктор при всяко ново умение будува. Няколко поредни вечери играхме от 03:20 до 04:30 (включително и снощи), защото той в кошарата не иска да стои и започва да мрънка да го взема.
Ако решиш да работиш с консултант да знаеш, че си трябва доста търпение.Бях споделила тук моя опит с "Лека нощ мило зайче". Не останах очарована, трябваше веднага да започна да чета, да слушам някакви материали, да се обяснявам как се е събудил, пращах и снимки как спи. Ами не става така. Никой консултант няма да дойде вкъщи и да види какво става. Не познават детето, че да кажат "ето това ще работи". Попълват се и досадни дневници всеки ден, всеки ИБ, всяка активност се описва подробно. От толкова описване не ми оставаше време за бебето. В крайна сметка сама се справих с това да не спи в ръцете ми. Сега си спим заедно през деня, но той изобщо не е в ръцете ми.

Да се похваля, че се престраших да дам парченца банан повече и ги дъвче, чак отваря уста за още, както никога досега. Вече не е погнусен, навик предполагам. Давам и оризов снакс, харесва се.

Вятър и мъгла, стискам палци всичко да е наред! Ще чакаме позитивните новини!





Това ще ползваме при ухапване веднага:

Спрей на бочко и още някакъв взех, но търся охлаждащ също.

NI_CI, регресия или грешка в режима.

Зя комари не съм открила нищо ефективно. Едно време си правих сама репелента покрай баткото, изпробвала съм  къде какво видя на пазара и все се намира някой да го захапи.
Най-удобен ми е стика на Аутан, не е за деца, та него ще ползвам и тази година.

Здравейте, тихо е и ще се възползвам да помрънкам, а ако успеете да ме посъветвате нещо, много ще съм благодарна.
Започвам да се чувствам доста безсилна и много изнервена от съня на малката или липсата му. Към миналата седмица заспиваше сравнително бързо в раница или на гърда, 20-40 мин дрямка сутрин и 1-1:30 следобед, но нощем сучеше по сто пъти, споделих ви, че с пълзенето влезе в регресия и с бонус нощно будуване и реших да махна кърменето за заспиване и бога ми защо ми беше.. до сега будуваше по 3 часа, 3:30 последно будуване и то с мъка. Последните дни интервалите на будуване са абсурдно дълги, защото не успявам да я приспя, снощи е изкарала 5:30ч будна, като на 3ч и се приспа, мотках я до 3:30 и след това 2 часа съм я носила и съм се разхождала докато заспи. Ако я оставя, реве до полуда, ако спра да ходя-реве, лошото е, че опитах да я кърмя за да заспи-не иска вече, наяде ли се започва да ме хапе. И така, днес сутринта 4:30 будно време, опитах да я накърмя да заспи-хапе, да я нося.. ами в жегата я носих час преди да заспи, направо ми се реве, съвсем сериозно. Опитах да вкарам друга асоциация, но тя спи много леко и всичко я изнервя- шъткане, тупкане, галене, пеене, само тананикане, не става. Биберон не става, то и да ставаше май е абсурдно на почти 10м да я уча тепърва на биберон. Ако я оставя в леглото будна просто ще се сдере от рев и няма никакъв шанс да заспи, опитах отново в количката - рев до захласване. Аз ли съм идиот, не разбирам как да я приспя. В раницата спи само 30мин, ако спи върху мен може да докара час, ако опитам да я оставя се буди и понякога не заспива пак дори в раницата, което води до 5мин дрямка и съвсем зле става. Вечер я приспивам с носене, нощем наистина започна да суче по-рядко, но пак не бих си причинила да я местя в другата стая, защото пак сученето е 4-5 пъти(на фона на висенето на гърда по цяла нощ си е песен, но пак..). Чудех се да я държа повече будна, но тя след 3ч започва да става кисела и нищо не я интересува, трета дрямка отказва.. не знам, направо съм в безизходица. А да не отварям темата колко се напрягам, че след 19ч съм затворник, защото по това време и се пада нощния сън.. нито в количка успявам да я оставя.. барбекю имаме, не мога да седя дори там, не знам, на ръба съм вече..

