Августовски бебета 2024г - Тема 5

Не мъкна нищо излизшно при път. На море ходим например на бунгала. Баткото първата година спа при нас, след това на отделно легло. Единствено първата година си мъкнахме количката за обикалянето вечер, втората купихме триколка с родителски контрол. На екопътеки тръгвам с раница, слагам 2-3 памперса, шише с вода, дозатора за АМ, шишето за мляко. Дрехи тръгваме както аз съм облякана - от известно време това ще рече: понталон, тениска, чорапи и обувки, нося ветровка, която бих ползвала при нужда.
Резервни дрехи никога не нося с мен, с изключение, когато махах памперса на баткото.
Ако ще нощуваме някъде правя списък: за морето например взимам за всеки ден кат дрехи, няколко сета в повече, 2-3 по-плътни дрехи и това е. Пюрета/памперси или взимам от тук или на място. Не повече от 3-4 играчки, душ-гел, четка/паста да зъби, лосион за тяло, слънцезащита. Обувки.
Тръгвайки за някъде за повече време проверявам за денонощна аптека, болнично заведение.
Винаги тръгвам с нагласата как ще си изкараме чудесно и ще избягаме от ежедневието. Понякога е изморително, понякога някое от децата мрънка...но го приемам като част от нещата за тази възраст.
След посещението на Каньона на водопадите, баткото ми казва като тръгнем нанякъде - няма да ходим на високо, искам на ниско 🤣 но този маршрут е дълъг и изморителен.

Привет на всички!

Деси, респект за разходката! Много искам и аз, но още не успяваме така да се освободим с моя мъж, че да помислим за преходи с бебетата. А и нямаме раници - нищо. Но ми е в списъка с неща, за които да помисля. Ако не успеем като бебета, със сигирност като поотраснат малко и могат да ходят сами, ще се катерим заедно. Аз също така все още не се чувствам във форма за дълго носене. Имам предвид след раждането. Искам да намаля с още около 5 кг, после да се опитам да се върна при моята йога инструкторка, но проблемът е, че закриха нейната група е залата до вкъщи и няма да ми е удобно да ходя чак до центъра. Таааа, едно е желанието, друго са втзможностите. Днес дори съм се схванала, нещо съм понастинала и откъм рамото съм се инвалидизирала. Не мога да се навеждам и едва мъкна децата. Тотално съм излязла от форма. Добре поне че се възстановявам от пропускането на урина. И след второто ми дете бях така. Имам надежда, че ще се възстановя напълно. (Макар че един лекар вече не агитира да мисля за процедура с лазер...).

Едно бебе ми публикува текста и продължавам нататък.Пиша в колата.

Герка, за пътуване извън София мога да дам малък съвет, предвид факта, че пътуваме от самото начало и видях как еволюира процеса. Нашите момчета са много по-спокойни, когато тръгнем рано сутрин. Пътуваме около 2,5 часа. Най-добре се получава, когато тръгнем малко преди да заспят и да спят през по-голямата част от времето. Все още 2 часа непрекъснат съм при нас ни се получава, основно на разходка в количка, но и в кола може. Аз едва сега започнах да се повозвам отпред. Слагаме им коланите и когато не съм до тях, се държат определено по-добре, приемат, че са с колан и не мрънкат.

Вики, благодаря за темата. 🌺

Чета и следя всички ви, но не мога да реагирам на всичко.

Ние сме от известно време по къси дрехи, даже на моменти по боди-потник,особено вкъщи. Жегите са факт.

Ох..хич не ми остава време да пиша.
При нас новото е, че почна  да яде много малко от пюрета, каши. Изяжда половината с желание и после край. Наяжда ли се…преди си изяждаше всичко.

Все още сме болни всички вкъщи :/

Gerka99, извеждат ги всеки ден, но градината си е градина. За два месеца. на градина се е разболявала общо 4 пъти. А преди градината за 2 години и 7 месеца 3 пъти

Вики, благодаря за новата тема!

