Защо някои хора не стават за родители, а имат деца? И какво всъщност правят с тях?

Мислв, че темата не е насочена към нормални родители, които като всеки човек правят грешки и няма безгрешен родител. По-скоро към някакви тотални изроди, които упражняват насилие и тормозят децата си. Вероятно и към такива, които са ги направили и са ги зарязали, други, които са ги изоставили изцяло. Има и такива тежки случаи, вероятно не са масови, ама ги има и не само в България, а навсякъде.

Тази тема ме накара да се замисля колко нужно е всъщност в програмата на училищата да има предмет, който да учи младите хора как да бъдат родители. Осиновителите минават такъв курс, приемните родители минават, но другите, голямата част хора, които създават децата си - не.
А едно такова обучение ми се струва належащо - и за това как се създава връзка и как се гради и съхранява, и за семейното планиране, и за бюджета, и за емоционалните и физическите нужди на едно дете, за методите на възпитание, типа родители... Много често ние повтаряме модела на нашите семейства и родители, но той не винаги е успешен и ако нямаме информация за това какво не е наред и как би трябвало да бъде няма как да го променим.

От мои наблюдения това го правят най-често неаналитичните хора. Не казвам че е лошо да си "кон с капаци", но понякога това води до комични ситуации. Примерно, имам приятелка, която буквално избяга от къщи заради неприемливото деспотично държанието на родителите си и тя в момента се държи по същия начин към децата си и не е в състояние да "види че копи-пейства", колкото и да бъде подбутвана в тази посока. Иначе хората, които анализират и искат да се развиват и усъвършенстват -  бягат от това което не им е харесвало в семейната среда "като дявол от тамян" .... но допускат други грешки, също толкова "логични".

Според мен в резултат - в процеса винаги има цикличност, винаги има залитане или в едната или в другата крайност през поколение. И това е така, защото примерно искаме да сме демократични защото родителите ни са били крайни но не сме уцелили мярката и сме разлигавили децата. Или сме домакинско хаотични защото майката ни е била прекалено подредена. Може и обратното - подредени защото у дома е бил творчески хаос. Съгласна съм че този модел не описва всички възможности но изхождам от това, че човек винаги се стреми да компенсира нещо което не е харесвал в семейството си. Но ефектът на пеперудата не прощава. Една малка промяна може да доведе до напълно неочаквани последствия.

Кой заслужава или пък не заслужава нещо си води само до езотерики и религиозно-суеверни обяснения. Всеки да си избира отговори според диспозицията - Бог, съдбата, случайността, кармата, природата, гените така са решили.

Преди време, като бях в най-тъмния и труден етап  от репродуктивните процедури/ проблеми,  бях пуснала подобна тема. Някои от пишещите тук, в тази тема, ми помогнаха да изляза от затворения кръг , в който сама се бях навряла и да разбера , че понякога няма обяснима причина защо ни се или не си се случва нещо. Понабиха ми канчето , но пък ми и помогнаха да махна капаците от очите си. Не мога да отговоря на въпросите поставени в заглавието на темата . Сори за оф- а.

Защото се подават на обществения натиск, че си длъжен да си намериш партньор и да станеш родител.

Като дете на човек, който е родител само по документи - свиква се. Не се преживява, трудно е, но свикваш да живееш така и си приемаш съдбата. Аз за любов няма да се моля, камо ли на собствения си родител.

И аз съм на мнение, че родителите не знаят какво представлява родителството преди наистина да станат родители. Ако знаеха, със сигурност нямаше да има толкова родени деца.
Друг е въпросът, че времената вече са различни и тежки. Хората започнаха да губят стабилната си психика и това автоматично ги прави НЕздрави родители.
Според мен е редно държавата да поема контрола върху родителските права така, както е в Норвегия.
Но за съжаление правителството спи. Или по-скоро умишлено се прави, че спи.

Съвсем съвсем е друг проблемът пък, че децата израстват в отровна обстановка и много от тях са примамени да тръгват по лошият път.
Път, който беше чист през комунизма

Важи и за всякакви други модели, които някои считат като валидни, просто защото нямат по-пространствено мислене и всичко за тях трябва да се преповтаря като фамилна обремененост.

Странно ми е кой определя кой става или не за родител. Конкретно за мен масово не стават, но отстрани сигурно и аз изглеждам така в някои отношения. Дори с проблемни родители децата стават хора, така че ... празни приказки.

Сакън!