Miliva, съчувствам ти!Моя синковец е със силна асоциация за заспиване на ръце и друго не признава.Посред нощ понякога като се размърдва , направо се изправя и си чака са го взема на ръце.По едно време имах напредък , заспиваше с люшкане на леглото , но вече не , изправя се и реве.
Но иначе твоето детенце има страшно много будуване и много малко сън и генерално е силно преуморена ,  затова и не заспива.
Чела съм много за съня , работих и с консултант , мога да ти дам насоки и споделя опит.Ако искаш пиши ми на лично , да не затормозявам другите с чаршафи писане.
Напиши ми има ли някакъв ритуал за сън , кога последно е спала добре , какъв е бил режима тогава?

Miliva, предполагам, че повечето неща, които мога да изброя вече са ти минали хиляда пъти през главата, но все пак, в случай, че от напрежение си пропуснала нещо, което пък се окаже ключово при вас: имаш ли хубава умора през интервалите? Имаш ли хубаво успокоение в края на интервала / Тихи игри? Имаш ли рутина преди сън, която подсказва на бебето какво ще се случва? От консултанти съм чувала, че има значение рева преди лягане кога започва - ако е като идете в стаята и започнете рутината или при слагането в леглото може да показва недостатъчна умора, ако пък реве още от преди това - преумора. В момента само това ми минава на ум набързо, ако се сетя друго, ще пиша пак. А за затворничеството след 19ч, вариант за бебефон/камера? Аз слагам децата да спят, и слизам на долния етаж да си оправям или да върша каквото друго имам и след това излизам в двора със съседите (двуфамилна къща с две жилища) и си лафим до късно, децата ги виждам на камера или ако не съм пуснала да ги гледам, имам нотификации на телефона и гривната, ако камерите засекат плач.
И нещо, което ми направи впечатление с Лео, не съм го коментирала още с консултант, но съм убедена, че е така, може да е от полза и на някой друг. На него сигурно ще му направя два различни режима сега - през седмицата и уикенда. Не за да спим до по-късно или да лягаме по-късно, а защото уморяването му е много различно с брат му и без него. Ако сме сами както през седмицата през деня издържа повече докато се умори, уикенда тези интервали го преуморяват, защото и те са с баткото, а той е пълен с енергия, тича, скача, беснее, вика, пуска всевъзможни шумове и т.н. и си е значително по-натоварващо.

Miliva, положението е по-зле и от нашето..
Нашият и той заспива в 19 часа, в къща живеем. Не мога да изляза с голямото дете..и на моменти съм толкова изнервена от постоянното реване за приспиване. На ръце се мята, дърпа, реве..спи му се. До скоро така заспиваше сравнително лесно. Няколко дена го оставям в леглото, плаче, тръшка се, но почти винаги заспива…днес не се получи и пак имахме “борба” на ръце.
Нощем обаче като почне едно будене с рев през час/два направо полудявам.
Мисля да се свържа с консултант по сън и то един конкретен. Страшно много
Помогна на познати, а там сънят беше кошмар.

За мен консултантите към момента са безсмислени, защото с баткото вкъщо ми е трудно да спазвам насоките им за самостоятелно заспиване(с баткото съм седяла в стаята докато заспи, сега не мога да седя при нея и да оставя него сам да ме чака). А пък да си дам парите и да не стигнем до самостоятелно заспиване ми е напълно излишно упражнение.
Вики, Марбея, за мое съжаление наистина нещата, които казвате са ми познати и ги знам на теория, на практика обаче не става и не става. От седмица лази, докато е будна само се катери по мен, даже вече се изправя по мебелите, изморява се доволно, навън също я оставям да лази с батко си, я в двора, я на площадките. Тихи игри - трудно, но гледам да не се превъзбужда и прибирам пеещите играчки, гушкам я малко и я разнасям да погледа през прозорците, сменям памперс и я мия и започва великото приспиване. Реве, ако я оставя, защото не знае как да заспи сама, знам че там ми е проблемът, тя никога не е заспивала сама, дори като бебе.. аз и виждам кога и се доспива- започва да блуждае, идва и се катери по мен и иска да я гушкам.
Нормалното заспиване преди седмица беше на интервали 3-3(3:15)-3:30 с дълго кърмене или кърмене и после 5-10мин в раницата. Към момента виждам кога и се приспива и до там, не знам как да и помогна да заспи. Като легне за нощен сън заспива и понякога се буди след 30мин, понякога след 15, ако не съм до нея да я накърмя или понося се разсънва и после будува 40-1ч и започва да реве, защото хем и се спи, хем не е будувала достатъчно ли, знам ли.. за това гледам да съм до нея. А ако лежа до нея няма проблем, но не съм ли там се буди на всеки час, понякога и по-често. Абе абсурден сън, не знам, не е нормално това..