Гери, още отбивам, остана само нощното хранене. Не че нямах възможност да позабързам процеса, но имаше непредвидени ситуации и реших да сведа стреса до минимум. И ми е малко тъжно честно казано. На всичкото отгоре ще се изнасяме и ще трябва да го местя и за през нощта в кошарата и не ми се мисли. Много стрес ще му се събере на малкото човече.

Относно пътуването. Сравнително без протести се понася като пътуваме с обедния сън, без последното пътуваме, което беше жив кошмар, рев почти през целия път, което не е било никога. Но много му се насъбра на детето и път, и емоции, и нови хора.
Аз също съм за безопасността, но се случва и да го вадя от стола като е изпадал в някакви истерии, въпреки че цялостно избягвам и споделям мнението на Милива. Спирали сме също. Общо взето всеки път е различно. Но Лъчезар едва на три месеца пропътува до Варна и Гери тогава беше по-лесно. Сега става достаа трудно. Имахме и едно пътуваме с вечерния му сън, горе долу успешно. Може би пак ще повторим, защото вчера с жегите направо се свари в столчето въпреки климатика и факта, че беше гол. Той и за това беше толкова крив.

Багажа, в началото пътувахме като катун, сега не вземам супер много неща, но дрехи винаги в повече и всякакви, че сме случвали на време (вятърът във Варна е безпощаден). На мен ми е по-трудно да стягам багаж за ден-два отколкото за 10, защото пак трябва да предвидиш всичко.

Да се пробвам да се включа и аз:

Повечето неща на Макси са купувани нови, не че съм против носените, просто в този момент нямах познати, от които да ползвам, и не знаех тук от къде се намират (магазин за втора употреба като при нас още не съм виждала тук). Сега вече имам повече опит и купувам и втора употреба (особено пък неща за игра в градината), а като не мога да намеря, купувам и нови. На Лео почти всичко му е старо, най-малкото от батко му, междувременно и от други места. Все пак от време на време и на него взимам нещо ново, когато успея да харесам нещо в някой магазин, че и това е зор. За обувките ми е по-сложно, и като имам предвид проблема на Макси, няма да давам неговите стари обувки на Лео. По-добре да купя пак нови отколкото да създавам проблем на детето.

Пътуваме и ние, на Макси първото му прибиране С КОЛА до България беше на 3м и се върна обратно в Германия пак с колата на 4м. Още преди това се беше возил в колата тук из Германия, но да речем около 200км разстояние. От тогава насам си е пътувал не малко, и със самолети е летял, а вече се е возил и на влак и автобус. С него обаче смятам, че пътуването беше много по-лесно, той и до сега е супер спокоен и кротък в колата. Лео не е от най-изнервените бебета на път, но и далеч не е търпелив като брат си, а откакто е мобилен все повече протестира возенето в колата (и в количката, и носенето в раница или слинг и изобщо всичко, което го ограничава). За щастие все още успяваме някак да се разберем за воденето и прибирането на батко му от градина през повечето дни. В началото на годината при едно ходене до съседното градче до дежурен педиатър на връщане не спря да врещи, аз изтощена от безсъние и притеснена, че брат му беше с 39° температура пак, направо ми разказа играта, ама нищо не помогна. Даже сърцето ми се скъса, Макси колкото беше отпаднал се опитва да го успокои тогава и му пя "Мила моя мамо" (това вкъщи е приспивна песен и в 90% от случаите успокоява Лео), ама Лео изобщо не се трогна. Сега се ограничавам в пътуването от по-различна гледна точка - децата са две, аз съм една, математиката не е в моя полза тук и съм с електрическа кола, която си е градска и пълния заряд е 140км. Вече сме пробвали обаче влаковете и съм в процес на уговаряне с приятели да се видим и така.

Багажът според мен е много относително нещо. За една майка ще стига една малка раничка, друга наистина ще използва съдържание в размер малък куфар за едно и също време с дете. Както реално и ние възрастните, включително: като събираме багаж да се прибираме до България преди събират моите неща и на Макси в един малък куфар, баща му пълнеше още един куфар само с негови неща и даже даваше и при нас. Нетипично, но хората сме различни.

