Борянка, както винаги и само както ти го умееш, бръкна в душата ми! ❤️
Фло, мир на душата на братчето ти! Тъжен е бил денят. Прегръщам те 😘
Макавели, и при теб днес напрежение, гуш 😘 Дано всичко отшуми бързо и без последствия!
Живота и аз го виждам като стълба и колело. Вървиш, катериш, но се оказва, че стълбата не е безкрайна и искаш не искаш слизаш, но не можеш да се върнеш и да станеш пак дете, затова не се връщаш по същия път..... Ама че се оплетох, но се надявам, че сте ме разбрали.
Тони, доста години съм работила в дом майка и дете, където се отглеждаха деца от 0 до 3 години. На какви ли не неща съм се нагледала и ставала свидетел. Отиваме с главната сестра да издирваме една шантонерка, която имаше при нас две деца и я питаме какво правим с децата, защото нито се е вясвала да ги види, нито таксата е плащала. А тя отговори - ааа, ама сестра що ме търсите, аз ги подарих на държавата ма. Просто ужас, тя казала, че ги подарила на държавата. Ми казваме й ние - подарила си ги, но документ няма. Ааа, и документ ли трябвало, веднага щяла да го подпише. Виждала съм и другата страна. Едно момиче, ученичка в елитно училище и отличничка, но случила се случката. После бащата не иска да става баща, родителите на момичето не искат такова внуче и то подписа за осиновяване. Няма да забравя как помоли да го нахрани и види за последно. Никога не може да се изтрие тази картина от съзнанието ми. Заварвам я в стаята седнала да диванчето, държи детето и го храни а сълзите й като чешма отгоре му......
След месеци дойдоха родителите и брат й да си го искат обратно, защото момичето се поболяло и станало много зле. Да, ама детето беше вече осиновено. Няма да разказвам за тази картина когато им го съобщихме.....О, изписах цял ферман, сори, ако съм досадила.


Разглеждах едни толкова красиви снимки от едно пътешествие, че се захласнах
После ми звънна един колега от работа - пътуваше и много му се говореше. Ние обичаме да си коментираме с него, млад човек е и много кадърен.
Клечиии