Милива, не е успокоение знам, ама снощи будува от 2 до 4, при положение, че не е имало промяна в режима. Единствено бяхме малко навън, но то и други дни си излизаме.
Просто не знам какво да го правя моя синковец. С мъжа се редуваме кой будува, че понякога си е... тежка работа.

Привет, аз не успявам да се включа и да наваксам качествено с дискусиите, но ще опитам поне малко да споделя какво се случва при нас. Трети месец таткото ни е на командировки и усещам, че изпушвам вече. Извинявам се на Вики и на всички многодетни майчета с три и повече малки дечица! За вас предизвикателството и трудностите са по-големи!

Аз си мрънкам, защото сме си сами с мъжа ми. Не бих наела никой за помощ в днешните времена - човек педант като мен, трябва да върша половината аз. А то в един компактен като големина апартамент, който вече започва и да се претрупва, задачата се обезсмисля. Не може вечно на педал. Днес имахме малко спречкване в къщи и съм решила да намеря начин да променя нещо в ежедневието си, за да отделям по-качествено време на децата. Все съм със списъци със задачи (ако не направя списък, съвсем няма да мога да свърша нищо), а факта, че много неща лежат на мен ме изнервя и кара просто да храня, преобличам децата и да ги слагам веднага в кошарата, за да свърша нещо. Излизанията ни са почти само по задачи...

Споделих какво ми тежи, като оставим това настрана, момчетата са добре, растат, ядат, развиват се. Ядат все повече неща, имат вече нужда явно от вечеря, защото онзи ден съм им направила кашите с плод вътре, а на мен си съм опържила един пилешки шницел от Лъдъл, като за бързо да не остана гладна. Давид така ядосано и бурно реагира като видя да отхапвам, поднесох му филийката с все шницел върху нея, той се опита да захапе и двете. Отрязах панировката и му дадох само от месото. После дадох и на Светослав. Така този ден ми изядоха целия шницел (всичко без панировката). После глътнаха и кашите, а после се сложиха и да сучат както винаги - все едно нищо не е било. Сучат си винаги и по всяко време ако им дам. От миналия петък Давид прави крачици. Днес мина няколко пъти повече от 10 стъпки. Много е горд и доволен от себе си. Сигурно би могъл да ходи и повече, но е много нетърпелив и тръгва на юруш напред, та докъдето стигне. Брат му си се олюлява на позиция без да се държи, но не е толкова мотивиран да се опита. Само по 1 стъпка прави и се хваща. Ако целта му е по-далечна от това, пада на коленца да си го изпълзи. Давид първи се научи да слиза заднишком от леглото. Практикува го от повече от седмица, Светослав от 2-3 дена усвои също трика и поне в това отношение ми е по-спокойно, но и вие знаете, че опасностите всъщност растат. Докопват всичко, прищипват пръсти, докато съумеем да обезопасим... Чупят панти, дъвчат хартия, веднъж докопаха и свещ, смучат и гризат зарядни, да не изброявам всичко. Що годе започнахме от вчера по-качествено да решаваме тези проблеми. Надявам се в новата седмица да видя разликата.