Точно пък държавата нищо не може да направи, защото тя създава проблемите. Не може да се търси решение при този, който създава проблема. И най-лошият родител е по-добър от държава, която умишлено обездвижва учениците с тонове безсмислени помагала, с което им съсипва здравето, която им докарва хронично недоспиване с неадекватната образователна система, която оставя по един възпитател в група от 25 деца, която не дава детски на много голяма част от децата, която няма никаква политика за грижа към децата, въпреки че родителите им плащат една камара данъци, таксички, осигуровки и всякакви допълнителни измишльотини за плащане, които се приемат през годините. В коя друга държава го има това? Всяко семейство се спасява поединично тук, децата и възрастните хора, които са най-уязвимите групи, са най-пренебрегнати от държавата.

Дано това да има предвид авторката. Пак няма отговор на въпроса "защо" - един защото не му пука, друг друго, трети случайно, четвърти за да тормози някого... но дано тях да има предвид, а не да се заглежда в комшийката, дето дава чипс за закуска или не сяда с детето да учи уроци, или каквото.
Защото и вторият и опит за конкретизиране нищо не конкретизира според мен.
-----
При зарязалите децата си е относително добре (относително) - изоставянето повече или по-малко се вижда и някой някак ще помогне, социални в краен случай, ако не близки. При тежко тормозените вкъщи деца е по-сложно - първо, да се разбере, второ, да се прецени дали наистина е тормоз. Малко са такива хора за щастие.

Сигурно е много тежко да имаш родител само на документи и да не се интересува от теб, но може и да е по-добре така отколкото да имаш баща, който те тормози. И двете неща са ужасни, обаче хора са станали и от такива семейства. Просто животът не е нито справедлив, нито удря еднакво.

Няма логика. Всичко е хранителни ресурси, околна температура и слънцегреене, хормони и полов нагон в природата. При много животински видове се случва някой родител, обикновено майката да изостави новородените си рожби и даже да ги изяде или убие.

Отглеждането на потомство е по-късен етап от еволюцията и отново е подвластно на ресурси и хормони.

Какво се случва с деца на родители, които не са грижовни - умират, увреждат се, оцеляват някак си, успяват да се измъкнат, а някои са много успешни в живота. Общо взето се случва същото, което се случва с децата на супер грижовни родители, но в различни пропорции.

"Лошите" родители, които насилват, лишават, убиват децата си са някакво малцинство и правят това, което правят поради липса на разширено семейство наоколо. Случаят с бебето Питър в Англия не би могъл да се случи в общност на амазонски индианци или ботсвански ловци и събирачи. Останалите родители не са лоши, ами има несъответствие с характерите на децата, поколенчески разлики и различни желания.

Ние сме отгледани строго и затова сме супер глезещи и либерални. Децата ни ни корят и казват, че биха искали да сме много по-строги. Ако имат деца, вероятно ще са строги родители. Май е през поколение.

А за хората, които не могат да имат деца - при други животни е същото. Виждала съм ялови улични котки, които се разгонват, копулират, но не забременяват и не раждат собствени котета. Отглеждат грижовно чужди котета, които майката неглижира. Даже и котараци от породи, в които мъжките не гледат потомството си съм виждала да гледат малки котета. Плодовитостта не е непременно свързана с развито родителско чувство и способности.

До моето поколение много хора имахме деца под натиск на родителите и обкръжението ни без реално да обичаме и искаме деца. Ако бяхме родени 20-30г по-късно, вероятно нямаше да имаме деца. Не помня деца да са ме умилявали и да съм поискала да се занимавам с тях.

Аз не съм си правела илюзии, защото майка ми и баба ми описваха детегледането като мъка, сложност, тегоба итн. Излезе такова, каквото мислех, че е. Само пубертета при моите деца не беше труден или неприятен за нас, напротив. Чак не мога да повярвам.

На мен точно това ми е работата. Да оценя (и) средата, с отношенията и ролята им като фактори, заедно с психоемоционалните аспекти, плюс физическия. Това далеч не значи разпределение в категории добър и лош. Това, че са налице очевидни грешки във възпитанието и отглеждането, които резултират в социално неадекватни личности, пак не значи - ти си лош, а ти - добър!
Защо се тикате сами в тази рамка?

Стават родители, защото имат някаква изгода. Децата, при късмет ги гледа другият родител или баба, дядо, без късмет се самоотглеждат и после ужасно им личи.
Това не значи, че всички загрижени родители постигат успех с отглеждането.