Здравейте момичета, не ви бях чела от месец и нещо. И сега докато наваксам,темата ми отмина.. видях, че сте коментирали слагането на гърне, аз исках да ви попитам има ли нещо специално при избора на гърне, което трябва да гледам?

Слагате ли вече къс ръкав и къси панталони в това време?

Много отдавна. Няма как на 27+ градуса да стои с дълъг ръкав и чорапи. Абсурд. Моето дете 3 пъти е прегрявало от приказките, че трябвало да носи с един слой повече дрехи от родителите.

Ох, Дарси, че то останаха ли вече хора, които да съветват такова нещо? Съвременният съвет е бебето да се облича така, както и възрастните. Макар че аз навън масово виждам това, което пишеш и ти. Може би съветът от близки и роднини е такъв (а не от специалистите) и майките, които го получават, не смеят да противоречат на семействата си и го следват. А може би не е само това. Моите се изпотяват в това време и няма как да ги облека различно. Буквално се обливат в пот. В къщи са по боди потник, навън по къси ръкави и крачоли, като винаги вземам резервни блузи и якенца, панталони и завивки, но рядко ги ползваме. А шапки изобщо не понасят. Така и не бях им слагала досега шапки, само качулки, което е друг вид нещо.

Mama2288, уви има останали. Не вярвах, уж обкръжението ми не смятах, че е такова и пак имаше много такива коментари. И моето момче много лесно се изпотява. Пък като го видят на улицата без чорапи и е такъв възторг, все едно е грях да е без тях в топла топлото време. Мен по рокля ми е топло, не мога да си представя на детето което масово стои в количката и гърба му става мокър.. 🙁

Вашите деца изправят ли се вече? Адеан не спира да иска да се качва все някъде.

Включвам се да споделя, че се осмелихме да пътуваме на около 2,5ч разстояние, на еднодневно гости на роднини. Съобразихме се с режима на сън, така че бебето спа през половината време. През другата половина го забавлявах, давайки му всякакви неща да дъвче като от неговото зрънчо, шишето му с вода, моето шише с вода, играчки. Обаче започна доста да киселее и си порева към края, последния 1 час, въпреки че направихме пауза когато се размрънка Като цяло мина добре, не понесох и твърде много багаж, но ще е тегаво на по-големи дистанции. До септември сигурно и режимът ще се промени, та едва ли ще можем да разчитаме на няколко дремки. Май няма да помиришем скоро гръцко море..

Бебето се старая да обличам по-леко от мен защото съм зиморничева, а на мм винаги му е топло. Къси панталонки още не съм му слагала, но вече е с боди с къс ръкав, често е и без чорапи навън (вкъщи винаги е бос). Като беше по-топло вкъщи тези дни направо го оставях само по боди с къс ръкав вкъщи (т.е. без панталонки).

Момчил вече се тръшка и сърди като не му дадеш нещо или го отстраниш от място, където няма работа. Например хладилника. Или балконската врата, или душкабината...Направо ръмжи и свива юмруци от яд

И при нас пътуванията не са върха на спокойствието, нооо в крайна сметка с всичко се свиква.
Момичета, с какви столчета за кола сте? Ние все още сме с кошницата и скоро ще трябва да го заменим. Знам,че не е безопасно, но много хора ми казват, че ако го обърнем по посока на движението би било ОК пътуването, нооо за сега се въздържам

Здравейте от нас, пак лепнали нещо и малката цяла нощ и цял ден с 38 темп и болки в корема.. ужасно, ужасно изтощени сме и двете, приспивам я и мисля да си легна и аз след един заслужен душ.

Коша за кола скоро ще сменим с britax dualfix, обратно на движението ще я возя максимално, баткото го обърнахме лятото на 2.5, но той върви по-едър и вече беше над метър и силно мрънкащ. Щеше ми се повече да го возим обратно, но каквото-такова.
И не е гаранция, че обратно ще кротува, по-скоро се надявам с времето да посвикнат.

Гърне препоръчвам икейското, или друго на този принцип, където де маха средната част и при изсипване не подлива.