Имат си любими песнички, поне това успявам да им пускам, а за книжки не остава много време, защото между хранене, обличане, сън и разходка, в останалото време все гледам да свърша нещо по къщата или други дела. Но поне имам идейка за първия рожден ден ако успея да го организирам с тема, тя да е патета, защото много харесват песента за патешкия танц. Другия нов голям хит е 'Коса, раменца, коленца и крачета'. Мъжът ми ще е командирован в Родопите от юли 4 месеца. Решихме да ни вземе поне за лятото там и не съм сигурна как ще се получи с рождения им ден. Има вариант да го празнуваме 2 пъти, втория отложено с близките роднини. Не ми е ясно и кога ще е удачно да правим прощъпулник. Колко трябва да ходи детето - дали при първи стъпки или трябва стабилно да ходи. Кога ще прощъка Светослав, за да го направим заедно и за двамата. За самия ритуал нищо конкретно не помня. Разбира се, сега с улеснението на интернет, просто ще напиша и предполагам ще намеря информацията. Ние всичко празнуваме на село. В София почти нямаме кръг, с който да си струва да честваме редовно, а и роднините не можем да ги влачим до София. Кумовете пък не можем да ги влачим в провинцията. Те от своя страна не са двойка. За 5 г. семеен живот в София, натоварена работа, тичане в свободното време по инвитро процедури, кръгът ни е толкова малък и стеснен, че даже не можем да си измислим кого да поканим за кръстник/ци. Има жени-кандидатки, но за момчета нямаме мъже. Най-близкия приятел на мъжа ми пък го кръсти него през 2020, другите са пръснати из Б-я...

Относно режима и съня, вечерното ни заспиване все още търпи подобрение, но наистина засега не успявам да съм готова по-рано и все още се случва да заспиват в 22, в 21 ми е по-приемливо, а в единични случаи е било в 20ч. Много ми е важно да променя това и да заспиват възможно най-рано. На ясла ще ходят от ноември. Мисля да си ползвам и часовете намаление за кърмене. За дневния сън от повече от месец не приспивам. Закусват макаронени със сирене и масло, докато ги нахраня, махам лигавче, слагам в количката, закопчавам с колана и всеки един от тях започва да спи до 1 - 5 минути най-много. Около 10:30-11 ч. се случва това, втори сън след обедното пюре, а ако са се събудили твърде бързо, понякога заспиват още веднъж навън, което вече е късно ако е след 17ч., но това са моите грехове. И аз съм от тези лошите майки. Не успявам да сколасам с нещата и режима им плава ли плава.

Запазила съм си нещо относно съня, в което виждам и за себе си отговори. Споделям го с вас! Бъдете всички здрави, обичайте се и намирайте време да се радвате на всичко в живота!

А в колко ви стават сутрин децата? Моето ставаше в 8:30 преди да сменят времето. И сега пак става по това време, само че вече е 9:30 ч. по часовник. Съответно абсурд да заспи преди 12:30 - 13:00. И съм ви казвала, че втората ни дрямка е в около 19:30.

По принцип не съм против това, защото с климата в Русе, би било извънредно неприятно да се излезе по-рано от 19 ч., а скоро би било и отвратително. Съответно го будим към 8 и нещо от вечерна дрямка, яде следобедна закуска каша... и играем до 22 ч., когато го къпем. Постепенно се измести времето за прибиране, ядене и къпане, преди беше 21. 

Прощапулниците са много сладко нещо. Но мен ужасно ме дразнят всички възрастни, които едновременно се опитват да привлекат вниманието на детето и да коментират, визирам конкретни досадни мои роднини, така че бих им пратила клипче и бих си го направила сама. Изобщо аз съм много изнервена, паля от раз до 200, просто е ужасно. И мм само дудне да вика майка си да помага и му обяснявам ежедневно, че да ми мели и тя на главата не е помощ... Много съм уморена от това непрекъснато да се обяснявам с някого и да получавам ИДЕИ...

Маги, здравей 😊 И аз много съм се ядосвала като по-млада на роднините. А приживе свекърва ми не беше лесна, но като я няма, се забравя, че даже прощава. Тя не искаше никое от децата и да има свои деца. Поне така твърдеше... Що греди имах с нея, ни тъй, ни иначе. Веднъж, за да я накарам да се чувства специална, и казах откровено много хубави неща за сина, който е отгледала. В следващия момент започна да говори как го държа на каишка, но той ще я скъсал и ще избяга... Беше си чалната, що сълзи съм проляла, но наистина се забравя. Сега са ни останали само истински готини близки. Имаме леля, братовчедка и племеница, които много ни обичат, също и дядо, при който сме през 2-3 седмици.

Моите се будят най-най-късно в 8. По изключение някой може да се поуспи. Ако съм будувала до късно и не ми се скача веднага, съумявам да си полежа още малко, а те се премятат през мен. Но вече слизат от спалнята и си намират някаква игра наоколо. Много обичат вратите. Ако са близо до врата, влизат и/или я хлопват зад себе си с натискане. Понякога остават сами в затворената от тях стая и се разплакват да им отворя.

Относно дремките, аз знам, че последната трябва да се изтегли възможно най-рано, за да заспят навреме и без драма. В 17ч. трябва да са будни. Да, ама не. Не съм робот, а жив (и неорганизиран) организъм. Излизаме, прибираме се, мия купички, зареждам машина за пюре, мия дупета, преобличам, храня, друга домакинска работа, после трябва да почина. Те спят през това време, докато заредя батериите, те пак будни. Излизаме, но 17ч.е минало и току преди да се приберем втория път, единия или и двамата заспали.

Не знам как сте сега в Русе. Имам приятелка, която много си го харесва, но си живее трайно в чужбина. А имам други познати, които преди години се местят, заради въздуха. То и в София се смята за особено замърсен, зависи къде живееш. Миналогодишните жеги бяха паметни, поне за мен. Затова ще се махнем това лято и хич няма да ми липсва. Влязох да раждам и след 6 дена като се прибрах, кактуса ми беше умрял от жегата на прозореца!

За мен едно от най-зареждащите неща в ежедневието ми са срещите със случайни минувачи, които се радват на бебетата. Особено сега, когато са по-големи, седнали и открити в количката, много хора ни спират, радват им се, друго деца се радват, малки и не толкова малки момиченца 'цвилят' от умиление, в метрото веднъж от две страни им пидвикваха с 'писи пис' и подобни. Тези хора едва ли подозират какви емоции ми доставят! Може би едно от най-великите усещания е са преживееш, да усетиш своите емоции през емоциите на друг! Един младеж в автобуса на видима възраст около 30г. толкова се радва на Давид и го наричаше 'принце', а самата аз никога не бях правила такава асоциация с никое от децата ми. Благодаря на тези хора, които запълват за мен една може би празнота.

Mama2288, много се радвам, че се върна в темата! Липсваше ни!

Милива, съчувствам ти! Не мога да ти дам съвет, ти наистина си пробвала всичко...ще го израстне, дано да е по-скоро. Относно биберона - ние напоследък го ползваме по-често. Откакто се е родил, биберон се ползваше само каро тайно оръжие в "критични ситуации". Слушала съм истории каква драма е отказването от биберона, притеснява ме да не му развали захапката/зъбите, а и откровено казано ми е отблъскващо като видя деца на 2-3 г с биберон по улиците, та много внимаваме...Да, обаче напоследък заспиването през деня е доста трудно, вчера дори се наложи в количката да му дам за да заспи, а беше много изморен. През нощта ако се събуди разстроен и е рано също му давам защото му действа най-бързо. Та, с две думи притеснявам се да не свикна детето на тази възраст с биберон и да не станем от онези деца на по 3г с биберон по улиците

В София миналото лято беше някакъв ад. Толкова се надяам тази година да е по-благосклонна! Вкъщи вече открихме сезона с климатика. Честно казано съм станала много чувствителна на жега, чак си мечтая да емигрираме към някоя скандинавска държава, хем да е чисто и подредено, хем да не сме подложени на този отвратителен климат.

При нас всяко излизане е много натоварващо за мен защото изкарвам детето да щъка. Наистина много се изморявам и физически, и психически, все иска да пипа и лапа нещо мръсно. Никога не съм била хипохондрик, но наистина много ме е страх от болести, особено кучешка тения и хепатит. Вчера видях едно улично куче да спи на детската площадка до нас...А пясъкът в пясъчника на тези площадки ме ужасява, излишно е да казвам, че май никога не е сменян, а има свободен достъп на кучета и котки...

Вятър и мъгла, как сте?

Не съм чувала някъде да има такова животно "готина и помагаща" свекърва. Моята е  съвсем наблизо, не се меси, само дразнещи коментари прави от време на време, но и вече не помага изобщо. Единстената помощ е от майка ми, но само веднъж в седмицата.

Майките шофьорки, моля споделете къде ви е монтирано детското столче. Аз събирам смелост да отида някъде сама с детето с колата и мисля да го сложим на предната седалка за да ме вижда. Знам, че отзад е по-безопасно, но си мисля, че ще ни е по-спокойно ако е до мен...естествено трябва да видя дали изобщо има Изофикс отпред.

Също така някоя мама взимала ли е подложка за количка / столче на Aeromoov? Похвалиха ми ги, че намаляват потенето на децата.

GerKa99, уж добре изглеждат нещата, но още известно време ще ходим на прегледи да го проследяват. Кратката версия е, че изневиделица се изправи и се опитва да ходи сам и да прескача разни неща. Къщата прилича на някакво пижамено парти - навсякъде завивки и възглавници уж за да омекотят евентуални удари при падане... Да знаете, тази схема не работи. Леглото му също се оказа изключително опасна зона. Вече единственото безопасно място е паяка - добре, че го купих! На пук на всички, които казваха, че е вреден, аз само ползи видях. Иначе не знам как бих могла да отида до тоалетна.

Редактирам, че впоследствие видях още нещо: преди кошницата ми беше на предната пасажерска седалка. Сега столът ми е отзад зад шофьорското място. Аз доколкото знам няма автомобил с Isofix на предни седалки. А защо отзад зад мен - защото, за да се вкара и изкара дете от стола се иска широко отворена врата. При нас ли паркоместата са тесни, хората ли са идиоти, но никога не се паркира по средата на паркомястото - част от туземската култура е да се закеркелечиш по диагонал. По тази причина избрах с детето да се возим от една и съща страна на колата, та да си осигуря пространство за удобство и на двама ни. Чувала съм, че мястото диагонално на шофьора е най-безопасно, ама какво правим при повече от 1 дете? За да съм спокойна си купих едно огледало, което се монтира на сенника - с него детето се вижда без да се мести централното огледало на колата. Аз взех обикновено, защото недооцених факта, че се случва да пътувам и вечер. Ако имаш бюджет вземи си малко по-скъпо огледало с Led светлини и дистанционно. По-нататък, когато детето добие размери, за да се вози в посока на движението и това огледало ще стане излишно, но според мен има още към 6 месеца до година живот.

Милива, тези дни и при мен приспиването е трудно, но безотказен фокус ми е като видя, че започва да поотпуска очички да му помагам със затварянето им - галя го с цяла длан от челцето към брадичката. Инстинктивно затваря очички и му е все по-трудно да ги отвори. Опитай, нищо не губиш.

Вятър, радвам се, че сте добре! Пробвай с каска за глава, на Момчил в началото като започна да се изправя (и да пада назад) му слагахме. Нашата беше на ОК baby. Ще се научи да пада безопасно. Но с паяка няма да се научи, така че го ползвай наистина само за малко.
Това за огледалото е хитро, благодаря! Аз се надявам, че ще си остане обратно на движението доста време, докато столчето позволява, така че може да си купя.

Кошницата ми е на предната седалка, като пътувам сама, столът ще е монтиран отзад зад шофьорското, защото на големия е монтиран зад пасажерското.
Ивайло го мъчат зъби и тези дни е кисел. Днес ще сглобяваме проходилката, реставрирам и един стол тип кула, трансформиращо се в стол с масичка от миналия век.